1000 щастливци от цял свят, спечелили чрез лотария на случаен принцип шанса да присъстват на откриването на новата концертна зала в Хамбург, се наредиха в сряда вечерта до официалните гости, сред които канцлерът Ангела Меркел и президентът Йоахим Гаук. Всички заедно аплодираха на крака музикантите от Елбфилхармони на първия концерт в залата, построена за 789 милиона евро. 

Със седемгодишно закъснение и десетократно надвишен бюджет, ценителите на симфоничната музика в Хамбург получиха нов храм на изкуството. Извисявайки се на повече от 100 метра над градското пристанище, като стъклен галеон, заседнал на върха на стар тухлен склад, концертната зала Елбфилхармони изглежда нереално красива. Архитекти на сградата са Херцог & Де Мерон.

"Елбфилхармони беше едновременно мечта и кошмар, звезда от световна класа и подигравка, срам и чудо", каза Йоахим Гаук в речта си на откриването.

Президентът на Германия намекна за горчивите спорове и бюджетните преразходи, които превърнаха концертната зала в огромен строителен скандал. Цената на архитектурния шедьовър е действително скандална. Но днес гражданите на Хамбург вече не се оплакват от разходите, а вместо това говорят за ползата, която комплексът ще донесе на града и нацията им. Структурата, каза Гаук, предизвикваше „силни, понякога мнгопосочни чувства още преди изсвирването на първата нота“, „но сега е бижу за нашата културна нация“. Президентът нарече залата „амфитеатър на тоналното изкуство“ и „сграда, която съответства на нашето отворено общество“.

Музиката е най-ефимерното от всички изкуства, едва прозвучала, нотата вече я няма, но звукът от откриването на Елбфилхармони е все още в главата на музикалния редактор на „Дойче веле“ Рик Фулкер. Предлагаме ви неговите впечатления:

"Моето място беше на един от балконите на височина колкото няколко етажна сграда над сцената. Вертикалните качества на сградата спират дъха. Редовете със седалки, разположени терасирано като лозови насаждения, се издигат толкова стръмно, че коленете ми бяха по-високо от главата на човека, седнал пред мен. От моята гледна точка сцената бе далеч по-долу, но въпреки разстоянието от източника на музиката, имах усещането все едно съм седнал сред оркестъра. Звукът е толкова безпощадно ясен, че човек се изкушава да го анализира,  и аз с лекота пренасочвах вниманието си от една оркестрова група към друга. Солата се чуваха със стопроцентова чистота".

„Тук времето става пространство“ – има такива думи в операта „Парсифал“ на Рихард Вагнер, написани десетилетия преди айнщайновата „Теория за относителността“. Това беше и мотото на откриващия концерт на Хамбургската Елбфилхармони на 11 януари. Музика на „класически“ композитори – като Вагнер, Бетовен и Менделсон, но също и на по-стари майстори като Преториус и по-съвременни Оливие Месиен, Бернд Алоис Цимерман и Волфганг Рим – обхващащи пет столетия оксидентално изкуство звучаха заедно с вътрешното пространство. Солисти и малки ансамбли на моменти свиреха от по-горните балкони, но независимо дали бяха на 5 или на 50 метра, звучаха еднакво ярко с оркестъра долу на сцената.

Овертюрата на Вагнеровия „Парсифал“ наистина не е нова територия за мен, но този път я чух по различен начин, с други структури и мотивни прогресии, които излизат на повърхността. Това, разбира се, се дължи на изпълнението на оркестъра на NRD (Северно германското радио и телевизия) Елбфилхармони, но друг фактор със сигурност е непосредственото качество на звука в Голямата зала на Елбфилхармони. Но „Парсифал“ изисква също и възвишени моменти на почти пълна тишина, и това качество липсваше в изпълнението, както и в по-голямата част от концерта. Вината за това не може да е само на залата; диригентът трябва да намери начин да се справи.

Това е единственият лек критичен нюанс, който имам, смекчен от разбиране на факта, че това е първата вечер на маестро Томас Хенгелброк там и той трябва да натрупа опит в Елбфилхармони.

Канцлерът Ангела Меркел също присъства на събитието

Площад Славейков