Доскорошният председател на Европарламента Мартин Шулц е кандидатът на германските социалдемократи за канцлер. На парламентарните избори, насрочени за 24 септември т. г., той има по-големи шансове за успех от лидера на социалдемократическата партия – ГСДП, Зигмар Габриел.

Очакванията са, че за оставащите осем месеца до вота Шулц ще успее да повиши плачевния рейтинг на ГСДП.

Засега обаче няма изгледи Шулц да успее да пребори кандидатката на консерваторите Ангела Меркел. Изхождайки от сегашната ситуация, Меркел отново ще е канцлерка, а Шулц вицеканцлер и външен министър при широка калиция. Въпросът е ще настъпи ли промяна в политиката на Берлин към Русия? И ако да, в каква посока?

Шулц и руската душа

Шулц не се интересува от “загадъчната руска душа”. Той не изпитва към руснаците трепетни чувства.

“Всъщност не ги обичам особено, въобще е трудно да ги обичаш”, изрази Шулц отношението си към руснаците по време на тоукшоу по германската телевизия А Ер Де. Тогава той призна, че не му харесва и Путин, а Лавров нарече “играч на покер”, когото не можеш да накараш да се усмихне.

Явно разочарован от Сергей Лавров е и Франк-Валтер Щайнмайер, който освобождава поста на външен министър заради кандидатурата си за федерален президент.

Но Щайнмайер добре долавя разликата между Владимир Путин и неговата администрация, от една страна, и от друга – обикновените хора. Острите му политически разногласия с руското ръководство не му пречат всяка година да се отправя към Екатеринбург, за да чете лекции в Уралския университет и с искрено удоволствие да общува със студентите.

Шулц и Кремъл

Светогледът на Шулц и отношението му към Русия са сформирани под влиянието на брюкселската Европейска комисия и от Европарламента, чиято позиция е далеч по-критична, отколкото, примерно, на германския Бундестаг, немските средства за масово осведомяване и даже на федералното канцлерство.

Да напомним критичната резолюция на Европарламента за противодействие на руската пропаганда, за забраната да се влиза в този парламент за всички с изключение на двама – руските дипломати от представителството на Русия към ЕС, както и по инициатива на Шулц за прекратяване на всякакви контакти между евродепутатите и тези от Държавната дума.

През есента на миналата година в интервю за “Дойче веле” Мартин Шулц нарече “крайно неприемливо” това, което Русия прави:

“Агресивните действия на Русия нямат нищо общо с нашата европейска философия на взаимно уважение и откритост.”

Шулц е радетел на твърд отговор на Русия.

“Длъжни сме с всички сили да се противопоставим на опитите на Путин да всее разкол в ЕС и да оказва влияние върху вътрешната политика на държавите членки на съюза”, заяви Шулц пред кореспондент на влиятелния германски седмичник “Ди цайт”, визирайки поддръжката на Москва за десноекстремистки партии в Западна Европа и в частност във Франция. Тамошният Национален фронт не получавал кредити в собствената си страна, давала му ги  Русия.

В интервю за в. “Ди велт” той предупреди за “опасната путинизация на политиката на европейските държави”. Нито Меркел, нито Щайнмайер са допускали подобен тон в изказванията си за Русия и нейния президент.

Шулц и санкциите

Позицията на Мартин Шулц по въпроса за санкциите е близка до тази на Меркел, а не на Щайнмайер или Габриел. За Меркел санкциите са единствената възможност да се изрази протест срещу анексирането на Крим от Русия, намесата в Източна Украйна и подкрепата за сепаратистите.

Шулц гледа на санкциите положително, смятайки ги не само за правилни, но и за успешни. Според него опасенията за възможна дестабилизация на Русия не са повод за намаляване на политическия и икономическия натиск спрямо Москва:

“Когато нараства икономическият натиск, расте и недоволството на хората”, твърди Шулц. Санкциите щели да бъдат свалени, а така щяла да се подобри и икономическата ситуация в Русия, ако Путин даде приноса си за мирното решение на положението в Украйна.

За Шулц няма значение обещанието на новия президент на САЩ да преразгледа политиката на налагане на санкции срещу Русия:

“Решението по въпроса за санкциите спрямо Русия не се вземат в една далечна страна, а в Брюксел, столицата на ЕС. Вътрешната ни политика не се формира във Вашингтон.”

Шулц и Украйна

Какъв ще е тонът на Шулц в диалога с Киев, още не е ясно, но в конфликта с Русия той нееднозначно е на страната на Украйна. Ако зависеше от него, той би въвел безвизов режим за украинците в държавите от ЕС. По думите му проблемът са някои държави от съюза – Франция, Белгия, Италия и самата Германия.

Шулц не е взел отношение по перспективата Украйна да се присъедини към ЕС, но пък се отнася положително към разширяването на съюза на Изток.

“Какво би било, ако на фона на сегашната руска политика Полша и прибалтийските държави не бяха членки на ЕС? За каво бихме горили днес? На континента ни щеше да цари неувереност и най-вероятно страх от война. От историческа гледна точка беше правилно тези страни да бъдат приети в ЕС”, заяви Шулц в интервю за в. “Зюддойче цайтунг”.

Препечатваме с незначителни съкращения публикацията на руската редакция на “Дойче веле”. Преводът е на Клуб Z.