Ad Config - Website header

 

Article_top

Преди месец La La Land влезе в историята на златните глобуси като първия филм, спечелил седем трофея – затова не е изненада, че бляскавият мюзикъл на Деймиън Шазел за Лос Анджелис е с най-много номинации и в състезанието за оскарите. Участва в почти всяка възможна категория, има не една, а две предложения за най-добра оригинална песен. Филмът има общо 14 номинации, като по този начин изравни рекорда, държан от „Всичко за Ева“ и „Титаник“.

Неизбежно се появиха и негативни реакции, не само защото някои хора не се прехласнаха по La La Land, а защото филмът изглежда  достатъчно лековат и несъществен, за да отлети във въздуха, както става с неговите герои, когато посещават обсерваторията „Грифит“.

„В светлината на миналогодишните спорове около „твърде белите оскари“ – пише „Икономист“ – мнозина вече са на мнение, че тази година вниманието и хвалебствията на критиката би трябвало да се насочат към по-социално и политически ориентирани филми като Moonlight, Loving и „Раждането на една нация“.

Това е разбираема реакция. Редом с Moonlight, „Скрити числа“ и „Прегради“ – също с номинации за най-добър филм, La La Land не изглежда особено прогресивен. Но това не означава, че той е страхливият или очевиден избор на гласуващите за "Оскар". Самият факт, че филмът не разполага с явни политически послания, но въпреки това е достатъчно добър, за да прелъсти членовете на Академията, прави La La Land толкова необичаен.

Тази година групата на номинираните е впечатляващо разнообразна, с много повече интересни независими филми, отколкото обикновено сме свикнали да виждаме. Но това, което не се е променило, е, че Академията все още предпочита тежки драми по сериозни проблеми.  Победителите в категорията за най-добър филм типично покриват теми като ужасите на злоупотребата с деца („Спотлайт“), робството („12 години робство“), войната („Войната е опиат“) и бедността („Беднякът милионер“). Дори героите на „Бърдмен“ и „Артистът“ – най-свързаните с шоубизнеса съвременни победители, живеят в долината на депресията и отчуждението. В сравнение с тях здравите, атрактивни, надарени млади мечтатели в La La Land нямат много от какво да се оплакват. Но точно това прави филма толкова забележителен и дори радикален по отношение на успеха си в сезона на наградите. В същността си филмът е романтична комедия – а оскарите много трудно кълват на романтични комедии.

Без шеги, моля

Последната комедия, спечелила наградата за най-добър филм, беше „Ани Хол“ през 1978-а. Оттогава почти липсват номинации в жанра. „Четири сватби и едно погребение“ стигна до краткия списък през 1995 г. С леко разширение на жанровата дефиниция можем да включим „Джери Макгуайър“ през 1997-а и „Колкото толкова“ през 1998 г. – не че някой от тях би могъл да бъде фаворит. През следващите две десетилетия оскарите предимно отбягваха романтичните комедии, които стигаха най-много до краткия списък, и то след разширяването му до десет филма през 2010-а. („Артистът“ бе почти комедия, но все пак повече мелодрама.)

Академията отдавна е известна с пренебрегването на романтичните комедии – и въобще на комедиите. Джак Блек се пошегува на церемонията през 2008 г., че единственият начин комик да спечели „Оскар“ е да се снима в драма.

„Ще взема да прочета пак онзи сценарий за човека, който получава отравяне с олово и след това съди голяма корпорация – заяви Блек. – Но той не е много смешен!“

Ако оставим предразсъдъците на Академията настрана, трябва да признаем, че холивудските романтични комедии са в упадък от 90-те години насам. По съвпадение Райън Гослинг трябва да поеме част от вината. Откакто той открадна безброй сърца с „Тетрадката“ през 2004 г., стандартният филм за злочести любовници е сълзлива адаптация по роман на Никълъс Спаркс с участието на най-малко един болен от рак герой. Режисьорите, които искаха малко комедия в своите романтични филми, следваха или братя Фарели, за които любовта е физическа болка и публично унижение, или Джъд Апатоу, който вижда ухажването като нещо, което може да бъде сместено между останалите приятелски клетви и забавления. Опитайте се да се сетите за скорошна комедия от типа момче-среща-момиче, която е била вдъхновяваща, неиронична и без да е отвратителна, и ще оцените колко специален е La La Land.

В танца на привличане и флирт, който изпълва първата половина на филма, няма нито една погрешна стъпка. Шазел въвежда Миа (Ема Стоун), начинаеща актриса, и Себ (Райън Гослинг), джаз пианист, които обменят враждебни погледи в задръстването в откриващата сцена на филма. Малко по-късно Миа е омагьосана от пиано изпълнението на Себ в ресторанта, но той е толкова разстроен от уволнението си, че я подминава като експрес малка гара и изчезва на улицата.

На този етап в стандратната за XXI век романтична комедия главните герои вече са се напили, правили са секс и всеки от тях се срамува и оплаква пред приятелите си, че е направил грешка. Но Шазел използва първото действие на филма, за да представи индивидуалните кариери и страсти на Миа и Себ. Когато те най-сетне стигат до разговор, публиката вече е настроена и готова те да се влюбят. И дори тогава разказът тече спокойно, със завидна самоувереност.

В една забавна сцена Миа се подиграва на Себ, който свири в група, изпълняваща кавъри от 80-те години, и нейният саркастичен ентусиазъм получава задоволителен отговор, когато тя танцува на джаз импровизацията му малко по-късно. Има и още: разговорът по пътя към паркинга в здрача след партито, тяхната опознавателна разходка през холивудското студио, ходенето на кино, което Миа едва не пропуска, и накрая – ноктюрното в обсерваторията „Грифит“. Да цитираме Джъд Апатоу:

„Когато комедията работи, всичко изглежда толкова естествено лесно, че хората смятат снимането на нещастия за далеч по-трудно.“

Старомодните отношения в La La Land изглеждат създадени без усилие. Но щом не е трудно, как така никой, освен Шазел, не е направил нещо подобно?

Въпрос на късмет е, че първоначално определените актьори Ема Уотсън и Майлс Телър са отпаднали, разчиствайки пътя за харесваните от всички и работещи заедно с удоволствие Стоун и Гослинг, които вече имат два общи филма. Ключът на химията между тях – освен индустриалните количества чар – е в рязко контрастиращите им актьорски стилове. Стоун ни залива с емоции. Когато Миа е ядосана или въодушевена, чувствата са изписани върху лицето й, не само в огромните й очи. Гослинг, един от най-магнетичните невъзмутими актьори в Холивуд, предпочита да се ограничи до загатната усмивка или леко повдигната вежда. И този дисбаланс кара зрителя отчаяно да иска и Себ да бъде така открит и емоционално щедър като Миа.

В La La Land, разбира се, има още много забележителни качества освен начина, по който се свързват актьорите и героите. Филмът получи тези 14 номинации за "Оскар" заради безпогрешната „рееща се“ камера, ярката попарт гама на костюмите и сценографията, неустоимите песни на Джъстин Хъруиц. Но магията на оптимизма в първия час прави филма достоен за наградите, които е получил и ще получи: магията на изящно изработена комедия за двама души, които правят красива музика заедно.

 

 

Площад Славейков

 

Преди месец La La Land влезе в историята на златните глобуси като първия филм, спечелил седем трофея – затова не е изненада, че бляскавият мюзикъл на Деймиън Шазел за Лос Анджелис е с най-много номинации и в състезанието за оскарите. Участва в почти всяка възможна категория, има не една, а две предложения за най-добра оригинална песен. Филмът има общо 14 номинации, като по този начин изравни рекорда, държан от „Всичко за Ева“ и „Титаник“.

Неизбежно се появиха и негативни реакции, не само защото някои хора не се прехласнаха по La La Land, а защото филмът изглежда  достатъчно лековат и несъществен, за да отлети във въздуха, както става с неговите герои, когато посещават обсерваторията „Грифит“.

„В светлината на миналогодишните спорове около „твърде белите оскари“ – пише „Икономист“ – мнозина вече са на мнение, че тази година вниманието и хвалебствията на критиката би трябвало да се насочат към по-социално и политически ориентирани филми като Moonlight, Loving и „Раждането на една нация“.

Това е разбираема реакция. Редом с Moonlight, „Скрити числа“ и „Прегради“ – също с номинации за най-добър филм, La La Land не изглежда особено прогресивен. Но това не означава, че той е страхливият или очевиден избор на гласуващите за "Оскар". Самият факт, че филмът не разполага с явни политически послания, но въпреки това е достатъчно добър, за да прелъсти членовете на Академията, прави La La Land толкова необичаен.

Тази година групата на номинираните е впечатляващо разнообразна, с много повече интересни независими филми, отколкото обикновено сме свикнали да виждаме. Но това, което не се е променило, е, че Академията все още предпочита тежки драми по сериозни проблеми.  Победителите в категорията за най-добър филм типично покриват теми като ужасите на злоупотребата с деца („Спотлайт“), робството („12 години робство“), войната („Войната е опиат“) и бедността („Беднякът милионер“). Дори героите на „Бърдмен“ и „Артистът“ – най-свързаните с шоубизнеса съвременни победители, живеят в долината на депресията и отчуждението. В сравнение с тях здравите, атрактивни, надарени млади мечтатели в La La Land нямат много от какво да се оплакват. Но точно това прави филма толкова забележителен и дори радикален по отношение на успеха си в сезона на наградите. В същността си филмът е романтична комедия – а оскарите много трудно кълват на романтични комедии.

Без шеги, моля

Последната комедия, спечелила наградата за най-добър филм, беше „Ани Хол“ през 1978-а. Оттогава почти липсват номинации в жанра. „Четири сватби и едно погребение“ стигна до краткия списък през 1995 г. С леко разширение на жанровата дефиниция можем да включим „Джери Макгуайър“ през 1997-а и „Колкото толкова“ през 1998 г. – не че някой от тях би могъл да бъде фаворит. През следващите две десетилетия оскарите предимно отбягваха романтичните комедии, които стигаха най-много до краткия списък, и то след разширяването му до десет филма през 2010-а. („Артистът“ бе почти комедия, но все пак повече мелодрама.)

Академията отдавна е известна с пренебрегването на романтичните комедии – и въобще на комедиите. Джак Блек се пошегува на церемонията през 2008 г., че единственият начин комик да спечели „Оскар“ е да се снима в драма.

„Ще взема да прочета пак онзи сценарий за човека, който получава отравяне с олово и след това съди голяма корпорация – заяви Блек. – Но той не е много смешен!“

Ако оставим предразсъдъците на Академията настрана, трябва да признаем, че холивудските романтични комедии са в упадък от 90-те години насам. По съвпадение Райън Гослинг трябва да поеме част от вината. Откакто той открадна безброй сърца с „Тетрадката“ през 2004 г., стандартният филм за злочести любовници е сълзлива адаптация по роман на Никълъс Спаркс с участието на най-малко един болен от рак герой. Режисьорите, които искаха малко комедия в своите романтични филми, следваха или братя Фарели, за които любовта е физическа болка и публично унижение, или Джъд Апатоу, който вижда ухажването като нещо, което може да бъде сместено между останалите приятелски клетви и забавления. Опитайте се да се сетите за скорошна комедия от типа момче-среща-момиче, която е била вдъхновяваща, неиронична и без да е отвратителна, и ще оцените колко специален е La La Land.

В танца на привличане и флирт, който изпълва първата половина на филма, няма нито една погрешна стъпка. Шазел въвежда Миа (Ема Стоун), начинаеща актриса, и Себ (Райън Гослинг), джаз пианист, които обменят враждебни погледи в задръстването в откриващата сцена на филма. Малко по-късно Миа е омагьосана от пиано изпълнението на Себ в ресторанта, но той е толкова разстроен от уволнението си, че я подминава като експрес малка гара и изчезва на улицата.

На този етап в стандратната за XXI век романтична комедия главните герои вече са се напили, правили са секс и всеки от тях се срамува и оплаква пред приятелите си, че е направил грешка. Но Шазел използва първото действие на филма, за да представи индивидуалните кариери и страсти на Миа и Себ. Когато те най-сетне стигат до разговор, публиката вече е настроена и готова те да се влюбят. И дори тогава разказът тече спокойно, със завидна самоувереност.

В една забавна сцена Миа се подиграва на Себ, който свири в група, изпълняваща кавъри от 80-те години, и нейният саркастичен ентусиазъм получава задоволителен отговор, когато тя танцува на джаз импровизацията му малко по-късно. Има и още: разговорът по пътя към паркинга в здрача след партито, тяхната опознавателна разходка през холивудското студио, ходенето на кино, което Миа едва не пропуска, и накрая – ноктюрното в обсерваторията „Грифит“. Да цитираме Джъд Апатоу:

„Когато комедията работи, всичко изглежда толкова естествено лесно, че хората смятат снимането на нещастия за далеч по-трудно.“

Старомодните отношения в La La Land изглеждат създадени без усилие. Но щом не е трудно, как така никой, освен Шазел, не е направил нещо подобно?

Въпрос на късмет е, че първоначално определените актьори Ема Уотсън и Майлс Телър са отпаднали, разчиствайки пътя за харесваните от всички и работещи заедно с удоволствие Стоун и Гослинг, които вече имат два общи филма. Ключът на химията между тях – освен индустриалните количества чар – е в рязко контрастиращите им актьорски стилове. Стоун ни залива с емоции. Когато Миа е ядосана или въодушевена, чувствата са изписани върху лицето й, не само в огромните й очи. Гослинг, един от най-магнетичните невъзмутими актьори в Холивуд, предпочита да се ограничи до загатната усмивка или леко повдигната вежда. И този дисбаланс кара зрителя отчаяно да иска и Себ да бъде така открит и емоционално щедър като Миа.

В La La Land, разбира се, има още много забележителни качества освен начина, по който се свързват актьорите и героите. Филмът получи тези 14 номинации за "Оскар" заради безпогрешната „рееща се“ камера, ярката попарт гама на костюмите и сценографията, неустоимите песни на Джъстин Хъруиц. Но магията на оптимизма в първия час прави филма достоен за наградите, които е получил и ще получи: магията на изящно изработена комедия за двама души, които правят красива музика заедно.

 

 

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?