1. Корнелия Нинова решава вътрешнопартиен проблем с настоящия конгрес.

Акцент:

"Ние, ръководството, ви предлагаме тази промяна в партията, която показва, че сме разбрали какво се очаква от нас. Всеки член на партията да знае, че гласът му е важен и пряко да избира председателя на партията си, но и да ограничим председателя в два мандата, за да не се поблазни да я ползва за своя цел. С уважение и зачитане на нашите опитни кадри, да въведем мандатност за народните представители и да отворим път на нови лица - без сблъсък помежду ни и с разбирането, че народът поиска и тази промяна."

Вътрешно партийните реформи в БСП ще бъдат използвани за намаляване на вътрешния плурализъм и за бетониране на удобни на ръководството партийни кадри. Мандатността и прекият избор на председател изглеждат "благородни" цели, но в българската политическа реалност водят до организационни и политически сътресения. Така се случи в СДС с прекия избор на председател. Рискът БСП да отиде в същата посока на вътрешни дрязги и разцепление е съществен.

2. БСП очевидно има председател, който не признава днешната българска демокрация за легитимен и правилен модел на развитие на нацията.

Тезата на Нинова, че "Днес имаме още една важна задача – с нашия Национален план за България да посочим друг и различен път от 25-годишния преход на развитие" показва, че БСП разглежда периода след 1989 г. като някаква кръпка в българската история, едва ли не като време на упадък между два социалистически проекта за развитие на държавата. Представата, че е възможен друг алтернативен път на демократичното развитие на страната, на членството в ЕС и НАТО не е просто неадекватна политическа утопия. Тя е политически волунтаризъм, който би прекратил шансовете ни за национално развитие и би обрекъл българите на бедност и несигурност. Би превърнал България в нещо като Украйна или Молдова.

3. Целта "Да поставим дългосрочна цел и хоризонт: Осем милиона българи и нито един беден" е класическа комунистическа илюзия, която си представя хората като уеднаквени и ги заблуждава, че е нормално да има неестествено равенство.

Практически "да няма бедни", означава сближаване на доходите на хората, означава редистрибуционен подход на спечеленото от хората през държавата. "Да няма нито един беден" практически означава "да няма богати", тоест да няма заможни хора. Реално е невъзможно да няма бедни, тази цел е политическа химера. Има хора, които са неграмотни, които нямат квалификация. Такива очевидно не трябва да получават толкова, колкото всеки от хората, които работят, които полагат усилия, които създават продукт.

Тезата "да няма нито един беден" е производител на бедност! Тя не предпоставя, че хората трябва да полагат усилия, за да не са бедни. Обратно тезата дори внушава, че "политикът-визионер", който я е изказал, ще се погрижи наистина да направи така, че да няма бедни. Всъщност не е теза, а огромна и безогледна политическа лъжа.

4. След като прочетем заявката на г-жа Нинова, че "нашият избор е правила, възмездие, сигурност и справедливост", някак си се натрапва аналогията, че същото би ни казал и надзирател на затвор.

Никъде в политическите блянове на Нинова не присъства думичката "свобода", единственото нещо, което отделя човека, който има право да взима сам решения, от този, който няма право да прави това. Първият решава, а вторият е "овъзмезден" и поставен в условия на "правила, сигурност и справедливост", които някой друг измисля и му налага.

Това са четири виждания, които Корнелия Нинова изказа за България. Те са бюрократични и чиновнически по характер, а осъществяването дори на един от тях застрашава перспективата за развитие на страната. Такива виждания и приоритети са възможни единствено като план, изготвен от социалистически директор или администратор, който не познава как работи реалният сектор и реалния живот.