Президентът Тръмп подписа в понеделник указ, с който приключи участието на САЩ в Транстихоокеанското партньорство (ТТП) - търговско споразумение, преговорите за което водиха 11 страни. То нито бе ратифицирано от американските законодатели, нито се очакваше да мине на гласуване в Конгреса. При всички случаи обаче Тръмп избра да го убие с указ, като изтъкна колко се различава от своите предшественици републиканци и някои от сегашните лидери на партията, което подкрепят свободната търговия и са за отворени пазари.

Той също така сервира на Китай отлична възможност да промени в своя полза геополитическия баланс в Азия.

Противопоставянето на Тръмп срещу ТТП  може да бъде отнесено към едно от малкото му последователни политически действия. През цялата си кампания той на висок глас призоваваше да бъдат защитени американските работници и да се противостои на опасностите от глобализацията. Споразумението стана политически отровно и за двете страни през миналата година. Кандидатката на Демократическата партия Хилъри Клинтън се изказа срещу ТТП (макар в началото да го подкрепяше), а левият й опонент Бърни Сандърс се присъедини към Тръмп, като нарече ТТП проект на скритите елити, стремящи се да измамят обикновените американци.

 

 

Тръмп прекара сутринта в понеделник с ръководителите на водещите американски компании производителки, като обсъди планове за стимулиране на американските корпорации. Той иска компаниите да останат в страната и да облага с данъци тези, които строят заводи в други страни и след това връщат обратно стоките. Какъвто и да е резултатът от тези дискусии, Тръмп, изглежда, се придържа към своите протекционистки обещания. Но критиците твърдят, че икономическите и технологичните реалности на нашето време са такива, че повечето загубени американски работни места, най-вече в промишлеността, няма да могат да бъдат върнати.

"Икономистите предупреждаваха, че много от предложенията на Тръмп - включително за въвеждането на общи двуцифрени мита върху стоките от Мексико и Китай, могат да имат отрицателни последици за американската икономика, тъй като ще доведат до скок на цените или задълбочаване на търговската война - писа Илан Муй от "Вашингтон пост". - И бизнес групи като Търговската камара на САЩ активно лобираха за приемането на ТТП, те заявяваха, че сделката ще помогне за ръста на броя работни места и ще стане важна проверка на нарастващите амбиции на Китай."

Тези, които подкрепяха ТТП, се ръководеха и от политически, и от икономически причини. Споразумението се появи като основа на стратегията на бившия президент Барак Обама за възстановяването на американското влияния в Азия и баланс срещу надигащия се Китай. Споразумението трябваше да намали митата, но то също така включваше точки, които биха накарали страните да спазват международните стандарти по въпроса на правата в сферата на труда и интелектуалната собственост. Отдавнашните съюзници на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион, включително Япония и Австралия, с особен ентусиазъм подкрепяха споразумението.

"Не можем да позволим на страни като Китай да пишат правилата на световната икономика - каза Обама през миналата година. - Ние трябва да напишем тези правила."

 

 

Пекин води преговори за създаването на свои собствени търговски съюзи. Но сега оттеглянето от ТТП му дава шанс да запълни празнината. След победата на Тръмп Филипините, Сингапур и Малайзия започнаха за разглеждат предложеното от Китай Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП), което също ще помогне за намаляването на митата - без много от стандартите, заявени в плана на Обама - и ще промени посоката на азиатската търговия по усмотрение на Китай. Другите страни в района най-вероятно ще последват техния пример.

"Нямаме избор, какъвто има Америка. Тази страна е достатъчно голяма, за да печели, като продава на самата себе си собствените си стоки - каза новозеландският премиер Бил Инглиш в понеделник. - Ние трябва да търгуваме."

Редица светила на външната политика във Вашингтон, сред които бившият посланик Майкъл Макфол, разкритикуваха Тръмп за подарената на Китай победа.

"Като се отказа от ТТП, Тръмп - "специалистът по сключването на сделки" - сервира на Китай голяма победа. Без пари", написа той в туитър.

 

 

"Тръмп собственоръчно се раздели с огромен източник за контрол върху Китай - каза пред Си Ен Ен Едуард Олдън от Съвета за външни отношения. - Първо правило за водене на преговори е да не се дава нищо даром, а той го направи веднага."

Шефът му Ричард Хаас е на същото мнение:

"Отказът от ТТП ще забави екоразвитието, ще струва работни места и ще отслаби позициите на САЩ в Азия/в света. Китай може да се окаже главният облагодетелстван."

 

 

Но на Тръмп не му пука от възмущението на елита. Не го е грижа за историческата роля на САЩ в качеството на гарант на стабилността и разцвета на голяма част от Азия. И Белият дом, изглежда, се радва на перспективата да рискува ескалация на напрежението с Китай в редица стратегически "горещи точки", включително заради спорните острови в Южнокитайско море.

Неопределеността, създадена от новата администрация, позволи на китайския президент Си Цзинпин да играе ролята на "пораснал" на Световния икономически форум в Давос в Швейцария през миналата седмица, където той произнесе реч, в която защити глобализацията и наруга привържениците на протекционистките бълнувания. Китайците вече могат да се "обявят за движеща сила на либерализацията на търговията", каза пред Блумбърг Ерик Алтбах, бивш официален търговски представител.

Критиците на Тръмп отляво казват, че популизмът му е преструвка, насочена към осигуряването на големи сделки за корпоративните съюзници, при това той не прави почти нищо за гарантирането на правата на работниците в страната.

Същевременно критиците на Пекин твърдят, че ролята на пазител на световния ред няма да скрие факта, че Китай има нужда от политически и икономически реформи. Вместо това светът може да премине към епохата на противостоене и великодържавна политика, по-характерна за XIX век, отколкото за последните няколко десетилетия на американско превъзходство.

"Евентуалното лидерство на Китай няма да бъде нещо от рода на Америка, поела ролята на Великобритания след Втората световна война - пише Ричард Фонтейн, бивш чиновник от администрацията на Буш, във в. "Уолстрийт джърнъл". - Вместо това то ще доведе до свят, вероятно по-малко процъфтяващ и, разбира се, по-малко свободен."

-----

* Авторът е коментатор по външнополитическите въпроси във в. "Вашингтон пост", където е публикувана статията. Видеоклиповете са от оригиналната публикация.