Разнопосочни реакции в медиите и социалните мрежи предизвика отказът на Стефан Цанев от най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ и последвалия отговор на Вежди Рашидов. Повечето коментари са в подкрепа на решението на писателя, но се появиха и саркастични подмятания, насочени срещу неговата личност и творческо поведение преди 1989 г.

„Площад Славейков“ покани десетки български интелектуалци, предимно писатели, да заявят отношение към случая. Повечето отказаха, въпреки че изказаха мнение. Аргументите им бяха различни, но преобладаваха съмненията в мотивите на Цанев. А един български писател забрани да бъде търсен с подобни „интригантски“ въпроси.

 Държавни награди не трябва да се дават на творци

Иван ТЕОФИЛОВ

i_teofilov

Снимка: Емил Георгиев

Смятам, че Стефан Цанев е прав. Аз съм един от интелектуалците, следени от Шесто управление, и също съм отказал държавен орден – „Стара планина“, от Георги Първанов. Още 16-годишен станах свидетел на униженията, на която бяха подложени родителите ми, затова не можех да се подчиня на този режим. Целият ми път в литературата и в театъра мина през много премеждия. Връзката изкуство-власт за мен е противоестествена. Затова съм против това да се дават държавни награди на хора на изкуството.

В днешно време новите поколения не знаят нищо за тоталната несправедливост, жестокостта и лудостта на онзи режим. Ако знаеха малко поне, щяха да разберат нашите мотиви.

Отказът на Стефан Цанев е акт на достойнство

Теодора ДИМОВА

Снимка: Емил Георгиев

Снимка: Емил Георгиев

Стефан Цанев може да бъде коментиран и критикуван всякак. Но е безспорен фактът, че той е писател от голяма величина. Ето защо той напълно заслужава наградата „Златен век“, а жестът на отхвърлянето й е достоен за уважение. Стефан Цанев не желае да бъде в една компания с любимия на Вежди Рашидов емблематичен милиционер. Не желае да реабилитира един служител на Държавна сигурност, който освен всичко друго няма нищо общо с изкуството. Това разграничаване и отхвърляне е акт на достойнство, а именно достойнството днес е дефицит. Точно заради това жестът на Стефан Цанев заслужава уважение.

Браво на Стефан Цанев!

Калин ТЕРЗИЙСКИ

k_terziiski

Снимка: Румен Добрев

Стефан Цанев е в правото си да отказва ордени. Аз бих направил същото, което е направил той. Смесването на срамното ни минало със съмнителното ни настояще е залог само за едно – за провалено бъдеще. Срамните неща от миналото ни – хора и събития – разните всички доносници, държавни слуги, нагаждачи, службогонци и мижитурки, бездарници на постове, главни редактори изпълняващи функцията на блюдолизци, писатели, изпълняващи функцията на лизачи на задници – ако се пренесат (а те се пренасят) в настоящето, като им се дават и почести – бъдещето ни ще бъде доста мрачно, обещавам ви. Така че – малко по-сурово, по-критично, по-принципно; и без типичната българска склонност за огъване в кръста и правене на метани. Браво на Стефан Цанев!

Живей така, че да не те награждават и да не ставаш министър

Христо КАРАСТОЯНОВ

h_karastoianov-1

Бих казал като Жан Кокто:

„Живей така, че никой да не си и помисля да те награждава за каквото и да било!”

Не знам дали е казал такова нещо наистина, но ако го е казал, може днес – точно днес! – да донадим още и това:

„… нито пък да ти предлага да ставаш министър на каквото и да било!”

Рашидов отговаря като истински мултак

Михаил ВЕШИМ

m_veshim

Снимка: Емил Георгиев

Не виждам скандал, отказът на писателя Стефан Цанев е абсолютно нормален. Истинският скандал беше, когато дадоха „Златния век” на Митьо Гестапото. Но пък и неговата награда може да се погледне като напълно заслужена – нашият преход е истински „Златен век” за ченгетата, по време на прехода те натрупаха не само материални, но и културни ценности. Гестапото е горд собственик на колекция от предмети на изкуството. Носител на руски ордени за вярна дружба и служба – от векове за векове. Той и неговите колеги-ченгета си имат и научни титли, и звания… И собствен Институт по библиотекарство, преди беше Полу, сега си го направиха Висш… Висши ченгета, Висш институт. Направо са Висша институция. Като нямаше лустрация, станаха институция…

А във връзка с ордена „Златен век”, ще перифразирам Лец:

„Всеки „Златен век” си има своето Средновековие”.

Така че наградата на Димитър Иванов напълно му отива – за заслуги към Средновековието…

И отговорът на министър Рашидов до Стефан Цанев е напълно нормален – на „ти”, с груби намеци и ритане по кокалчетата. Точно в дебелашкия стил на „истинския мултак”, какъвто си го знаем отпреди двайсет години – от онова „Голямо плюскане”, което го видяхме и по телевизията. Толкова за културата на министъра…

И малко за Министерството на културата – него трябва да го закрият. Не е нужно министерство, което да си „пазарува” верни творци, като им раздава награди. Рашидов лично одобрява носителите на националната награда „Хр. Г. Данов”, без да се съобразява с мнението на назначеното жури – знам го от член на журито. Миналата година даде наградата на Иван Гранитски – също доносник на ДС, с псевдоним Огнян. Бях в Пловдив. При получаването на наградата Гранитски-Огнян не пропусна да се похвали, че същия ден три пъти се е видял с министъра, с когото били големи приятели.

Това е то българската култура – култура на приятелите от Кръга на цивилни изкуствоведи. Нужно ли е заради този приятелски кръг да има цяло министерство?

За финал един стар виц:

В чешкия парламент обсъждали дали да създадат Министерство на флота.

„Но нали нямаме море!” – казал един депутат.

Веднага друг му отвърнал:

„А в България защо имат Министерство на културата?”

Управлението на Рашидов е позорно

Васил ГЕОРГИЕВ

v_georgiev

За шестте години управление министър Вежди Рашидов смая хората на културата с пълната си неориентираност, неинициативност и арогантност. Отиващият си период на негово управление няма как да бъде окачествен по друг начин освен като позорен. Съвсем в този ред беше и наградата на авера му по мулташка линия Димитър Иванов. Съвсем в този ред е и изказването му, че не бил взел решение да награди Стефан Цанев. От изказването на министъра става ясно и кой определя носителите на наградите „Христо Г. Данов” – въпрос, който до днес беше загадка за литературните среди.

Все още сме в лапите на ченгетата

Радослав ПАРУШЕВ

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Никога не съм харесвал писателите от социализма, включително и Стефан Цанев. Всеки, на когото тогава са позволили да публикува, в една или друга степен е обслужвал тази античовешка и антикултурна система. Но сегашната постъпка на Стефан Цанев спокойно може да бъде наречена смела, адекватна и най-вече – достойна. Постъпка, която за пореден път ни напомня ужасяващия факт, че България е най-бедната и най-престъпната страна в Европа, просто защото е в лапите на ченгетата.

Поведението на министъра е симптом за трайна нищета

Стефан ИВАНОВ

Снимка: Яна Лозева

Снимка: Яна Лозева

Константин Павлов пише достатъчно ясно за един определен вид „отказ“ в своите „Записки“:

„Отказът от някакъв емпиричен резултат не е отказ от собствена душа, а точно обратното. Създавам нови климатични, хигиенни условия за отглеждането на порасналия дух, на изменения дух, на мутиралия дух. Отказът от предишното творение е опит за по-съвършен изказ на същото… Трябва винаги да съществува отказ, но когато съществува едно познание. Иначе отказът е излишен“.

По-важното в този случай е, че е недопустимо подобно безподобно лично, импулсивно, самомъченическо и самовъзвеличаващо се отношение на министър на културата, при това в оставка. Това узурпаторско и нагло поведение, за съжаление, не е нещо ново. Просто е пореден симптом за последователен разпад и трайна нищета в липсващия смислен и честен публичен разговор, който ни е толкова нужен.

Модата да се отказват награди е обнадеждаваща

Ангел ИГОВ

igov-645x430

В рамките на месец и нещо двама души отказаха наградата „Златен век”. Защо Костадинка Калайджиева получи уважение, а Стефан Цанев стана за смях – отговорете си сами, не иска много труд. Но изглежда все пак публичността не е съвсем унищожена в тази страна. Самият факт, че стана модерно да се отказват такива награди, е обнадеждаващ.

Отказът от опорочен орден също е орден

Иван ДИМИТРОВ

Снимка: Емил Георгиев

Снимка: Емил Георгиев

Честит юбилей на Стефан Цанев и адмирации за това, че сам си връчи най-големия орден в тази държава – отказът да вземеш един опорочен орден. Нека носи гордо това невидимо отличие на гърдите си. Той се включи към редица личности като Иван Теофилов, Борис Христов…

Понякога най-голямата награда е да не вземеш награда. А най-голямото отличие – да откажеш да вземеш отличие.

Площад "Славейков".