На клетвата си Доналд Тръмп се представи като лидер на популистки бунт за възвръщане на изубеното величие.

Така Ройтерс коментира встъпването в длъжност на 45-ия президент на САЩ.

То прерасна във враждебна блокада на столицата Вашингтон - най-голямата от десетилетия насам. Става дума за протестите, съпътстващи клетвата.

Тръмп оглави една страна, все още объркана от поляризираните избори, и влезе в Белия дом с по-ниска подкрепа от който и да било друг президент в съвременната история. Още от началото бе ясно, че няма да има период на толерантност нито за него, нито от негова страна.

Веднага след встъпването му в длъжност Сенатът одобри две от номинациите му. Така Джон Матис, известен като Бясното куче, ще оглави Пентагона, а Джон Кели ще стане министър на вътрешната сигурност. Демократите обаче временно забавиха утвърждаването на Майк Помпео за директор на ЦРУ.

Тръмп едва си мръдна пръста да стопли отношенията си с демократите, като похвали Барак и Мишел Обама за "великолепното" предаване на властта, а на вечерята заяви, че се възхищава от победената си съперничка Хилъри Клинтън и съпруга й Бил.

Никога досега властта не е била поемана от президент, който преди това да не е бил нито държавен служител, нито генерал от армията. 70-годишният Тръмп стана най-възрастният държавен глава, положил първата си клетва, и първият, роден в Ню Йорк след Франклин Рузвелт.

Той е и един от най-богатите президенти, влезли в Белия дом. Бизнес връзките му повдигнаха въпроси за конфликт на интереси. Настаняването му в Овалния кабинет бе предшествано от твърдения за руска намеса в изборите в негова полза.

Доналд Тръмп обаче надви скептиците, когато се впусна в изглеждащата за мнозина донкихотовска битка за президентството. Магнат, учил в университет от Бръшляновата лига, живеещ в кула в Ню Йорк, носеща неговото име, с над 200 квадрата гостна, той се превърна в неочакван водач на движението на работническата класа, базирано далеч от крайбрежията.

Откровеността му, неуважението към традиционното и склонността да обижда цели групи от населението се превърнаха в освежаващо казване на истината за много американци, разочаровани от вашингтонския елит.

Разминаване с реалността

Редица твърдения на Тръмп в първата му реч като президент не съответстват на реалността и всъщност той представи именно такава картина на САЩ, коментира в. "Вашингтон пост". И прави fact-checking, т.е. "проверка на фактите".

 "Вашингтон процъфтяваше, но хората не усещаха неговото богатство", заяви новият президент.

Тук Тръмп приложи трик, като приравни политиците и столицата. Предградията на Вашингтон са сред най-богатите в САЩ. най-вече заради федералното правителство, което привлича образовани хора. Хората там или работят, или лобират за него. И това придоби особено голям размах след атентатите на 11 септември 2001 г. Няма обаче практическо доказателство, че Вашингтон се е обогатил за сметка на останалата част на страната, коментира вестникът.

 "Вие дойдохте десетки милиони, за да станете част от историческо движение, подобно на което светът не е виждал досега", обърна се Тръмп към избирателите си.

Както и да бъде оценявано, това движение съвсем не е толкова историческо, колкото Тръмп твърди. По отношение на народния вот той е президент на малцинството. Той взе близо 2,9 милиона гласа по-малко от Хилъри Клинтън. И така тя стана победеният кандидат, спечелил най-много гласове сред народа, отбелязва АП.

А успехът на Тръмп в Избирателната колегия е много измъчен. Той спечели с минимална преднина в 3 ключови щата. Вотът бе решен от 39 659 избиратели в тези общо 5 щата. Ако те бяха гласували за противника, Хилъри щеше да вземе още 46 гласа в Колегията и щеше да спечели с 278 срещу 260 гласа за Тръмп.

 Тръмп говори за престъпността и бедността в inner cities.

Не е ясно обаче какво той има предвид под този термин, изтъква "Вашингтон пост". Това може да означава "градски квартали", "бедни райони" или нещо друго. Но двете посочени от президента явления не се измерват според тази категория.

 "Десетилетия наред обогатявахме чуждата индустрия за сметка на американската, субсидирахме армиите на руги страни, а позволихме много тъжно намаляване на нашата войска."

Тук Тръмп смесва няколко неща. Вероятно той има предвид споразуменията за свободна търговия, макар да игнорира факта, че много американкски компании се облагодетелстват и разрастват, когато имат възможността да продават зад граница.

Колкото до чуждите армии, Тръмп, изглежда, има предвид американските военни бази зад граница. Според доклад на Сената от 2013 г. САЩ са харчили 10 милиарда долара годишно за тях. 70 на сто от парите са отивали за три държави - Германия, Южна Корея и Япония. Германия е ядрото на европейските военни ангажименти. Япония е сърцето на американската военна мощ в Азия. А войските в Южна Корея трябва да отразят евентуална атака от Северна Корея. На фона на военен бюджет от над 500 милиарда долара цената за поддръжката на тези бази си е направо мизерна.

Годишно САЩ заделят 6 милиарда долара за чуждестранно военно финансиране, като по-голямата част от него отива само за две страни - Израел и Египет. по-голямата част от тези пари обаче се харчи за американски хардуер и създава работни места за американци.

 "Харчихме трилиони и трилиони зад граница, а печелеха други", каза Тръмп.

Той се доближава до истината, само ако има предвид водените от САЩ войни. Предполагаемата стойност на войната в Ирак е 1,7 трилиона долара до 2013 г., а според едно от изчисленията ще нарасне на 6 трилиона до 2053 г. И то най-вече заради лихвите по дълга, тъй като администрацията на Джордж Буш-младши предпочете да не вдига данъците, за да плати това начинание. А и едва ли иракчаните биха казали, че тази война е направила страната им богата.