Ad Config - Website header

 

Article_top

Валентин Маринов

Те успяха от третия път в България. Българската публика също успя от третия път. Снощи повече от 13 000 зрители предпочетоха да покрещят с Iron Maiden в зала "Арена Армеец", вместо да гледат как Германия сгъва на четири Португалия на световното (или да не гледат точно това). Десетки английски и британски флагове се вяха в арената - не за "футбол England", а за рок, за "Maiden England". На концерт като за световно! Мина в бясно темпо за малко повече от час и половина - колкото трае един мач с почивката. И заличи лошите спомени от предишните концерти на групата - случили се или не.

Iron Maiden дойде в България за първи път в далечната 1995 г. с шоу в зала "Христо Ботев" в Студентски град. Само дето не беше точно "Мейдън" - не и без фронтмена Брус Дикинсън и водещата китара Ейдриън Смит. През годините родните фенове на една от най-великите метъл банди кръстосваха Европа, за да я видят в оригиналния състав.

Сценичното щоу на "Мейдън" никога не остарява. Също като шестимата музиканти

През 2007-ма оригиналният състав най-накрая стъпи в България, но шоуто на стадион "Локомотив" разочарова. И като представяне на групата - твърде професионално, но с непрофесионален звук, и като отклик от феновете, които също не дадоха всичко от себе си. Не се получи химията.

За 2011-а дори не искаме да си спомняме. Второто издание на мегафестивала "Сонисфиър" пропадна заради нищожно количество продадени билети - на мнозина явно им се видя далече и неудобно да ходят до Банкя, вместо до стадион "Васил Левски". Хедлайнер на фестивала трябваше да бъде Iron Maiden. "Те никога повече няма да дойдат, край, това беше", си казаха мнозина тогава.

Е, бизнесът си е бизнес, София попадна като спирка в започналото през миналата година турне "Maiden England". Световната обиколка е в чест на издадения през 1989 г. едноименен концерт. Излишно е да се припомня какво представлява това видео за почитателите на групата, как години наред продължава да бъде сочено като еталон. А мениджмънтът на бандата е прозрял, че легендата "Maiden England" може да донесе още пари.

Сетлистът на актуалния тур се различава от оригиналния, но песните са само стари, от 80-те. Може да е ретро, но не и демоде! Старият "Мейдън" си е класа и класика, а парчета като Can I Play with Madness, 2 Minutes to Midnight, The Number of the Beast, Phantom of the Opera , Run to the Hills, Fear of the Dark, Iron Maiden никога не омръзват на живо. В тази програма има парчета, които може и никога повече да не бъдат свирени пред публика. Като например биографичната за "Желязната девица" Wasted Years.

А снощи енергията на този концерт не беше пропиляна. Притчата на Iron Maiden този път бе разказана пленително от харизматичния Брус Дикинсън, чиято енергия може да засрами и най-тичащите футболисти на световното. Бяхме подготвени за някои номера като в The Trooper, на която фехтовачът, пилот на самолет, радио и тв водещ, писател и покрай всичко това рок певец, облича червен мундир и развява овехтяло от "битки" (по-скоро от разнасяне по света) британско знаме. Винаги вдига адреналина! Бяхме подготвени и за сменящите се декори, но пък чудовището Еди получи някъде изцяло нови роли, другаде нови нюанси. Сцената е различна, издържана в ледников период.

Iron Maiden дойде в София в състав: Брус Дикинсън - вокал, Стив Харис - бас,
Ейдриън Смит - китара, Дейв Мъри - китара, Яник Гърс - китара, Нико Макбрейн - ударни

Дори да е имало ледове снощи, те бяха стопени от изригващите огньове и от удивителния хъс на Брус и компания. Звукът не беше добър и тук си остава загадка дали да се сърдим на Maiden или на някой извън тях. Чуваше се все едно от стар касетофон, набутан в тенджера под налягане. Брус пя добре за годините си, но гласът му звучеше глухо. Публиката му помагаше, а фронтменът често подканяше с познатото "Крещи за мен, София".

За да се стигне до психедиличното настроение на Seventh Son of a Seventh Son, преди първата част от гига да приключи ударно и с цяло многохилядно гърло с тътена на Fear of the Dark и Iron Maiden.

Дикинсън не е много по-говоренето с публиката. Той дирижира мексиканска вълна в началото, а в края не се бави много за биса, когато ни изстреля във висините с Aces High. Може би преди да стъпи в София си е спомнил как през 2007 г. го "повозиха" на изтребител в Граф Игнатиево... Набързо и за последно бяха ударени The Evil That Men Do и Sanctuary.

Чудовището Еди е седмият член на звездната група

Светлините угаснаха, завесата бе спусната, а хората, които и друг път са дивяли с "Мейдън", знаеха как приключва тяхното шоу: с майтапчийското парче на "Монти Пайтън" Always Look on the Bright Side of Life от уредбата.

Колко подходящо и тематично за навъсения живот на българина днес. Поне "Мейдън" направиха нещо да го усмихнат.

 
Брус Дикинсън в едно от ембламатичните си превъплащения на рок химна The Trooper. Снимки официалният сайт на Iron Maiden и Клуб Z

Те успяха от третия път в България. Българската публика също успя от третия път. Снощи повече от 13 000 зрители предпочетоха да покрещят с Iron Maiden в зала "Арена Армеец", вместо да гледат как Германия сгъва на четири Португалия на световното (или да не гледат точно това). Десетки английски и британски флагове се вяха в арената - не за "футбол England", а за рок, за "Maiden England". На концерт като за световно! Мина в бясно темпо за малко повече от час и половина - колкото трае един мач с почивката. И заличи лошите спомени от предишните концерти на групата - случили се или не.

Iron Maiden дойде в България за първи път в далечната 1995 г. с шоу в зала "Христо Ботев" в Студентски град. Само дето не беше точно "Мейдън" - не и без фронтмена Брус Дикинсън и водещата китара Ейдриън Смит. През годините родните фенове на една от най-великите метъл банди кръстосваха Европа, за да я видят в оригиналния състав.

Сценичното щоу на "Мейдън" никога не остарява. Също като шестимата музиканти

През 2007-ма оригиналният състав най-накрая стъпи в България, но шоуто на стадион "Локомотив" разочарова. И като представяне на групата - твърде професионално, но с непрофесионален звук, и като отклик от феновете, които също не дадоха всичко от себе си. Не се получи химията.

За 2011-а дори не искаме да си спомняме. Второто издание на мегафестивала "Сонисфиър" пропадна заради нищожно количество продадени билети - на мнозина явно им се видя далече и неудобно да ходят до Банкя, вместо до стадион "Васил Левски". Хедлайнер на фестивала трябваше да бъде Iron Maiden. "Те никога повече няма да дойдат, край, това беше", си казаха мнозина тогава.

Е, бизнесът си е бизнес, София попадна като спирка в започналото през миналата година турне "Maiden England". Световната обиколка е в чест на издадения през 1989 г. едноименен концерт. Излишно е да се припомня какво представлява това видео за почитателите на групата, как години наред продължава да бъде сочено като еталон. А мениджмънтът на бандата е прозрял, че легендата "Maiden England" може да донесе още пари.

Сетлистът на актуалния тур се различава от оригиналния, но песните са само стари, от 80-те. Може да е ретро, но не и демоде! Старият "Мейдън" си е класа и класика, а парчета като Can I Play with Madness, 2 Minutes to Midnight, The Number of the Beast, Phantom of the Opera , Run to the Hills, Fear of the Dark, Iron Maiden никога не омръзват на живо. В тази програма има парчета, които може и никога повече да не бъдат свирени пред публика. Като например биографичната за "Желязната девица" Wasted Years.

А снощи енергията на този концерт не беше пропиляна. Притчата на Iron Maiden този път бе разказана пленително от харизматичния Брус Дикинсън, чиято енергия може да засрами и най-тичащите футболисти на световното. Бяхме подготвени за някои номера като в The Trooper, на която фехтовачът, пилот на самолет, радио и тв водещ, писател и покрай всичко това рок певец, облича червен мундир и развява овехтяло от "битки" (по-скоро от разнасяне по света) британско знаме. Винаги вдига адреналина! Бяхме подготвени и за сменящите се декори, но пък чудовището Еди получи някъде изцяло нови роли, другаде нови нюанси. Сцената е различна, издържана в ледников период.

Iron Maiden дойде в София в състав: Брус Дикинсън - вокал, Стив Харис - бас,
Ейдриън Смит - китара, Дейв Мъри - китара, Яник Гърс - китара, Нико Макбрейн - ударни

Дори да е имало ледове снощи, те бяха стопени от изригващите огньове и от удивителния хъс на Брус и компания. Звукът не беше добър и тук си остава загадка дали да се сърдим на Maiden или на някой извън тях. Чуваше се все едно от стар касетофон, набутан в тенджера под налягане. Брус пя добре за годините си, но гласът му звучеше глухо. Публиката му помагаше, а фронтменът често подканяше с познатото "Крещи за мен, София".

За да се стигне до психедиличното настроение на Seventh Son of a Seventh Son, преди първата част от гига да приключи ударно и с цяло многохилядно гърло с тътена на Fear of the Dark и Iron Maiden.

Дикинсън не е много по-говоренето с публиката. Той дирижира мексиканска вълна в началото, а в края не се бави много за биса, когато ни изстреля във висините с Aces High. Може би преди да стъпи в София си е спомнил как през 2007 г. го "повозиха" на изтребител в Граф Игнатиево... Набързо и за последно бяха ударени The Evil That Men Do и Sanctuary.

Чудовището Еди е седмият член на звездната група

Светлините угаснаха, завесата бе спусната, а хората, които и друг път са дивяли с "Мейдън", знаеха как приключва тяхното шоу: с майтапчийското парче на "Монти Пайтън" Always Look on the Bright Side of Life от уредбата.

Колко подходящо и тематично за навъсения живот на българина днес. Поне "Мейдън" направиха нещо да го усмихнат.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

deckoff

Вие не сте точно хората да казвате кое е точно Maiden, бтв. Песни от периода 95-98 са били и сигурно пак ще бъдат част от сетлиста на сегашнния line-up. Както и групата никога не се опита да "забрави" че този период съществува

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета