Ad Config - Website header

 

Article_top

С единия крак на Запада, а с другия на Изток България отдавна е ангажирана в деликатно балансиране, коментира вестник „Ню Йорк таймс“.

Но сега страната и новия й президент Румен Радев ще трябва да се научат как да се балансира между Доналд Тръмп и все по-енергичния Владимир Путин. Радев, размишлявайки върху новата си роля на балансьор, заяви два преди да положи клетва на 19 януари:

"Ние имаме ясна пътна карта. Оставаме в ЕС. Оставаме и в НАТО. Но в същото време ние имаме една дълбока историческа връзка с Русия“.

Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада. Но перспективата президентът Тръмп да се сближи с Путин обърква тази стратегия с противоречивите послания, идващи от новата американска администрация. Тръмп изглеждаше нетърпелив за по-тесни връзки в Кремъл, дори сякаш следваше презрението на Москва към НАТО и ЕС. Но миналата седмица новият му постоянен представител в ООН демонстрира твърдата линия на администрацията на Обама, заявявайки, че САЩ няма да оттегли санкции срещу Русия, докато страната не изтегли войските си от Крим.

В същото време Путин показва нови признаци на перчене в отношенията със съседите на Русия; в четвъртък той посети в Унгария, първият му набег в Европа през ерата на Тръмп. България е пламенен член на ЕС, но с нарастването на национализма, водещ до отслабването на подкрепа за ЕС, в страната – както и на други места – се промъква руското влияние. На пръв поглед това предполага, че обръщането на Тръмп към Москва, ако е истинско, би било добре за България. И наистина, националисти са развълнувани. Но България също знае толкова много предателства и окупации, че това внезапно залитане предизвиква колкото въодушевление, толкова и тревоги, включително опасения, че г-н Тръмп и Путин ще направят сделка помежду си, която обслужва техните две нации, и ще разчертаят региона на сфери на влияние, както великите сили направиха в края на Втората световна война.

По много причини, включително икономическа необходимост, обща култура и дълбоки исторически връзки, българските политици, включително президентът искат по-близки отношения с Русия, но не дотам, че тяхната нация да загуби лелеяните връзки със Запада и да попадне твърдо в руската орбита.

Не е ясно дали старото балансиране на България ще работи в новия международен ред. Всъщност, по подобен начин стоят нещата и в цяла Централна и Източна Европа, чиито лидери чакат да видят какво Тръмп има предвид. Това е подтекстът на срещата в Будапеща между Путин и автократичния премиер на Унгария Виктор Орбан, в която двамата изразиха желание за приятелски отношения, но не споменаха парливите въпроси като санкциите заради Крим.

За България, най-бедната страна на ЕС и с най-дълбоките връзки с Русия, тенденцията е сложна. След първоначалния възторг от рухването на комунизма, членството в ЕС през 2007 г. и НАТО през 2004 г. последваха разочарования. Бавният икономически растеж, устойчивостта на корупцията, доминиращите олигарси и зависимостта от руския петрол и газ принуждават много политици в България и в други страни да се обърнат на Изток. Нарастващият брой популисти и националисти намират поводи да се възхищават на авторитарния подход на Путин. Когато България бе приета в ЕС, страната усърдно се обърна на Запад. Парите се изсипваха от Брюксел. Стотици хиляди българи се възползваха от възможността да се преместят във Великобритания, Германия и другаде.

Но засилващата двойнственост и колебания за ЕС се видяха миналия месец, когато 10-ата годишнина от членството на България премина на практика без широко публично честване. Сега в България прозападните гласове са в отбрана и тона на националната политика се променя към по-приятелски спрямо Русия. Риториката на Доналд Тръмп вече окуражи националистите и популистите в цяла Централна и Източна Европа, включително Орбан и чешкият президент Милош Земан, които засилват собствената си риторика и дори предлагат приятелски ръка на Кремъл, въпреки предупрежденията на много анализатори за пълзящото влияние от Русия.

"Колкото повече се отива на Изток, толкова повече се виждат по-авторитарни системи и по-корупционни практики", каза Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и професор по политически науки в Софийския университет. "Ако това не се следи, то ще се задълбочи и този процес ще се придвижи към Запада. Това е битка, и това е битка за един регион, който исторически е предопределен като ничия земя", коментира той.

Големият въпрос, надвиснал над ЕС тази година, е доколко Путин ще се опита да повлияе на решаващите избори във Франция, Германия и Холандия, както и в Чехия, която е останала твърдо прозападна, въпреки благосклоността на нейния президент към Путин. „Проевропейците са в отстъпление. През следващата година Меркел може да падне. Холандия може да напусне съюза, Италия, Франция също“, каза Руслан Стефанов, директор в Центъра за изследване на демокрацията в София. Най-голямото притеснение за много анализатори, е, че една голяма сделка между Тръмп и Путин ще придвижи напред целта на Путин за налагане на сфери на влияние между Изтока и Запада. И в резултат ще намалее военно присъствие на САЩ в региона, а руското ще стане по-голямо.

Препечатваме статията от БГНЕС.

 

С единия крак на Запада, а с другия на Изток България отдавна е ангажирана в деликатно балансиране, коментира вестник „Ню Йорк таймс“.

Но сега страната и новия й президент Румен Радев ще трябва да се научат как да се балансира между Доналд Тръмп и все по-енергичния Владимир Путин. Радев, размишлявайки върху новата си роля на балансьор, заяви два преди да положи клетва на 19 януари:

"Ние имаме ясна пътна карта. Оставаме в ЕС. Оставаме и в НАТО. Но в същото време ние имаме една дълбока историческа връзка с Русия“.

Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада. Но перспективата президентът Тръмп да се сближи с Путин обърква тази стратегия с противоречивите послания, идващи от новата американска администрация. Тръмп изглеждаше нетърпелив за по-тесни връзки в Кремъл, дори сякаш следваше презрението на Москва към НАТО и ЕС. Но миналата седмица новият му постоянен представител в ООН демонстрира твърдата линия на администрацията на Обама, заявявайки, че САЩ няма да оттегли санкции срещу Русия, докато страната не изтегли войските си от Крим.

В същото време Путин показва нови признаци на перчене в отношенията със съседите на Русия; в четвъртък той посети в Унгария, първият му набег в Европа през ерата на Тръмп. България е пламенен член на ЕС, но с нарастването на национализма, водещ до отслабването на подкрепа за ЕС, в страната – както и на други места – се промъква руското влияние. На пръв поглед това предполага, че обръщането на Тръмп към Москва, ако е истинско, би било добре за България. И наистина, националисти са развълнувани. Но България също знае толкова много предателства и окупации, че това внезапно залитане предизвиква колкото въодушевление, толкова и тревоги, включително опасения, че г-н Тръмп и Путин ще направят сделка помежду си, която обслужва техните две нации, и ще разчертаят региона на сфери на влияние, както великите сили направиха в края на Втората световна война.

По много причини, включително икономическа необходимост, обща култура и дълбоки исторически връзки, българските политици, включително президентът искат по-близки отношения с Русия, но не дотам, че тяхната нация да загуби лелеяните връзки със Запада и да попадне твърдо в руската орбита.

Не е ясно дали старото балансиране на България ще работи в новия международен ред. Всъщност, по подобен начин стоят нещата и в цяла Централна и Източна Европа, чиито лидери чакат да видят какво Тръмп има предвид. Това е подтекстът на срещата в Будапеща между Путин и автократичния премиер на Унгария Виктор Орбан, в която двамата изразиха желание за приятелски отношения, но не споменаха парливите въпроси като санкциите заради Крим.

За България, най-бедната страна на ЕС и с най-дълбоките връзки с Русия, тенденцията е сложна. След първоначалния възторг от рухването на комунизма, членството в ЕС през 2007 г. и НАТО през 2004 г. последваха разочарования. Бавният икономически растеж, устойчивостта на корупцията, доминиращите олигарси и зависимостта от руския петрол и газ принуждават много политици в България и в други страни да се обърнат на Изток. Нарастващият брой популисти и националисти намират поводи да се възхищават на авторитарния подход на Путин. Когато България бе приета в ЕС, страната усърдно се обърна на Запад. Парите се изсипваха от Брюксел. Стотици хиляди българи се възползваха от възможността да се преместят във Великобритания, Германия и другаде.

Но засилващата двойнственост и колебания за ЕС се видяха миналия месец, когато 10-ата годишнина от членството на България премина на практика без широко публично честване. Сега в България прозападните гласове са в отбрана и тона на националната политика се променя към по-приятелски спрямо Русия. Риториката на Доналд Тръмп вече окуражи националистите и популистите в цяла Централна и Източна Европа, включително Орбан и чешкият президент Милош Земан, които засилват собствената си риторика и дори предлагат приятелски ръка на Кремъл, въпреки предупрежденията на много анализатори за пълзящото влияние от Русия.

"Колкото повече се отива на Изток, толкова повече се виждат по-авторитарни системи и по-корупционни практики", каза Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания и професор по политически науки в Софийския университет. "Ако това не се следи, то ще се задълбочи и този процес ще се придвижи към Запада. Това е битка, и това е битка за един регион, който исторически е предопределен като ничия земя", коментира той.

Големият въпрос, надвиснал над ЕС тази година, е доколко Путин ще се опита да повлияе на решаващите избори във Франция, Германия и Холандия, както и в Чехия, която е останала твърдо прозападна, въпреки благосклоността на нейния президент към Путин. „Проевропейците са в отстъпление. През следващата година Меркел може да падне. Холандия може да напусне съюза, Италия, Франция също“, каза Руслан Стефанов, директор в Центъра за изследване на демокрацията в София. Най-голямото притеснение за много анализатори, е, че една голяма сделка между Тръмп и Путин ще придвижи напред целта на Путин за налагане на сфери на влияние между Изтока и Запада. И в резултат ще намалее военно присъствие на САЩ в региона, а руското ще стане по-голямо.

Препечатваме статията от БГНЕС.

Коментари

Mark Watson's picture
Mark Watson
Mark Watson

горчивата истина

Болгария е отново в ролята на курва. Насилена от изток, сега женена на запад, въздиша по изнасилвача си. което нарича дълбоки исторически връзки. Културни?!
Джибри дизатор 's picture
Джибри дизатор 
Хибридизатор

Горчивата истина

Българските "десни" - политици и други - с едната страна слугуват на Хилари, Макейн и местния посланически сатрап на Козяк, а с другата - на Меркел.

Българските "леви" - политици и други - стават и лягат с Русия.

И тия, и ония гледат само как да облажат за сметка на народа.

И всеки си хванал по един трол, който се прави на "неутрален", но открито въздиша я за тия, я за ония.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого гласувахте?