В тези времена един секретен доклад може да се окаже всичко – лъжа или разкритие, долнопробна театрална драма или анализ сред пушилката на креслива политика. Това, което е обобщено от бивш британски агент по отношение на бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп, в крайна сметка има потенциала да хвърли Америка в държавна криза или в последващ епизод от историята на собствено делегитимиране на страната и нейните институции.

Защо трябва да се гледа сериозно на този документ, независимо от липсата на доказателства по изложеното? Защото тайните служби на САЩ го приемат сериозно. Четиримата висши началници на службите по вътрешната и външна сигурност са отишли при новоизбрания президент, за да посочат сериозността на обстановката. Службите са имали информация от половин година, а така и време да потвърдят или опровергаят обвиненията. Те избраха момент след изборите и преди поемането на поста, за да се конфронтират с Тръмп. Ето защо документът не бива незабавно да се отхвърля.

Тръмп може да загуби единствената властова база – избирателите

Естествено, че съществува възможността службите да са посегнали към необичайни средства, за да възпрат в последния  момент  саморазрушителната система „Тръмп“. Не може да се говори за липса на фантазия, още повече при анализите на американския апарат за сигурност. Но преди да се заговори за конспирации, трябва да се отчете нещо друго – точно тайните служби най-добре познават влиянието и властта на президентската институция. Ако те съзнателно биха я захвърлили в мръсотията, най-вероятно биха причинили по-големи щети, отколкото самият Тръмп.

Отровната смесица от сексуален екстремизъм и възможност за изнудване, скрита под ушанката на руската тайна служба, ще стигне и до онези избиратели на Тръмп, които досега прощаваха на идола си всяка погрешна стъпка и словесни изхвърления. Тези избиратели са единствената властова база на Тръмп. Ако той я загуби, губи всичко. Иначе Тръмп има малцина съюзници. Те не са дори в неговата партия, нито в администрацията, американската икономика и естествено не и сред мнозинството в страната, което избра Хилъри Клинтън.  Още преди да е встъпил в длъжност, Тръмп долавя ледения дъх, който ще го срещне във Вашингтон.

От велика сила САЩ бързо могат да се превърнат в посмешище

Така, както по време на предизборната битка Тръмп разгроми противниците си с подмолни средства, сега за него се подготвят всички мислими средства за мъчения. Заплахата от импийчмънт на Бил Клинтън заради аферата „Люински“ се е запечатала в колективната памет на политическата класа на САЩ. Тръмп не може да очаква пощада.

Тръмп не е неуязвим, както изглеждаше по време на предизборната борба. Напротив. Неговите политически сигнали в преходния период свидетелстват за липса на суверенитет и още повече за пълно отсъствие на осведоменост на политическото поприще, по законите и комплексността   на света. Тръмп няма да се ориентира в този свят, САЩ няма да се подчинят на несмилаемата логика на своя президент. Ирационални властимащи не решават проблеми, те натрупват нови. Тръмп го доказа само за осем седмици. Все някога тази грамада от лъжа, фантазия и говорилня ще рухне.

Ето защо разумни хора във Вашингтон изобщо не обмислят да се възправят срещу Тръмп с лукавство и коварство, а как да предпазят страната от сгромолясване. Нито един президент в американската история не е имал в ръцете си толкова разрушителен потенциал, както Тръмп. Никога Америка не е била толкова ранима – като глобална, иновативна, икономическа и, естествено, от гледна точка на сигурността суперсила.

Доладът с изнудващ потенциал показва колко бързо една суперсила може да се превърне в посмешище.
Какво красноречиво противоречие на това е изтичащото президентство на Барак Обама, който в продължение на осем години води страната без скандали, сериозно и добронамерено. Накрая Обама се провали заради омразата, сковала Вашингтон. Президентстването му остава недовършено, защото така поиска Конгресът. На онзи, който е вярвал, че не е възможно да се стигне до по-голяма блокада, повече разруха и омраза, Тръмп отвори нов хоризонт. В Америка нищо не е невъзможно.

-----

* Авторът завежда ресор “Външна политика” на в. “Зюддойче цайтунг”, откъдето препечатваме коментара му. Преводът е на Клуб Z.