Ако в самия край на 2016 година се провеждаха парламентарни избори, за ГЕРБ биха гласували 26,1% от имащите право на глас, а БСП – 24,9%. Това са данни получени с открит електорален въпрос, при който на респондентите не са предлагани имена на партии като възможни отговори. Това сочат данните от национално представително изследване на "Екзакта рисърч", проведено между 27 и 30 декември 2016 г., сред 1000 души.

Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма – между 2% и 3%, уточняват от агенцията. ден по-рано излезе проучване на "Маркет линкс", според което разликата между ГЕРБ и БСП е 3%. За ГЕРБ биха гласували 24%, а за БСП- 21,2%

Сондаж на "Галъп интернешънъл" от декември 2016 г. показа, че ГЕРБ твърдят, че биха гласували 20,3% от имащите право на глас, за БСП – 18,4%. 

С електорален дял от 10.5% Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%. В края на 2016 г. Реформаторският блок има електорална тежест от 3,5%. 2, 1% – на ДСБ самостоятелно.

Към момента изглежда, че партията на Марешки ще има сериозни шансове да влезе в парламента.

3,3% е електоралният дял на „Воля” на Веселин Марешки. 

Процесите, които протичат в левия спектър на политическото пространство след президентските избори имат обща доминанта – мобилизация около БСП. В навечерието на парламентарните избори наблюдаваме фрагментиране на дясно-центристкото пространство, където възникват нови десни формации. Все още няма яснота по това какви са шансовете за ефективно взаимодействие между тях. А именно от това зависи най-вече да има силна дясна алтернатива на тези парламентарни избори, коментират от "Екзакта рисърч".

63% от българите са на мнение, че РБ в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясно-центристки проект със силно гражданско участие. Това по-често от останалите твърдят мъжете, хората на възраст над 30 години, високообразованите респонденти, заможните, жителите на столицата и на градовете-областни центрове, както и избирателите с дясно-центристка ориентация.

Красимир Каракачанов и Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Красимир Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на Обединените патриоти, а Радан Кънев – от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър.

Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление. Левите избиратели пък не виждат проблем в това левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата.

21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия, на която симпатизират. Над средния дял разочаровани регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко са разочаровани левите избиратели.

В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия „Воля” на Веселин Марешки (според 42% влиянието й расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).

Интерес към нови партии 

 

В края на декември 2016 година 19% от българите декларират, че биха гласували за нова партия. Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни респонденти, на жители на градовете-областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил на подкрепа за нови партии показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър. Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като „бивши седесари” (общо 18% от българите). Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на „Воля”.

Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация „Да, България”, одобрението към него възлиза на 14%.

Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясно-центристки проект му носи по-скоро позитиви. Одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от преди президентската кампания, пише в коментара на "Екзакта".

11% от българите гледат с добро око на възможността за евентуално обединение между бъдещите проекти на Радан Кънев и Христо Иванов. 28% възприемат негативно подобна възможност, а над 60% не изказват мнение по въпроса.