Въпреки че до вчера управляващите от БСП всячески бламираха провеждането на референдум с президентските въпроси за промяна в изборните правила, сега изведнъж се разбързаха. В левицата били убедени, че няма смисъл да се чака решението на Върховния административен съд (ВАС) по жалбата на Инициативния комитет (ИК), който внесе подписката за провеждането на допитването, тъй като били сигурни в правотата си.

Така, ако днес, на свиканото извънредно заседание на парламента, все пак се вземе решение да има референдум, то президентът Росен Плевнелиев ще трябва да насрочи датата за провеждането му. Тя не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание (според закона за прякото участие на гражданите в управлението). Т.е. най-ранната възможност за допитването е средата на август, а най-късната - на септември, период, в който хората все още са на море.

В същото време от опозицията настояха вотът да е 2х1 - референдум и предсрочни парламентарни избори, но и да се изчака решението на ВАС. Оттам подозират, че управляващите ще искат две различни допитвания, за да изтеглят изборите за ново НС на по-ранна дата, което би гарантирало ниска избирателна активност, по-малко гласове за ГЕРБ и повече за БСП.

Ще бламира ли опозицията и днешното заседание, на което НС трябва да гласува провеждането на референдума, предстои да видим. Тя вече го направи миналата седмица, уж с мотива, че нямало консенсус между партиите относно въпросите на допитването. ИК внесе три питания: да има ли задължително гласуване, да се избират ли част от депутатите мажоритарно и да се въведе ли електронен вот. От ГЕРБ се обявиха "за" допитване и по трите въпроса, докато левицата смята да остави само този за задължителното гласуване. "Атака" вече се произнесе, че застава зад задължителния вот, а ДПС е против.

Както Клуб Z писа, ИК, с помощта на ГЕРБ, събра малко над 500 000 подписа - броят, необходим, за да бъде задължено НС да насрочи референдум. Ако подписите са по-малко (но не по-малко от 200 000) парламентът е задължен само да разгледа искането за допитване като може и да го отхвърли.

Проверката на ГРАО обаче показа, че комитетът е събрал 463 000 валидни подписа. Според председателя му проф. Георги Близнашки по закон шефът на Народното събрание е задължен да уведоми инициаторите на референдума, за да могат те да попълнят пропуските в едномесечен срок.

Михаил Миков обаче го бойкотира, твърдейки, че недостатъчният брой подписи не е нарушение. Юристи от неговия екип изготвиха становище, според което в случая става дума за друг вид нередности, като например пропуски във внесените документи. Според становището законът не предвижда възможност за попълване на подписката след изтичането на тримесечния срок, в който тя трябва да бъде събрана. 

Така се стигна до внасянето на жалба до ВАС срещу отказа на Миков. На вчерашното заседание на Изпълнителното бюро на БСП парламентарният шеф успокоил колегите си в "юридическата си правота" и че ВАС надали ще отсъди в полза на комитета.