Преди няколко дни специализираното звено “Антикорупция” в Софийската градска прокуратура обяви, че бившият главен секретар на Държавна агенция за бежанците ще отговаря за умишлена безстопанственост, от която са последвали щети за агенцията в размер на 22 459 лв., тъй като е взел решение за възлагане на обществена поръчка, без да е имало необходимост от доставка на телешки салам в териториалните поделения и местата за настаняване на чужденци у нас.

Тази акция на антикорупционното звено не само развесели обществото, подобно на обществената поръчка за ролите на Асен Блатечки, но се оказва и особено показателна за изразходването на бюджетни средства у нас.

Ако една държава е в криза, то огледало за нейното състояние са обществените поръчки, които обявява, и контролът върху тях. В България повечето значими и на висока стойност обществени поръчки за момента са или спрени, или ще се обявят след назначаването на служебен кабинет. Това се случва по изричното искане на премиера в оставка Борисов и със съгласието на новия български президент Радев.

Очаква се, че служебното правителство, назначено от президента, също „няма да посмее“ да обяви скъпите поръчки, една част от които бяха вече спирани или прекратявани още в началото на 2016 г. поради подозрения за манипулации.

Това на практика означава един вакуум от поне още 3 месеца до провеждането на избори и назначаването на нов редовен кабинет, в който сериозните проекти за усвояване на европейски пари или за модернизиране на държавните институции с определени за това бюджетни средства няма да се състоят.

След това съответно ще трябва да изчакаме политическите и икономическите интереси на силните на деня да съвпаднат и да наблюдаваме познат сценарий: обявяват се открити процедури за милиони левове, за да се осигури уж максимален кръг от конкуренти – печели избраният предварително кандидат.

Накрая някой салам отново ще се подхвърли удобно пред очите на Европа, за да засвидетелстваме борба с корупцията в сектора и поредният мониторингов доклад да не е така съсипващ.

Къде обаче е проблемът?

Разпределението на бюджетни средства и тяхното последващо разграбване е тъжен факт, който - уви - вече влезе в графа „баналности“ в съзнанието на обикновения гражданин. Последиците обаче са далеч по-сериозни от облагодетелстването на частни интереси. А забавянето, за да се избегне отговорност, или спирането на ключови поръчки като тези за новата централизирана система за документите за самоличност, тол системата, системата за наблюдение на задържани под „домашен арест“ и други, забавя и прогреса на държавата ни в глобален аспект, а често се отразява и пряко върху всекидневието и сигурността ни.

Разпределянето на търгове между среди, близки до #КОЙ или до #НЯКОЙ друг, влияе пряко на качеството на извършваните доставки или услуги, а в някои случаи директно съсипва гражданския интерес и унищожава конкуретната среда (справка – напълно проваленият процес по цифровизация и проведените по него търгове).

Същевременно липсата на софтуери и електронни системи, които да намалят бюрокрацията и да увеличат сигурността в работата на институциите, е проблем, който сякаш е твърде имагинерен и не вълнува нашето общество. Популистките изказвания срещу развитието на инфраструктурата или пръстовите отпечатъци на пациентите не затихват. Безспорно недоволството от харченето на непосилни за средния българин суми (за неясни според неговото усещане цели) има своето дълбоко основание поради ограничените средства, определени за социални нужди, развитие на културата, напредък на научните ни дейци и т.н. Въпреки това определено се наблюдава липсата на каквато и да е осъзнатост, че процесът на икономически растеж и повишаване стандарта на живот в България е неразривно свързан с нивото на техническа адекватност на институциите ни и модернизирането на държавата в изпълнението на нейните задължения спрямо населението й. Това зависи пряко от правилното и законосъобразно протичане на съпътстващите този процес обществени поръчки. Именно тук трябва да е съсредоточен и критичният поглед на звено „Антикорупция“ – в целесъобразността на милионите, които ще се похарчат за изключително важни процеси за растежа на България, както и в безпрецентното забавяне на процедури, които целят развитието ни като европейска и работеща държава.

Защото макар национален спорт да е вечното недоволство от статуквото, трябва да се научим да степенуваме приоритетите си. Или с други думи, да преценим кое ни е по-важно - главният секретар на Агенцията за бежанците да не преяде със салам или държавата най-сетне да проведе законосъобразно спираните или обжалвани поръчки, които ще ни осигурят чуждестранни инвестиции и технологичен напредък.

Вие кажете!

Aвторката адв. Ирена Георгиева е управляващ съдружник в PPG Lawyers.