Най-малкото, което би могло да се каже е, че 2017 г. ще надмине всякакви прогнози. Непредсказуемите заплахи, които таи, ще са още по-ужасни. Първата стъпка към предотвратяването им е те просто да се назоват и да се признае произходът им. А какви са те?

Този въпрос задава журналистката Мари-Елен Миотон от страниците на френскоезичния швейцарски в. “Le Temps”.

Да се престане с груба намеса

"Би следвало да се започне със слагане край на грубата намеса в Близкия изток. Тя не решава ни най-малко проблемите, а разпалва вражда. Разрухата в Ирак и Либия е ясен пример как убийствената военна логика измести дипломацията", се посочва в публикацията.

Според авторката контрапродуктивни и противоречиви били притесненията на някои държави около бъдещето на сирийския президент Башар Асад под предлог, че е диктатор, при положение, че въпросните държави били приятелски настроени към турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган, който по нищо не отстъпвал на Асад.

Безотговорна имиграционна политика

"Не е възможно да се продължава с досегашната политика в областта на имиграцията. Тя доказа, че е била напълно предсказуема в безотговорността си във всяко едно отношение", пише Миотон.

Тя подлага на остра критика политиката на Германия. Страната отворила обятия за икономически мигранти, които да работят в германски заводи, а впоследствие затръшнала двери пред носовете им. Това било погазване на хуманитарни принципи спрямо нуждаещи се от закрила хора, чийто живот бил реално застрашен.

Гняв сред местното население

"Не бива да се игнорира малкият брой на сирийците сред потока мигранти през 2016 г. Трябва да си сляп, за да не забележиш, че към границите ни се отправяха предимно млади мъже, а не семейства с жени и деца, които трябва да защитиш. Не бива да се отрича, че при неконтролируемия поток се промъкват и опасни радикални елементи. Не може до такава степен да се пренебрегва гневът, огромното недоволство и отчянието сред местното население, връхлетяно от чужди нрави и обичаи", бичува авторката.

Бъдещето на Европейския съюз

Не по-малка била драмата около бъдещето на Европейския съюз, изправен пред немалко заплахи, смята Миотон и се обосновава:

"Какъв ще е изборът при решаването на проблема с Brexit (излизане на Великобритания от ЕС – б. р.), при положение, че Италия е готова да се откаже от еврото? А на фона на явен дисбаланс на европейските социални институции, които се стремят да поемат решения на задачи, които нито са легитимни, нито са налице източници за финансиране? А при Русия, причислена към вражеския лагер, без да се отчита, че това води до геополитически риск и е противно на всякаква континентална логика?"