Ad Config - Website header

 

Article_top

Казва се, че е рано за обективна оценка на събитията от 10 януари 1997 г., когато парламентът беше щурмуван и впоследствие БСП  беше принудена да се откаже от властта в условия на тежка политическа криза и хиперинфлация. Вярно е, че днес повечето от участниците и свидетелите биха искали да представят тогавашната си позиция в по-добра светлина. Но пък изчакването с оценката също носи своите рискове: нещата да се забравят, да се изопачат и да се вкоренят митове и легенди.

Нещо повече - опасенията от “субективизъм” са стандартното извинение в нашето общество за незаемането на принципна позиция. Лицемерието (опасността от двоен, субективен стандарт) се оказва извинение за архилицемерие (оправдаването на всякакви безобразия поради съучастие в тях и/или политическа изгода). Ето формулата:

  • Стефан Цанев не може да е морален съдник, защото е писал определени стихове на млади години;
  • Щом Стефан Цанев не може, то никой не може да е морален съдник;
  • Ерго, даже Държавна сигурност може да бъде наградена от Вежди Рашидов, като получи орден чрез своя висш служител Димитър Иванов (кой знае защо известен като Гестапото).

В очакване на морални ангели, единствено способни да дадат “обективна” оценка за събитията, обществото постепенно затъва в оценъчна тиня, в която няма не само добро или зло, но дори и здрав разум. Тази оценъчна тиня се разпростира не само върху собственото ни минало, но и при възприятието на случващото се по света. Ето пример:

  • Мерил Стрийп е аплодирала Роман Полански, който е издирван в САЩ за сексуално престъпление;
  • Заради това тя няма право да заема позиция по морални въпроси и по-специално да съди Тръмп, дори когато той се подиграва на човек с говорен дефект;
  • Щом Мерил Стрийп даже няма право на такава позиция, Холивуд и интелигенцията най-добре да си мълчат и да приемат безобразията на новия “човек от народа”;
  • Ерго, в тинята няма разлика между диаманти и камъни...

Дебатите около 10 януари 1997 г. заплашват да превърнат и диамантите, и камъните в парченца кюмур у нас. Скрити зад липсата на “обективна истина”, разнообразни манипулатори или просто объркани умове стигат направо до неистината и не се свенят да я тиражират. За да се избегнат подобни негативни резултати е необходимо да се въведе следното просто методологическо правило:

Когато се твърди, че нещо е факт, то твърдението е за обективната истина и нищо друго. Авторът на твърдението не може дълбокоумно да вкарва всякакви небивалици с уговорката, че това е “неговата” или “субективната” истина. Естествено, всеки може да греши, но за да се разбере, че е сгрешил, псевдо-научни понятия като “субективна истина” или “всичко е относително” трябва да бъдат изоставени.

Не трябва някой да е “говорител на обективната истина”, за да прави твърдения за нея. Вярно е, че в съвременните общества монополи в свободата на словото няма – всеки има право на мнение. Но това не води до пост-модерна релативност и до “всичко минава”. Наличието на различни гледни точки и координатни системи не води до промяна на местата на причина и следствие – обективната логика на света се запазва.

Това важи и за събитията от 10 януари 1997 г. Каквито и гледни точки да има, следното трудно може да се оспори:

  1. Сриването на бъгарската икономика през 1997 г., хиперинфлацията и фалита на банковата система са основният провал на “прехода”. Този провал е виновен за разликата между България и Централна Европа в най-голяма степен. Той бе причината за изоставането ни с около 10 години от първенците в региона;
  2. Този провал се дължеше на политиката на БСП – да се инвестира в нереформирани държавни предприятия, които генерираха големи загуби. Отпускането на заеми за тези предприятия доведе банковата система до колапс, хиперинфлация и т.н.;
  3. Причината за забавянето на реформите – приватизацията на ключови индустрии и либерализация на пазарите - беше направено от БСП по идеологически причини (“запазване на държавен контрол върху стратегически сектори”), но и по корупционни съображения. Идеологическите причини бяха водещи за Виденов, но другите причини бяха по-важни за големи части от партията му. Забавянето на приватизацията направи възможен модела “контрол на входа и изхода” на държавните предприятия от частни субекти, близки до левицата в по-голямата си част. Тези субекти – повечето свързани с ДС – приватизираха печалбите и национализираха загубите на държавните предприятия. Така се родиха “Орион”, а и “Мултигруп”, остатъците от който в момента си раздават медали за заслуги. Корупционните интереси са голямата разлика между България и Словения, която също не приватизира през 90-те – Словения не се срути;
  4. След фалита на банките България беше срината и тотално обезценена държава, на която никой по света нямаше доверие. Нито една централно-европейска държава не постигна такова падение. Връзването на бюджета, стабилизирането на лева, наваксването на присъединителната програма към ЕС трябваше да бъде осъществено от правителството на Костов. То се справи с тези задачи забележително добре. Разпродаването на активи на “безценица” беше без алтернатива в тези условия – никой не би дал заеми на България без подобни програми. За стабилизацията на страната Костов и неговото правителство заслужават безспорно уважение. Това уважение не може да бъде отнето заради корупционните практики, които това правителство безспорно допусна. СДС понесе отговорността си за тези корупционни практики на следващите избори. Но да се говори, че “разграбването” на страната се е случило по времето на Костов, е крадецът да вика “Дръжте крадеца!”. Архи-лицемерът да се извинява с лицемерието на другите;
  5. Фалитът на България не беше организиран отвън – от незнайни спекуланти, които искали да направят пари и да ни изкупят на безценица. Този фалит беше плод на собствена идеологизирана глупост, корупционна безскрупулност и наивност, и слабост на демократичните сили, които допуснаха левицата, бившата ДС и нови опортюнисти да се държат като хищници спрямо обществото. Спекулантите винаги се възползват от срутващи се икономики. Политиците обаче са отговорни, за да не се стига дотам.   

Под формата на “субективни истини” днес и петте точки по-горе са подложени на атаки. Опитът е, да се докаже следното:

  • Че външни сили и “глобализацията” са виновни за провала на БСП от 1997 г.;
  • Че този провал е случаен, а не логично следствие на цялостната сбъркана политика на левицата в периода 1989-1997 г.;
  • Че Костов е направил по-голяма беля от Виденов и Луканов;
  • Че България е тръгнала по грешен път след 1997 г. и сега има шанс отново да се върне към “по-балансирана” позиция;
  • Че Тръмп реабилитира и Виденов и СССР в едно.

Колкото и абсурдно да звучат тези твърдения за помнещите, за младите хора те може и да са “логични”. Както и за бързо или избирателно забравящите.

Всяко време е добро за обективната истина. Тя не е нито вино, нито кисело зеле, за да има нужда от втасване. А в нашия случай зловонието е по-скоро белег за опасни процеси на гниене.

Текстът на Даниел Смилов е написан за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

 

Казва се, че е рано за обективна оценка на събитията от 10 януари 1997 г., когато парламентът беше щурмуван и впоследствие БСП  беше принудена да се откаже от властта в условия на тежка политическа криза и хиперинфлация. Вярно е, че днес повечето от участниците и свидетелите биха искали да представят тогавашната си позиция в по-добра светлина. Но пък изчакването с оценката също носи своите рискове: нещата да се забравят, да се изопачат и да се вкоренят митове и легенди.

Нещо повече - опасенията от “субективизъм” са стандартното извинение в нашето общество за незаемането на принципна позиция. Лицемерието (опасността от двоен, субективен стандарт) се оказва извинение за архилицемерие (оправдаването на всякакви безобразия поради съучастие в тях и/или политическа изгода). Ето формулата:

  • Стефан Цанев не може да е морален съдник, защото е писал определени стихове на млади години;
  • Щом Стефан Цанев не може, то никой не може да е морален съдник;
  • Ерго, даже Държавна сигурност може да бъде наградена от Вежди Рашидов, като получи орден чрез своя висш служител Димитър Иванов (кой знае защо известен като Гестапото).

В очакване на морални ангели, единствено способни да дадат “обективна” оценка за събитията, обществото постепенно затъва в оценъчна тиня, в която няма не само добро или зло, но дори и здрав разум. Тази оценъчна тиня се разпростира не само върху собственото ни минало, но и при възприятието на случващото се по света. Ето пример:

  • Мерил Стрийп е аплодирала Роман Полански, който е издирван в САЩ за сексуално престъпление;
  • Заради това тя няма право да заема позиция по морални въпроси и по-специално да съди Тръмп, дори когато той се подиграва на човек с говорен дефект;
  • Щом Мерил Стрийп даже няма право на такава позиция, Холивуд и интелигенцията най-добре да си мълчат и да приемат безобразията на новия “човек от народа”;
  • Ерго, в тинята няма разлика между диаманти и камъни...

Дебатите около 10 януари 1997 г. заплашват да превърнат и диамантите, и камъните в парченца кюмур у нас. Скрити зад липсата на “обективна истина”, разнообразни манипулатори или просто объркани умове стигат направо до неистината и не се свенят да я тиражират. За да се избегнат подобни негативни резултати е необходимо да се въведе следното просто методологическо правило:

Когато се твърди, че нещо е факт, то твърдението е за обективната истина и нищо друго. Авторът на твърдението не може дълбокоумно да вкарва всякакви небивалици с уговорката, че това е “неговата” или “субективната” истина. Естествено, всеки може да греши, но за да се разбере, че е сгрешил, псевдо-научни понятия като “субективна истина” или “всичко е относително” трябва да бъдат изоставени.

Не трябва някой да е “говорител на обективната истина”, за да прави твърдения за нея. Вярно е, че в съвременните общества монополи в свободата на словото няма – всеки има право на мнение. Но това не води до пост-модерна релативност и до “всичко минава”. Наличието на различни гледни точки и координатни системи не води до промяна на местата на причина и следствие – обективната логика на света се запазва.

Това важи и за събитията от 10 януари 1997 г. Каквито и гледни точки да има, следното трудно може да се оспори:

  1. Сриването на бъгарската икономика през 1997 г., хиперинфлацията и фалита на банковата система са основният провал на “прехода”. Този провал е виновен за разликата между България и Централна Европа в най-голяма степен. Той бе причината за изоставането ни с около 10 години от първенците в региона;
  2. Този провал се дължеше на политиката на БСП – да се инвестира в нереформирани държавни предприятия, които генерираха големи загуби. Отпускането на заеми за тези предприятия доведе банковата система до колапс, хиперинфлация и т.н.;
  3. Причината за забавянето на реформите – приватизацията на ключови индустрии и либерализация на пазарите - беше направено от БСП по идеологически причини (“запазване на държавен контрол върху стратегически сектори”), но и по корупционни съображения. Идеологическите причини бяха водещи за Виденов, но другите причини бяха по-важни за големи части от партията му. Забавянето на приватизацията направи възможен модела “контрол на входа и изхода” на държавните предприятия от частни субекти, близки до левицата в по-голямата си част. Тези субекти – повечето свързани с ДС – приватизираха печалбите и национализираха загубите на държавните предприятия. Така се родиха “Орион”, а и “Мултигруп”, остатъците от който в момента си раздават медали за заслуги. Корупционните интереси са голямата разлика между България и Словения, която също не приватизира през 90-те – Словения не се срути;
  4. След фалита на банките България беше срината и тотално обезценена държава, на която никой по света нямаше доверие. Нито една централно-европейска държава не постигна такова падение. Връзването на бюджета, стабилизирането на лева, наваксването на присъединителната програма към ЕС трябваше да бъде осъществено от правителството на Костов. То се справи с тези задачи забележително добре. Разпродаването на активи на “безценица” беше без алтернатива в тези условия – никой не би дал заеми на България без подобни програми. За стабилизацията на страната Костов и неговото правителство заслужават безспорно уважение. Това уважение не може да бъде отнето заради корупционните практики, които това правителство безспорно допусна. СДС понесе отговорността си за тези корупционни практики на следващите избори. Но да се говори, че “разграбването” на страната се е случило по времето на Костов, е крадецът да вика “Дръжте крадеца!”. Архи-лицемерът да се извинява с лицемерието на другите;
  5. Фалитът на България не беше организиран отвън – от незнайни спекуланти, които искали да направят пари и да ни изкупят на безценица. Този фалит беше плод на собствена идеологизирана глупост, корупционна безскрупулност и наивност, и слабост на демократичните сили, които допуснаха левицата, бившата ДС и нови опортюнисти да се държат като хищници спрямо обществото. Спекулантите винаги се възползват от срутващи се икономики. Политиците обаче са отговорни, за да не се стига дотам.   

Под формата на “субективни истини” днес и петте точки по-горе са подложени на атаки. Опитът е, да се докаже следното:

  • Че външни сили и “глобализацията” са виновни за провала на БСП от 1997 г.;
  • Че този провал е случаен, а не логично следствие на цялостната сбъркана политика на левицата в периода 1989-1997 г.;
  • Че Костов е направил по-голяма беля от Виденов и Луканов;
  • Че България е тръгнала по грешен път след 1997 г. и сега има шанс отново да се върне към “по-балансирана” позиция;
  • Че Тръмп реабилитира и Виденов и СССР в едно.

Колкото и абсурдно да звучат тези твърдения за помнещите, за младите хора те може и да са “логични”. Както и за бързо или избирателно забравящите.

Всяко време е добро за обективната истина. Тя не е нито вино, нито кисело зеле, за да има нужда от втасване. А в нашия случай зловонието е по-скоро белег за опасни процеси на гниене.

Текстът на Даниел Смилов е написан за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

Коментари

Kalin Todorov's picture
Kalin Todorov
Kalin Todorov

Моралните съдници

Никой не бива да се изживява като морален съдник, особено в подобни сайтове. Всеки има право на своята истина. Ето я моята. България беше
ограбена еднакво безогледно и от вън и от вътре. Десните квазиелити бяха алчни точно колкото и левите и това е причината и за идването на Тръмп на власт.
kate pate's picture
kate pate
new

Ей Смилов, да ти умре Сорос, ве

"...да съди Тръмп, дори когато той се подиграва на човек с говорен дефект;"

Поредния либерален фейк:

Като начало, инцидентът, за който актрисата говори, не се е случил миналата година, а през 2015 г. През 2016 г. се проведе още една церемония по връчване на наградите “Златен глобус”, но никой не се сети да повдигне този въпрос тогава.
Освен това Тръмп през цялото време категорично отрича да се е подигравал на недъга на този репортер, а няколко уебсайта вече публикуваха видео материал, който показва, че Тръмп често прави същите жестове, когато оспорва твърденията на напълно здрави хора.
kate pate's picture
kate pate
new

"Стефан Цанев не може да е

"Стефан Цанев не може да е морален съдник, защото е писал определени стихове на млади години;"

Съвсем резонно съждение. Освен това, Цанев е един позьор - с тая скръбна поза на фрустрирана кокошка си живурка живота и си трайка.

Обажда се само когато някой е паднал и вече е безопасен. Януари 97 се нахвърли върху Жан Виденов, 2001 - на Иван Костов, после и на Царя. На Станишев и на Бибко не се е отварял, щото не е сигурен дали това е края им. На Вежди се прави на мъж, само за да влезе в медиите ида си направи ПР на новата си книжка.
kate pate's picture
kate pate
new

" Холивуд и интелигенцията

" Холивуд и интелигенцията най-добре да си мълчат и да приемат безобразията на новия “човек от народа”

Правилно, тая интелигенция, която живее в затворени жилищни комплекси, има си собствен шофьор и охрана, децата им, ако са си осиновили такива(раждането е за простолюдието) учат в елитни колежи охранявани по строго от Алкатраз... да не се опитват да определят как да живеят и да бъдат управлявани обикновените американци.

Това е все едно животните в зоопарка, да определят правилата по които да живеят животните в гората.
You voted '+'.
kate pate's picture
kate pate
new

"Ерго, в тинята няма разлика

"Ерго, в тинята няма разлика между диаманти и камъни..."

Отново съм съгласна със Смилов. С леко уточнение. Не само в тинята, а по принцип. Диаманта е вид камък.

kate pate's picture
kate pate
new

Пълни глупости! Лошо Смилов, Лошо

"Сриването на бъгарската икономика през 1997 г., хиперинфлацията и фалита на банковата система са основният провал на “прехода”. Този провал е виновен за разликата между България и Централна Европа в най-голяма степен. Той бе причината за изоставането ни с около 10 години от първенците в региона;"

Фалита на банките беше прелюдия. Основният провал на “прехода” е следния:

Иван Костов разстреля българската индустрия чрез бандитската приватизация. Само фактите:

1. „Електроимпекс“ на Борислав Дионисиев,
2. „Машиноекспорт“ на Петър Манджуков,
3. „Булгарлизинг“ на Тадаръков
4. „Химимпорт“ на ТИМ
5. Нефтохим“ ЕАД на руската „Лукойл“ срещу 101 млн. долара.
6. „Кремиковци“ АД на Тилев срещу 1 долар
7. „Авиокомпания Балкан“ на Гад Зееви срещу 150 хил. лв

На видни комсомолци и синове на партийни вождове от БКП и ДС бяха харизани:
8. „Арсенал“ – Казанлък,
9. "Хлебна мая“ – Русе,
10. ОЦК – Кърджали,
11. „Хемус ер“ – София,
12. „Елените“ – Несебър,
13. хотел „Санкт Петербург“ в Пловдив
14. хотел „Средец“ в Слънчев бряг...

и не на последно място, синчето на шефа от УБО Иво Прокопиев:

15. Винпром „Дамяница“ - тогавашното министерство на промишлеността намалява чрез анекс цената на сделката наполовина – от 3 млн. на 1.5 млн. щатски долара, сигурно завинаги ще остане загадка за широката публика. Няма да се спираме и на факта, че в избите на „Дамяница“ за новия собственик остават 2 400 000 бутилки вино, всяка на цена от 1-2 долара. По-важното е, че според закона новият собственик е трябвало да плати още в деня на сделката 10% от цената, или 150 хиляди долара, но са дадени само 60 хиляди, а остатъкът е изплатен по-късно с компесаторки.

16. "Каолин" АД - също впечатляващ удар е. Схемата, която се прилага, е почти същата. Още през 1997-ма единственото по рода си на Балканите предприятие за полезни изкопаеми е изискано от известната белгийска фирма „Сибелко“, която дава добра цена – 20 милиона долара, за учестието си в съвместно дружество заедно с държавата. Но вместо да привлече стратегическия инвеститор и да вкара в хазната сериозната сума, кабинетът на СДС решава да даде „Каолин“ на братята Иво и Александър Прокопиеви и на няколко техни съдружници. Договорът с РМД „Каолин 98″ е сключен на 10 януари 2000-та. Тогава 75% от завода са продадени за смешните 7.2 млн. лева като в брой са платени едва 10 на сто, а останалото е издължено с компенсаторки.

...мога да ги докарам и до 100
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Всичко това

кой ти го наби (в главата)? Петьо Блъсков, Тошо Тошев, Валерия Велева и др. проституиращи "журналисти" ли?
kate pate's picture
kate pate
new

Колко си долен, Смилов

Споменаваш “Орион”, а и “Мултигруп”, а не си чувал нищичко за "Олимп", нали.

Смилов, я си представи, че Бойко беше направил фондация на името на дъщеря си и фирмите дето строят зали, метро, магистрали, водни цикли, пречиствателни станции... чинно си внасяха лептата във Фондацията.

УЖАСЯВАЩО Е, НАЛИ!?

Айде, сега да махнем Бойко от задачата и да уточним - КОЙ е крадецът дето вика “Дръжте крадеца!”.
Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Смилов, кажи нещо за агентурата на ДС,

с която съчинителствате заедно в клубчето, бе.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?