Ad Config - Website header

 

Article_top

Николай Павлов е роден на 9 февруари 1975 г. в Димитровград.

От началото на 2016 г. е изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД.

Има дългогодишен опит в банковия сектор в областта на финансовата отчетност.

Последователно е заемал длъжностите финансов директор и член на Съвета на директорите на НЕК (до 2013 г.), член на Управителния съвет, а после и на Надзорния съвет на „ХЕК Горна Арда” (2013 г.), член на Съвета на директорите на „КонтурГлобал Марица Изток 3” (2013 г.) финансов директор на „Булгаргаз“.

Магистър е по „Финанси“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС.

Говори английски език.

Женен, с едно дете.
 

Служебният министър на енергетиката Николай Павлов идва от „Булгаргаз” - държавното дружество, което е единственият по закон обществен доставчик на природен газ в България.

Павлов стана изпълнителен директор на компанията през февруари 2016 г. и не можа да закръгли пълна година на поста. За 11 месеца обаче показа, че може да изкара на сериозна печалба държавна компания, към която има непрекъснат натиск за по-ниска цена на горивото (суровината).

Към 30 септември 2016 г. нетната печалба на „Булгаргаз” е 36,2 млн. лв. спрямо 22,6 млн. лв. загуба към 30 септември 2015 г. На този отличен резултат "завидя" дори председателят на КЕВР Иван Иванов, който определи печалбата на дружеството за 2016 г. като „надвзети приходи”.
Всъщност в бизнеса всяка печалба е надвзет приход и е нормално дори за държавно предприятие като „Булгаргаз” да се стреми да бъде на плюс. Да имаш 36,2 млн. лв. печалба при 725,7 млн. лв. приходи (5% марж) е много-много далеко от определението "агресивен бизнес".

Под ръководството на Николай Павлов намаляха значително и дълговете на „Булгаргаз”. Общественият доставчик имаше 230,5 млн. лв. пасиви към края на 2015 г., а 9 месеца по-късно сумата се стопи почти тройно - до 80,4 млн. лв. При управлението на Павлов "Топлофикация София" и дори топлофикациите на Христо Ковачки започнаха да изчистват просрочените си задължения към "Булгаргаз".

Всички числа показват, че новият министър има качества и е вникнал в детайли в пазара на природен газ. И вероятно е осъзнал, че почти пълната енергийна зависимост от Русия („Газпром”) не оставя много ходове за защита на интересите на България.

Затова най-важната задача на Николай Павлов ще е да продължи и дори да ускори темпото, с което се изграждат газовите връзки със съседните страни. Особено важен е интерконекторът с Гърция, по който България ще получава азерски газ след 2021 г. (бел. ред. - кога ще потече горивото е въпрос на преговори и капацитет на Южния газов коридор).

През последните месеци за връзката с Гърция се проведоха успешни пазарни тестове, които ясно показаха, че има интерес от страна на бизнеса към проекта. Пред Павлов целта е ясна - да продължи процедурата, да се бори с невидимите врагове, които не искат тази "тръба", и да осигурява пълна подкрепа на Теодора Георгиева, изпълнителен директор на проектната компания "Ай Си Джи Би" (ICGB).

Само това да направи, служебният министър ще бъде запомнен с добро.

Ефективният газов пазар (реално такъв сега няма в България) минава и през създаването на борса за търговия с природен газ. Тя можеше да тръгне още през миналата година, но приемането на правилата се забави.

От януари 2016 г. стартира търговията с електроенергия на Българската независима енергийна борса, а след това изпълнителният й директор Константин Константинов неведнъж казваше, че се работи сериозно в посока платформата да се допълни със сегмент за природен газ. Но успехът на борсата е обвързан с либерализацията на пазара и изграждането на междусистемните газови връзки.

Другата тема в дневния ред на Николай Павлов е въгледобивът. Отрасълът е обречен на забвение и час по-скоро трябва да се мислят варианти за преструктуриране. Колкото повече се отлагат реформите, толкова по-тежка социална цена ще се плати след време. Глобална тенденция е ТЕЦ-овете на въглища да се трансформират за работа с природен газ или с комбиниран цикъл (газова турбина с въглищна секция).

Павлов познава въгледобива у нас, бил е в ръководството на „КонтурГлобал Марица изток 3” – дружеството, което притежава и експлоатира ТЕЦ „Марица изток 3” до Стара Загора. И което е собственост на американска компания (73%) и на НЕК (27%).

А работата в Националната електрическа компания със сигурност ще помогне на Николай Павлов при справяне с едно от най-големите предизвикателства в сравнително краткия му мандат като служебен министър. На него ще се падне трудната и натоварена с политически драматизъм задача да организира „посрещането” на двата реактора за АЕЦ „Белене”.

Оборудването се очаква да пристигне (от руските заводи) в България в началото на април. А големият въпрос, на който Николай Павлов ще търси отговор, е: какво да се прави с реакторите, при положение че недостиг на ток в България няма.

По темата "Белене" служебният министър ще е между чука и наковалнята. От една страна, ще чува вечните призиви на БСП, че ни трябва нова ядрена мощност предвид рекордното потребление в страната през януари 2017 г. На което в ГЕРБ ще отговарят в стила на своя лидер Бойко Борисов: „За 3-4 дена да правим ядрена мощност? А лятото какво ще я правим?"
 

 

Николай Павлов е роден на 9 февруари 1975 г. в Димитровград.

От началото на 2016 г. е изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД.

Има дългогодишен опит в банковия сектор в областта на финансовата отчетност.

Последователно е заемал длъжностите финансов директор и член на Съвета на директорите на НЕК (до 2013 г.), член на Управителния съвет, а после и на Надзорния съвет на „ХЕК Горна Арда” (2013 г.), член на Съвета на директорите на „КонтурГлобал Марица Изток 3” (2013 г.) финансов директор на „Булгаргаз“.

Магистър е по „Финанси“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС.

Говори английски език.

Женен, с едно дете.
 

Служебният министър на енергетиката Николай Павлов идва от „Булгаргаз” - държавното дружество, което е единственият по закон обществен доставчик на природен газ в България.

Павлов стана изпълнителен директор на компанията през февруари 2016 г. и не можа да закръгли пълна година на поста. За 11 месеца обаче показа, че може да изкара на сериозна печалба държавна компания, към която има непрекъснат натиск за по-ниска цена на горивото (суровината).

Към 30 септември 2016 г. нетната печалба на „Булгаргаз” е 36,2 млн. лв. спрямо 22,6 млн. лв. загуба към 30 септември 2015 г. На този отличен резултат "завидя" дори председателят на КЕВР Иван Иванов, който определи печалбата на дружеството за 2016 г. като „надвзети приходи”.
Всъщност в бизнеса всяка печалба е надвзет приход и е нормално дори за държавно предприятие като „Булгаргаз” да се стреми да бъде на плюс. Да имаш 36,2 млн. лв. печалба при 725,7 млн. лв. приходи (5% марж) е много-много далеко от определението "агресивен бизнес".

Под ръководството на Николай Павлов намаляха значително и дълговете на „Булгаргаз”. Общественият доставчик имаше 230,5 млн. лв. пасиви към края на 2015 г., а 9 месеца по-късно сумата се стопи почти тройно - до 80,4 млн. лв. При управлението на Павлов "Топлофикация София" и дори топлофикациите на Христо Ковачки започнаха да изчистват просрочените си задължения към "Булгаргаз".

Всички числа показват, че новият министър има качества и е вникнал в детайли в пазара на природен газ. И вероятно е осъзнал, че почти пълната енергийна зависимост от Русия („Газпром”) не оставя много ходове за защита на интересите на България.

Затова най-важната задача на Николай Павлов ще е да продължи и дори да ускори темпото, с което се изграждат газовите връзки със съседните страни. Особено важен е интерконекторът с Гърция, по който България ще получава азерски газ след 2021 г. (бел. ред. - кога ще потече горивото е въпрос на преговори и капацитет на Южния газов коридор).

През последните месеци за връзката с Гърция се проведоха успешни пазарни тестове, които ясно показаха, че има интерес от страна на бизнеса към проекта. Пред Павлов целта е ясна - да продължи процедурата, да се бори с невидимите врагове, които не искат тази "тръба", и да осигурява пълна подкрепа на Теодора Георгиева, изпълнителен директор на проектната компания "Ай Си Джи Би" (ICGB).

Само това да направи, служебният министър ще бъде запомнен с добро.

Ефективният газов пазар (реално такъв сега няма в България) минава и през създаването на борса за търговия с природен газ. Тя можеше да тръгне още през миналата година, но приемането на правилата се забави.

От януари 2016 г. стартира търговията с електроенергия на Българската независима енергийна борса, а след това изпълнителният й директор Константин Константинов неведнъж казваше, че се работи сериозно в посока платформата да се допълни със сегмент за природен газ. Но успехът на борсата е обвързан с либерализацията на пазара и изграждането на междусистемните газови връзки.

Другата тема в дневния ред на Николай Павлов е въгледобивът. Отрасълът е обречен на забвение и час по-скоро трябва да се мислят варианти за преструктуриране. Колкото повече се отлагат реформите, толкова по-тежка социална цена ще се плати след време. Глобална тенденция е ТЕЦ-овете на въглища да се трансформират за работа с природен газ или с комбиниран цикъл (газова турбина с въглищна секция).

Павлов познава въгледобива у нас, бил е в ръководството на „КонтурГлобал Марица изток 3” – дружеството, което притежава и експлоатира ТЕЦ „Марица изток 3” до Стара Загора. И което е собственост на американска компания (73%) и на НЕК (27%).

А работата в Националната електрическа компания със сигурност ще помогне на Николай Павлов при справяне с едно от най-големите предизвикателства в сравнително краткия му мандат като служебен министър. На него ще се падне трудната и натоварена с политически драматизъм задача да организира „посрещането” на двата реактора за АЕЦ „Белене”.

Оборудването се очаква да пристигне (от руските заводи) в България в началото на април. А големият въпрос, на който Николай Павлов ще търси отговор, е: какво да се прави с реакторите, при положение че недостиг на ток в България няма.

По темата "Белене" служебният министър ще е между чука и наковалнята. От една страна, ще чува вечните призиви на БСП, че ни трябва нова ядрена мощност предвид рекордното потребление в страната през януари 2017 г. На което в ГЕРБ ще отговарят в стила на своя лидер Бойко Борисов: „За 3-4 дена да правим ядрена мощност? А лятото какво ще я правим?"
 

Коментари

Джибри дизатор 's picture
Джибри дизатор 
Хибридизатор

Качествените бисери

"И вероятно е осъзнал, че почти пълната енергийна зависимост от Русия („Газпром”) не оставя много ходове за защита на интересите на България."

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията