Революция в администрацията (ГЕРБ), създаване на държавен фонд "Индустрия" с 500 млн. лв. капитал (БСП), преминаване към електронни обществени поръчки и силни регулатори (Реформаторски блок).

Това са част от икономическите идеи на три основни политически партии, с които те ще се опитат да спечелят гласоподавателите на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Предложенията бяха представени и аргументирани по време на 11-та среща на бизнеса с правителството, организирана от в. "Капитал" в "София хотел Балкан" (бивш "Шератон").

Предстоят трети парламентарни избори за последните 4 години. Бизнесът има основание да се притеснява дали ще се случат реформите – така откри дискусията модераторът Илияна Цанова, заместник-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции (главен стълб на плана "Юнкер").

Бившият икономически министър Делян Добрев разви тезите на ГЕРБ - главната партия в управляващата коалиция и водеща в социологическите прочувания засега.

"Трябва да обърнем пирамидата - административната тежест да бъде насочена не към бизнеса, а към чиновниците. При изваждане на съответните документи, нека фирмите само да подават декларация, че отговарят на необходимите условия и да декларират, че при грешни данни носят отговорност. А оттам чиновниците да проверяват дали дружеството е представило верни данни", така Добрев обясни революционната идея за административна реформа.

И даде следния пример - така ще отпадне изискването бизнесът да вади удостоверение за липса на данъчни задължения, а това ще се проверява от администрацията.

Второто предложение на ГЕРБ, за което ще търси консенсус с другите политически сили, е развитието на капиталовия пазар в страната. Не може да се надяваме да имаме силна, устойчива и бързо развиваща се икономика при положение, че пазарната капитализация на дружествата на Българската фондова борса е 10% от брутния вътрешен продукт, обясни Добрев. И допълни, че на българската борса има омагьосан кръг: пенсионните фондове не инвестират, защото няма ликвидност, а компаниите не се листват, тъй като не виждат достатъчно инвеститори.

В последните години изключително малка част от българския бизнес използва капиталовия пазар като начин за финансиране на дейността си, а новите първични публични предлагания (IPO) се броят на пръстите на едната ръка. Това беше причината Комисията за финансов надзор (КФН) да разработи стратегия за развитие на капиталовия пазар в сътрудничество с браншовите асоциации и работодателски организации.

По-късно на същото събитие, но в друг панел, председателката на КФН Карина Караиванова заяви, че България има неоползвотворен потенциал за развитието на капиталовия пазар, който може да доведе до допълнителен икономически растеж.

И третата идея, която разви Делян Добрев, е парите в образованието и здравеопазването да се увеличават не на принципа "дайте да дадем", а само при условие, че се харчат ефективно. В последните години парите в здравеопазването нараснаха със стотици милиони ежегодно, но резултат няма, обобщи Добрев.

Бизнесът очакваше с голям интерес да чуе и икономическите виждания на БСП, представени от Борислав Гуцанов, член на Националния съвет и съпредседател на Съвета по финанси, икономика и енергетика в лявата партия. БСП традиционно има идеи, които се определят като изключително спорни от икономисти - например, отмяна на успешно действащия плосък данък и увеличаване на ролята на държавата в икономиката.

От думите на Гуцанов се разбра, че идеята за премахване на плоския данък за пореден път е претърпяла развитие сред червената икономическа мисъл. Представителят на БСП заяви, че запазването на ставката от 10% е най-доброто за момента, но може да се мисли за по-високо облагане на лицата с най-големи доходи - над 120 000-140 000 на година (бел. ред. - от ГЕРБ и РБ са за запазване на данъчно-осигурителната тежест).

БСП предлага създаването на фонд "Индустрия" с 500 млн. лв. начален капитал в подкрепа на новите български предприятия. След 4 години спират европейските средства и ако не направим така, че икономиката да заработи, как ще оцелеем - така Борислав Гуцанов аргументира идеята за нов държавен фонд. Той даде пример със зърнопроизводителите, които изнасяли по-голяма част от пшеницата, основно в Близкия изток, но в това нямало никаква добавена стойност, дори брашно не се произвеждало от това зърно. Затова предлагаме този фонд - за да стимулираме производството, обясни членът на Националния съвет на БСП.

В подкрепа на бизнеса партията столетница предлага и създаването на фонд "Иновации" с начален капитал от 150 млн. лв. Двата фонда ще подпомагат по всякакъв начин новата икономика на България, включително с образователни инициативи. БСП се обявиха и за подпомагане на износа на малките и средни фирми, като сумата, с която БАЕЗ застрахова за сметка на държавата, се увеличи на 2 млрд. лв.

"Средствата за отбрана трябва да бъдат увеличени, но по начин, който да подпомогне българската индустрия - корабите за Военноморските сили да се правят в родни корабостроителници", завърши представянето си Гуцанов.

Очаквано идеите на левицата предизвикаха светкавичните коментари на Делян Добрев и Мартин Димитров, който участваше от името на Реформаторския блок.

"Идеята за фонд "Индустрия" - държавата да се прави на предприемач, няма да бъде подкрепена от нас. Дясната политика е държавата да не участва в икономиката, а да създава среда, в която бизнесът расте и произвежда все по-голям брутен вътрешен продукт", контрира Добрев от ГЕРБ.

"С по-голямо преразпределение на публични средства през държавата няма да се постигне по-висок растеж. Даже има опасност това да влоши кредитния рейтинг на страната, икономическия растеж и бизнес климата. Когато държавата реши да се прави на инвеститор, това само влошава положението", така Мартин Димитров се обяви против идеите на БСП.

Реформаторският блок ще печели народните маси с обещание за електронни обществени поръчки и за това обжалването на публичните търгове да бъде извадено от Комисията за защита на конкуренцията и да отиде към административните съдилища.

"Как да имаме по-добра бизнес среда, като няма обществена поръчка в България без скандал, без да е ясно кой е спечелил, без да е ясно, че това са едни и същи хора", мотивира се Димитров.

Според него е крайно време административните услуги да станат електронни, за да се намали корупцията.

По думите е много важно да заработи и оценката на въздействието при приемането/промяната на закони. Трябва да се спре практиката законодателството да не се консултира със засегнатите страни, защото "се случват бели, поради липсата на диалог между Народното събрание, правителството, бизнеса и гражданите, които после тичаме да оправяме".

Реформаторите са за ограничена намеса на държавата в икономиката, но за силни регулатори, които да не допускат злоупотреби с господстващо положение и да гарантират конкуренцията.

Представителите на трите партии отделиха по няколко думи на един от най-големите проблеми на страната - съдебната система. С уточнението, че не са специалисти по темата.

"Не може без съдебна реформа, няма как да не продължим нататък. Държавата трябва да си изпълнява функциите си, да има ред, хората и бизнесът да се чувстват спокойни", коментира Борислав Гуцанов от БСП.

"Очевидно е, че са необходими още усилия", лаконичен бе Делян Добрев от ГЕРБ.

"Категорично е необходима съдебна реформа. Политическото влияние върху съда трябва да бъде редуцирано, защото проблемите май идват точно от това", каза и Мартин Димитров от РБ.