Румен Радев заобиколи темата за европейските санкции срещу Русия през първия ден от първото си посещение като български президент в Брюксел. Той заяви, че "не това е темата" в срещата си с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, не пожела да я коментира и на краткия съвместен брифинг с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

"Ние обсъдихме отношенията между Европейския съюз и Русия по не много интензивен начин", каза Юнкер. "Но аз мисля, че няма големи разминавания между президента и Комисията, когато става дума за санкциите срещу Русия. Ние сме взели нашите решения, тези решения са в сила. Когато трябва да се върнем към тези решения, ние ще го направим, но сега не е време за промяна".

Радев се въздържа от коментар по темата, която беше основна в предизборната му кампания. Той заявяваше пред избирателите си, че ограничителните мерки на ЕС срещу Русия трябва да отпаднат. ЕС отказва все още да ги вдигне, защото според неговите държави-членки Москва не изпълнява докрай Минските мирни споразумения за Украйна. Утре президентът трябва да се срещне с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, където въпросът за отношенията между алианса и Русия също може да изплува в дискусията.

Основни теми в разговорите на Радев с Туск, Юнкер и председателя на Европейския парламент Антонио Таяни бяха миграционната криза, сигурността, включително на външните граници на ЕС, тероризмът, икономическият растеж и заетостта, бъдещият многогодишен бюджет на съюза след 2020 година, чието договаряне започва сега, подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. и номинацията на следващия български еврокомисар. 

Европейската комисия е готова да изчака още България да реши кое правителство да предложи кандидата - служебното или редовното след изборите, съобщиха след срещата си Юнкер и Радев.

"Благодаря на г-н Юнкер, че проявява пълно разбиране и може да изчака", каза Радев.

"В момента не дискутираме имена и портфейл", добави Юнкер.

"Вие как мислите, кое е по-добре - служебното правителство ли да излъчи еврокомисар по време на една много остра предизборна кампания? Или това да бъде ангажимент на следващото правителство?", заяви по-рано Радев пред български жулналисти.

Юнкер каза, че в лицето на генерала в оставка Радев е срещнал подкрепа за плановете на Комисията да постави основите на обща европейска отбрана. Председателят на ЕК потвърди готовността й да продължи да подкрепя България в мерките срещу миграционната криза, както и намеренията си през неговия мандат да бъде приключено наблюдението върху правосъдието и вътрешните работи на страната ни.

Преди да се срещне с Юнкер, Радев има половинчасов разговор с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който той определи като "много ползотворен".

Румен Радев разговаря с Доналд Туск.

България още не е решила дали ще подкрепи Туск за втори мандат от две години и половина, каза президентът. Мандатът на Туск изтича през май и бъдещето му вероятно ще бъде част от консултациите на неформална европейска среща на върха в столицата на Малта Ла Валета на 3 февруари. Очаква се на нея Радев да представлява страната ни.

"Нека засега не обсъждаме такива въпроси, но наистина от първата среща с г-н Туск нещата са много позитивни", отговори той на въпрос на Клуб Z ще подкрепи ли България сегашният председател на Европейския съвет да остане на поста си още две години и половина.

Председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев през миналата седмица в интервю за Ройтерс се изказа против следващ мандат на Туск, който е от Европейската народна партия (ЕНП). Станишев поиска този пост да бъде зает от представител на европейската левица. Тя е недоволна, че в момента и трите най-високи длъжности в ЕС - на председател на Европейския съвет, на Европейската комисия и на Европейския парламент - са заети от представители на ЕНП. 

Радев е изправен пред деликатната задача да балансира между предпочитанията на партията, която издигна кандидатурата му и националния интерес. За първия си мандат Туск си създаде репутация на защитник на страните от Централна и Източна Европа, които поставят ударението върху защитата на външните граници на ЕС пред правилата за преразпределяне на миграционната тежест.

На въпрос на Клуб Z защо не е разсекретил стенограмата от консултациите за кризата в КТБ през юни 2014 г. при предшественика му Росен Плевнелиев президентът обясни, че още не е имал време прочете този документ. Достъп до него беше поискал сайтът "Биволъ", но на 26 януари получи отказ от президентската администрация.

"Нека се запозная с тази стенограма. Нали разбирате, че аз съм в безпрецедентна ситуация. Кажете ми кой президент, още с встъпването в президентството, освен ангажиментите по съставяне на своята администрация, е имал тежкия ангажимент веднага да назначава служебно правителство? Нека нещата тръгнат едно по едно. Чакали сте години за тази стенограма. Ще почакате още малко", каза Радев. "Аз действам така: първо се запознавам аз с въпросите, преценям ги и тогава... До момента съм нямал тази възможност".

Той подчерта, че с Туск са обсъдили като приоритетен за България въпрос сигурността на границите и че е поискал още помощ в тази област.

"Очакваме още по-голяма помощ, защото солидарността на съюза е, когато външните граници са защитени с усилията на всички", каза президентът. "Такъв е случаят с България".

Досега ЕС се е ангажирал с безвъзмездна помощ от 108 милиона евро за българските граници след решение на извънредна среща на върха на 16 септември 2016 г. в Братислава.

България иска и ускорено решаване на проблемите, които ѝ пречат да връща нелегални имигранти без право на международна закрила в страните им на произход (т.нар. реадмисия), каза Радев.

Той пледира при очакваната реформа на т.нар. Дъблински регламент за режима на влизане и получаване на убежище в ЕС, той да не позволява "държавите от периферията да се превръщат в буферни зони".

"Според мене силата на съюза е в предвиждането и управлението на кризите, а не в тяхното потушаване, когато са възникнали", каза Радев. "И в тази връзка ще започнем в бъдеще работа по иницииране на едно оперативно планиране, за да може в случай на едно рязко повишаване на мигрантския натиск към  България да имаме наистина един работещ план".