Разединеното дясно отново е най-актуалната политическа и обществена тема в България. Фактът, че движение "Да, България", "Нова република" и Реформаторският блок са на път да се явят поотделно на изборите, отново поражда разгорещени дискусии сред десните избиратели. А и не само сред тях. Автентичната десница е твърде важен фактор в българската политика, за да бъде пренебрегван. В годините на прехода тя има най-голямата заслуга за всичко хубаво, което се е случило на България - налагането на демокрацията, влизането в ЕС, НАТО и т.н. А когато десните останат извън парламента, Пеевски спира да се крие в задкулисието и поема властта официално.

Не е невъзможно на предстоящите избори всяка една от тези формации да събере около 150 хил. гласа и да влезе в парламента. Но и вариантът, при който нито една от тях не влиза, също не е за пренебрегване.

Стремежът към автентичност, собствена физиономия и дългосрочна стратегия за развитие, който се наблюдава у "Да, България", заслужава уважение. Ако обаче първите стъпки на формацията на Христо Иванов са неуспешни - например да останат под бариерата от 4%, автентичността, собствената физиономия и дългосрочната стратегия няма да имат почти никакво значение. Изключително важно е "Да, България" да получи парламентарно представителство още на тези избори. В противен случай шансът формацията да се разпадне и цялата позитивна енергия около нея да изчезне е много голям.

Политиката освен идеи е и практическа дейност. От "Да, България" са доста силни в идеите, спор няма. Практическата дейност обаче определено им куца.

Посланието, че партията не е нито лява, нито дясна, е много объркващо за избирателите. Защото съдебната реформа и борбата с корупцията наистина са най-важните въпроси. Но има и ред други по-маловажни въпроси, по които обаче е добре да се знае какво точно е мнението на "Да, България". И особено важно е да е известно има ли въпроси, по които нейните депутати биха гласували заедно с БСП.

В "Да, България" може да им се иска да не са нито леви, нито десни. Генезисът на тази партия обаче е по-скоро десен и към момента тя разчита основно на десните гласове. И за това би било добре нейните ръководители да спрат да ги губят всеки ден.

Изявлението на партията по повод годишнината от изпълнението на присъдите на Народния съд например бе доста странно, меко казано. Принципно тяхната позиция, че и преди 9 септември 1944 г. е имало политически репресии, убийства, включително зверски, които не трябва да бъдат забравяни, е правилна. Изтъкването на този въпрос в този момент обаче вероятно им загуби хиляди десни гласове. А дали им спечели някакви леви не е много сигурно.

Националното обединение, преодоляването на разделението от миналото са хубави и важни каузи. Ролята на национални обединители обаче подхожда на политици, които са взели поне 1 млн. гласа на парламентарните избори. За политици, които тепърва трябва да се доказват, това е по-скоро слагане на каруцата пред коня, на гол тумбак чифте пищови и т.н.

От "Да, България" се обявиха за създаване на антикорупционен блок в следващия парламент. Големият въпрос е защо този антикорупционен блок да не се създаде още сега, преди вота, за да се гарантира, че в следващия парламент ще има една група от около 50 депутати, които са твърди поддръжници на радикалната съдебна реформа и радикалното антикорупционно законодателство.

В подобен блок би трябвало да влязат "Да, България", "Нова република" и Реформаторският блок. Това са три формации, които при всичките кусури, които биха могли да им бъдат намерени, са отстоявали не само на думи, а с дела съдебната реформа и борбата с корупцията на законодателно ниво. Справка - 9 декември 2015 г. Тогава предложенията за промени в конституцията, които създаваха предпоставки за някакъв вид обществен контрол над прокуратурата, не минаха. Но целият тогавашен Реформаторски блок, всички 23-ма депутати, които сега са в "Нова република" и Реформаторски блок-2, бяха "за". А настоящият лидер на "Да, България" Христо Иванов бе инициаторът на тези промени и подаде оставка от поста правосъден министър, след като те бяха бламирани. Впоследствие пътищата се разделиха по оста власт - опозиция, но по най-важната тема всички бяха заедно.

Случилото се в онзи знаменателен за българската демокрация ден  - не всеки ден български министър подава оставка заради политически различия - би могло да бъде солидна основа за създаването на антикорупционен блок преди изборите. Просто лидерите на трите формации трябва да се съберат и да подпишат кратко споразумение:

- Движение "Да, България, "Нова република" и Реформаторският блок създават антикорупционен блок, който ще има единна регистрация за парламентарните избори.

- В рамките на блока движение "Да, България", "Нова република" и Реформаторският блок ще работят за радикална съдебна реформа.

- В рамките на блока  движение "Да, България", "Нова република" и Реформаторският блок ще работят за радикално антикорупционно законодателство.

- Блокът твърдо отстоява евроатлантическата ориентация на България.

- По всички други въпроси движение "Да България", "Нова република" и Реформаторският блок запазват правото си на собствени позиции.

В пета точка би могла да попадне и хипотезата някоя от формациите да влезе в управлението, докато друга да реши да остане в опозиция. Дори това да се случи, то отново би могло да има единна парламентарна група, която да намери справедливо решение на някои дребни въпроси като разпределението на субсидията и на парламентарното време. Макар че в следващия парламент се очертава да има достатъчно много националистически и популистки патерици, готови да обслужат както ГЕРБ, така и БСП. Поради тази причина единството на евентуален антикорупционен блок не е чак толкова застрашено. А присъствието му в парламента е наложително по същата причина.

Подобно споразумение вероятно изглежда твърде нестандартен подход. И сигурно ще бъде обект на подигравки и ирония от политически опоненти и кафяви медии. Важното е обаче как ще се приеме то от десните избиратели.

Нестандартните ситуации изискват нестандартни решения. Десните избиратели и десните партии в България винаги са били на едно мнение по важните въпроси - реформи, евроатлантическа ориентация и т.н. И на различни мнения по маловажните въпроси - например да се направи ли коалиция с ГЕРБ или не. И много често, почти винаги всъщност, заради дребните детайли са продали големите каузи.

Единственият начин тези хора и политици да бъдат поне в някаква степен обединени и съответно представени в парламента е като се споразумеят за важните въпроси и си оставят свобода на действие за по-маловажните. Десните партии представляват хора, за които личната свобода и собствената индивидуалност са изключително важни. Нормално е различията между тях да са повече, а обединението им да се постига по-трудно. Въпросът е дали и избирателите, и партийните ръководства ще намерят достатъчно мъдрост, дали ще действат разумно, за да имат успех.

Засега отговорът на този въпрос е не. Но до изборите все пак има време.