С постановките си руският режисьор Кирил Серебренников (47 г.) се превърна в звезда на московската театрална сцена. Филмите му също са забележителни и се показват на значими международни кинофестивали. В Германия предстои премиерата на филма му под заглавие ”Разчитащият знаци” (в руски оригинал “Ученик”), показан миналата година в Кан. Бичуващата сатира е адаптация на театралната драма “Мъченици” на немския автор Мариус фон Майенбург.

По този повод Серебнников е приел поканата за интервю, публикувано в “Зюддойче цайтунг”.

Предлагаме ви основните акценти от разговора на журналиста Паул Катценбергер с именития режисьор.

Господин Серебренников, какво е отношението ви към религията?

По-скоро съм далеч от нея. Аз съм будист.

Но и будизмът е религия.

При будизма не става въпрос толкова за вярата, колкото за съзнанието. Както и всичко друго по света, религията може да означава нещо добро, но и ужасно. Религията може да се застъпва за любовта, съпричастността и за жертвоготовност към ближния. Или пък носи със себе си дисонанси, изолация, омраза, убийства и безпощаден произвол.

Но във филма си “Разчитащият знаци” вие показвате религията единствено от отрицателната й страна.

Във филма не става дума за религия, а за млад мъж, който се позовава на цитати от Библията, за да постигне користните си цели. Библията е като скалпел. В хирургията той може да се използва за спасяване на човешки живот. Но с него може да се отнема живот.

Това ще рече, че религията може да се инструментализира като оръдие към властта. Как става това?

В Русия църквата вече е лост на властта. Хората се страхуват от нея, защото за тях тя може да стане опасна. Най-известният пример е “Pussi Riot”. Участничките в състава бяха изправени на съд, процесът завърши с осъдителни присъди.

Но причината не беше критика към президента Владимир Путин, а проявата на “Pussi Riot” в катедрала.

Със сигурност това изигра роля. Днес църквата в Русия е част от държавния апарат. А този апарат винаги е използвал страха на хората. Във филма директорката на училището не иска да има ядове. Още от съветски времена хората са привикнали към покорство. Те винаги одобряват и без да ги питат. Така сигнализират, че са съгласни с всичко. Те непрестанно дават да се разбере, че ако е имало проблем, те не са били там.

Във филма си намеквате, че Веня се превръща във фундаменталист, за да привлече внимание върху себе си. В началото девойките в класа не му обръщат внимание...

...а в миналото самотната му майка не му е обръщала внимание. За него фундаментализмът е и социален възход.

Във филмите си често акцентирате на отношенията между син и майка. Защо?

Защото всичко се предопределя от детството. Това лесно се доказва и разбира. Към това трябва да прибавим, че днес руснаците, включително и аз, сме доста инфантилни. И като пораснали хора ние търсим убежище при родителите си, защото не обичаме в живота си да поемаме отговорност. Все ни трябва някой, който да ни помага и да ни хвали. Не можем да се справим без постоянна подкрепа.

Защо това е така?

Постсъветска Русия е млада нация, при която все още всичко е нестабилно. Самият аз усещам, че нещата не са в баланс. За хората едно съвсем нормално всекидневие е предизвикателство. Трябва тепърва да се научим сами да взимаме решения, а това означава и самотност.

Чрез социалното си издигане, което превръща Бенямин във фундаменталист, той изведнъж става интересен за най-красивото момиче в класа Лидия. Но той я отблъсква. Защо?

Защото сексът на властта е по.силен от собствения секс. Той долавя, че има нещо по-велико от едната страст.

Много хора в Русия попадат в затвора, чието място не би било там в истински правови държави.

Русия е невероятно многообразна и са налице безкрайно много ниши за паралелни реалности. Русия е огромна страна и можеш да потърсиш малко ъгълче, където няма да те застигнат всичките проблеми в държавата. Там ти ще си изработиш правилата, ти ще решаваш как да работиш, кави дрехи да носиш и какво да говориш. Това аз наричам кътче на свободата. Днес, през януари 2017 г., в Русия съществуват такива пространства.

Но свободата има граници. Къде са те?

Има едно правило, което трябва да се следва: “Не се намесвай в политиката!” За мен това правило е добро, тъй като в Русия и без това няма политика. Има пропаганда, властови апарат, големи концерни и така нататък.

Но филмът ви е изключително политически.

Естествено. Но това държавното ръководство не го разбира.