Три месеца преди президентски избори във Франция, нейното социалистическо правителство поиска в Брюксел  европейско законодателство срещу по-евтината работна ръка от Източна Европа и получи уверение за съдействие от Европейската комисия. 

Министър-председателят Бернар Казньов и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер единодушно се ангажираха пред журналисти в Брюксел да работят за промени в спорна директива за командированите работници, за да прекратят това, което по-богатите държави на ЕС наричат социален дъмпинг. 

С това понятие те обозначават наемането на по-евтина работна ръка от източните и по-бедни държави членки с осигуровки и условия на труд под договорените от западните синдикати и работодатели стандарти. 

"Искам  да потвърдя решимостта на нашата страна да действа в Съвета (на ЕС - б.а.) така, че  курсът, определен от Комисията за ревизия на директивата от 1996 г. за командированите работници... да бъден доведен докрай", заяви Казньов. "Основата на социалните права, отстоявана от Комисията и от определен кръг държави, между които и Франция, представлява решителен напредък на Европа към социална Европа - един изключително важен въпрос за нашите съграждани..."

"Трябва да направим така, че работниците в Европа да не смятат Европа за предприятие, което се управлява срещу колективните и индивидуалните интереси", добави Юнкер. "По тази причина държа да изменим директивата за командировките, за да се махнат от тази директива всички елементи, които биха могли да се поддадат на политики, основаващи се на социалния дъмпинг." 

Протестите срещу т.нар. социален дъмпинг в Белгия и Франция са чести, тъй като работодателите в сектори с тежък физически труд като строителство, транспорт, хранителна промишленост в тези страни наемат стотици хиляди поляци, румънци, българи и други източноевропейци, съкращавайки разходите си за наемане на местни хора съгласно щедрото социално законодателство на държавите си.  

България е между 11 държави-членки, които през май 2016 г. протестираха в писмо до Европейската комисия срещу проекта ѝ за поправки във въпросната директива. Те използваха клауза в Лисабонският договор, която позволява национални парламенти да вдигат "жълт картон" срещу проектозаконодателство, с което не са съгласни.

Предложените промени целят да уеднаквят изискванията за заплащането и осигуряването на командированите работници с тези в приемащата ги държава. Източно и централноевропейските страни, водени от Полша, обаче смятат, че налагането на униформени социални условия противоречи на принципите на единния пазар, включително на свободното движение на работна сила и на конкуренцията.

Работният час струва средно 40 евро в Дания, 39 евро в Белгия, но 8,40 евро в Полша, 4,60 евро в Румъния и 3,80 евро в България по данни на Евростат.

Франция е пред президентски избори през април и май и крайнодясната популистка Марин Льо Пен води в сондажите, докато сега управляващите социалисти не влизат дори в челната тройка. Техният президент Франсоа Оланд е държавният глава с най-ниския измерен в историята рейтинг в страната и затова не се кандидатира за втори мандат. Партията му издигна бившия министър Беноа Амон, известнен с крайнолевите си възгледи.

Договорът от Лисабон включва т.нар. контролен механизъм за субсидиарност, според който Комсията е задължена да преразгледа законодателно предложение, ако парламентите на една трета от държавите-членки поискат това. Субсидиарността е един от основополагащите принципи на ЕС. Той означава, че Съюзът законодателства, само доколкото съставните му държави го упълномощят.

ЕС има 7 на сто от населението на света, над 20 на сто от световния БВП, но близо 50 на сто от световните социални разходи. Това прави Европа най-привлекателното място за живеене, но ѝ създава хронични проблеми с конкурентоспособността.