Ако депутат стане министър, мястото му в парламента ще остава празно. Това предвижда новия законопроект за промени в Изборния кодекс на ГЕРБ, който цели да въведе мажоритарна изборна система според референдума, проведен миналата година. А именно - депутатите да се избират с абсолютно мнозинство в два тура.

Решението изглежда като нарушение на Конституцията, в която ясно се казва, че депутатите са 240. Освен това, така всеки депутат, назначен като министър, ще лишава около 30 000 души от представителност в парламента (а министърът представлява всички българи в кабинета). Кирилов обаче смята, че това не е така, но не искаше да влиза в правен спор с журналисти. В други системи това се решава чрез провеждане на частичен избор. 

Друга съществена промяна е решението българите в чужбина да гласуват по постоянен адрес, тоест няма да има район "Чужбина". Те ще могат и да се регистрират активно, посочвайки последния си адрес в България, но това няма да е задължително. 

"По закон от сега в следващите парламентарни избори би следвало да имаме машинно гласуване в най-малко 12 000 избирателни секции. Възползвайки се от това обстоятелство предлагаме българите в чужбина да гласуват машинно, без да им отнемаме основната възможност да гласуваме с хартиени бюлетини. Надяваме се това да е в по-минимален размер."

Това обаче не е така - докато в машините могат да се програмират лесно всички 240 листи, за бюлетините това не важи. Клуб Z научи, че се предвижда във всяка секция зад граница да има по 480 бюлетини, т.е. по два за всяка листа, като от ГЕРБ допълнително заявиха, че това всъщност ще го решава ЦИК. Това ще рече, че третият гласоподавател, гласуващ за един и същ едномандатен район, ще трябва задължително да подаде глас чрез машина.

Гласуването по постоянен адрес заплашва и тайната на вота. Ако теоретичният гласоподавател Иванов отиде и гласува в Мюнхен като единствения от район 240-ти, а в протоколите се обяви както е прието, че един кандидат е получил един глас от Мюнхен, как Иванов е гласувал ще бъде разкрито за всички, които знаят това. Активната регистрация само може да разкрие потенциално гласа на още повече хора. В предложението на ГЕРБ ясно се казва:

"...секционните избирателни комисии извън страната вписват в протокола по отделно данните за всеки едномандатен изборен район."

Президентът пък ще прави районирането, което според ГЕРБ-ерите не било добре направено от хората на Слави Трифонов - предложение, внесено от независимия депутат Георги Кадиев. Според ГЕРБ той има институционалната власт да поиска нужните данни от съответните институции. 

Скоро управляващите ще се опитат да вкарат законопроекта по ускорена процедура, още утре в правна комисия и възможно най-скоро в зала, въпреки че официално решение за референдума няма. Съдът още не се е произнесъл по жалба на Слави Трифонов, а по данни на ЦИК 12 333 гласа не стигат, за да бъде той задължителен. С този довод партиите отхвърлиха декларация по темата в зала вчера, като никой не подкрепи ГЕРБ. 

Според тях следващият парламент не би бил легитимен, ако не се вземе предвид волята на 2,5 млн. българи, подкрепили мажоритарния вот на референдума. Венецианската комисия обаче препоръчва изборни закони да не се променят по-късно от 6 месеца преди вота, принцип, който този парламент вече е нарушавал многократно.

Законопроектът на ГЕРБ предвижда и пълно премахване на държавната субсидия за партиите. В референдума всъщност се искаше тя да бъде намалена на 1 лв за глас, което означава, че в случая партията на Борисов игнорира "волята на суверена". Още по-странно е, че само преди два месеца ГЕРБ гласуваха за старите 11 лв на глас в Бюджет 2017, въпреки предложения от другите партии за намаляване на субсидията. Новият законопроект премахва изцяло тази точка и от бюджета.