Григор Димитров се впусна във философски разсъждения и поразголи душата си на пресконференцията след победата над Денис Истомин в осминафиналите на "Аустрелиън оупън" в Мелбърн.

Гришо влезе в диалог с журналист, който първо го попита за влюбването в тениса, а след това и за любовта в живота. Елегантно. Българинът беше в добро настроение и отговорите му придобиха шеговита форма. Но все пак бе и достатъчно сериозен за личния си живот, макар че не изпадна в конкретика.

 "В тениса се влюбих преди много години, започна първата ни ракета. - Но имаше моменти, в които не бях в добро психическо състояние. Понякога нямах отговор за някои неща, имаше моменти, в които бях разсеян. Трябваше да намеря вдъхновение отново, за да мога да се радвам на играта, пак да я обикна. А още от дете тенисът беше най-добрият ми приятел. На него разчитах. Излизах на корта ден след ден. Сега тенисът отново ме кара да чувствам онова пърхане в стомаха, когато излизам на корта. Всеки такъв миг е важен за мен - дори повече от някои победи. Чувството е много специално."

Димитров дава за пример втория сет срещу Истомин. Той се е вкопчил в момента, изцяло се е концентрирал и посветил на играта си, което му е помогнало да се "върне в мача" и да спечели.

Следва плах въпрос за "любовта извън тениса". Доколко тя му е помогнала?

"За какво говориш, какво точно питаш? Хайде, кажи, няма проблем", е отговорът на българина.

Репортерът дава пример със себе си - че на младини се разсейвал, когато се влюби. Дали става така и с Григор? Подтекстът е ясен - шумните връзки на Гришо. Няколко тенисистки в началото на кариерата му, сред това самата Мария Шарапова, а сега самата Никол Шерцингер...

"Заслужаваш най-добрия отговор. Хм, нека помисля, започва с усмивка №15 в света. - Хей, това е най-якото нещо, което съм чувал. Явно това ми е слабото място. А сега сериозно. Виж, винаги се опитвам да оставя всичко останало извън корта. Мисля, че като бях млад ми беше трудно да разделям любовта към някой човек от любовта към тениса. Имаше период, в който, не бях много сигурен как да се справям с двете неща едновременно. Но човек се учи. Предполагам, че порастваме. Не искам да кажа, че няма да допусна пак същите грешки, но вече познавам себе си по-добре. Мисля, че това ми помага. Надявам се да бъде така и в моментите на влюбване."