Историята ще отсъди дали бившият държавен глава Обама заслужава Нобеловата награда за мир, с която бе удостоен малко след като бе избран за 44-ти президент на САЩ. Тръмп има историческата възможност наистина да заслужи тази престижна награда, като използва умението си, с което постоянно се изтъква, да сключва сделки, за да разреши един от най-неподатливите конфликти в бившия СССР - а именно "замразения конфликт" между Азербайджан и Армения за територията на Нагорни Карабах. През 1991 г. избухна пълномащабна война между Армения и Азербайджан и въпреки примирието от 1994 г. граничните сблъсъци и престрелките продължават. Над 1 милион души напуснаха родните си места в резултат на конфликта и днес близо 20 на сто от територията на Азербайджан е окупирана от арменските сили.

За Тръмп и екипа му по националната сигурност също така е важно разрешаването на Нагорнокарабахския конфликт като ясен показател дали Владимир Путин иска да бъде партньор на САЩ на световната сцена в разрешаването на конфликти, или предпочита да манипулира горещите точки по света в стратегическа полза на Москва.

Путин държи ключа към разрешаването на този конфликт поради огромното въздействие на Русия върху Армения. Москва смята Армения за свой собствен самолетоносач в ставащия все по-стратегически и богат на петрол Каспийски регион. Задържането на Азербайджан и Армения в състояние на "замразен конфликт" помага на краткосрочната амбиция на Путин да не допусне износ на азербайджански природен газ за европейските пазари, като така държи Европа зависима от руския газ. Като настоява за незабавен мирен договор между доверения американски партньор Азербайджан и московския съюзник Армения, президентът Тръмп може много скоро да разбере дали Путин е умиротворител или, както го обвиняват критиците му, сила, дестабилизираща целия свят.

САЩ заедно с Русия и Франция са съпредседатели на Минската група, натоварена с разрешаването на този конфликт. Русия не само саботира многобройните опити за разрешаване на конфликта, но оказва и военна подкрепа на Армения, като по този начин продължава конфликта. И за съжаление Вашингтон е твърде зает заради отвличането на вниманието им с Близкия изток, за да поеме водеща проля в установяването на траен мир между Ереван и Баку. А и Армения, и Азербайджан заслужават постоянен мир. Тръмп може да сбъдне тази мечта за ново начало на хората в Армения и Азербайджан, като оглави мощна дипломатическа инициатива, която да завърши с дълготрайно решение, справедливо и за двете страни. Успехът на Тръмп ще даде на света сигнал, че Америка се връща към контролирането на света и поддържането на глобалната стабилност.

Тръмп също ще изпрати силно и ясно послание към лошите световни актьори като режима в Иран, че САЩ са на страната на съюзниците си като Азербайджан и няма да търпят намеса на аятоласите за дестабилизирането на този надежден американски партньор. Важно е да се види, че в по-широкия Близък изток Тръмп няма да намери по-надежден и верен партньор от азербайджанския президент Илхам Алиев. В действителност при последната си визита в Баку израелският премиер Бенямин Нетаняху изтъкна Азербайджан като една от много малкото мюсюлмански страни в света, която заслужава незабавното и недвусмислено внимание на Вашингтон.

Арменски войници от самообявилата се армия на Нагорни Карабах обстрелва позиции на азербайджанските сили край град Мартакерт. Напрежението в региона отново се усили през пролетта на 2016 г.

Предизвикателството пред Тръмп е да убеди Путин да приеме следните рамки за мирно споразумение:

► Първо, незабавно и безусловно изтегляне на всички арменски сили от териториите, окупирани в Азербайджан.

► Второ, в замяна на това изтегляне Азербайджан се съгласява да построи удължаване на своя тръбопровод за износ на петрол до Европа през Армения.

► Трето, да накара и двете страни да се съгласят с най-голяма степен на автономия за региона на Нагорни Карабах - почти независими, арменците в Нагорни Карабах ще се ползват с пълна автономия. Американски, френски и руски войски ще бъдат разположени в Нагорни Карабах като умиротворители, цената за което ще бъде платена от богатия на петрол Азербайджан.

► Четвърто, създаване на Арменско-азербайджански фонд за помирение и възстановяване, който ще инвестира в инфраструктурни проекти между двете страни като влак стрела от Баку през Армения до Нахичеван (анклав, принадлежащ на Азербайджан, намиращ се между Армения и Иран - б.р.). И накрая - създаване на американско-френско-руско партньорство за изграждане на безопасна и надеждна АЕЦ в Армения, която да замени старата Мецаморска централа от съветско време. ЕС е сериозно разтревожен от безопасността на "Мецамор".

Алиев е яхнал вълната на народната подкрепа у дома и може да постигне мир, който да е справедлив и за двете страни. Ключът е Армения и способността на Тръмп да убеди Путин да склони арменския президент Серж Саркисян да се съгласи с дълготрайно мирно споразумение. Предвид трагичното минало на Армения и Русия и САЩ трябва да убедят арменския народ, че никога няма да обърнат гръб на Ереван. Като предоставят пълен, всеобхватен и изцяло финансиран от САЩ пакет за икономическо възстановяване след конфликта, Тръмп може да покаже на Путин пътна карта, според която мирът между Азербайджан и Армения е в интерес на всички.

Друг Нобелов лауреат и оцелял от холокоста - Ели Визел, каза някога, че "мирът не е дар от Бога за неговите създания - мирът е нашият подарък един за друг". Като влезе отново в ролята на водач на свободния свят, Тръмп може да връчи мира като подарък на Армения и Азербайджан и заедно с това да си завоюва заслужена Нобелова награда за мир.

------

* Авторът е американски експерт, изпълнителен директор на "Каспиън груп холдингс" - група, работеща с компании, правещи бизнес в САЩ, Иран и бившия СССР. Статията му е публикувана във в. "Вашингтон таймс".