Ad Config - Website header

 

Article_top

Големият български философ Цветан Тодоров почина в Париж, предаде БГНЕС.

Той си отиде на 77-годишна възраст.

"Философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог от български произход, Тодоров се смята за един от най-важните интелектуалци на съвремието ни", написа "Монд".

Роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия — общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му Иван Тодоров е известен физик.

Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване“ под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката — това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст.

От 1987 г. Тодоров ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, от която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.

Цветан Тодоров е известен преди всичко като литературен критик и теоретик. Неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология.

Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски език, се превеждат в България след 1984 г. Той е носител на испанската Награда на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г. 

Изнасял е лекции в университетите "Йейл" и "Харвард". Сред най-важните книги на смятания за един от най-изтъкнатите световни интелектуалци са "поетика на прозата", "Памет за злото, изкушение за доброто", "Живот с другите". На български са преведени и "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", "Страхът от варварите", "Несъвършената градина". 

Враговете на съвременните демокрации са вътре в тях...

Има ли един вълшебен начин да се преборим с всички тези вътрешни врагове?

Не вярвам. Нито чрез някоя нова революция, нито чрез напредъка на технологиите, които променят живота ни постоянно. Вярвам повече в традиционната ценност на образованието и възпитанието. Щом тези врагове са се родили един ден, значи могат и да умрат. Не се отчайвайте.

Това каза Цветан Тодоров на кръглата маса "Бъдещето на демокрацията в Европа" във Френския културен институт в София през септември 2014 г..

 

Големият български философ Цветан Тодоров почина в Париж, предаде БГНЕС.

Той си отиде на 77-годишна възраст.

"Философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог от български произход, Тодоров се смята за един от най-важните интелектуалци на съвремието ни", написа "Монд".

Роден на 1 март 1939 в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров, а дядо по майчина линия — общественикът Иван Пеев-Плачков. Брат му Иван Тодоров е известен физик.

Завършва гимназия в България и учи български език и литература в Софийския държавен университет. През 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Литература и означаване“ под ръководството на Ролан Барт. Защитава тезата, че поетиката — това са специфичните езикови условия на създаване и означаване на художествения текст.

От 1987 г. Тодоров ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания, където работи от 1968 г. Съпруг е на писателката Нанси Хюстън, от която има две деца. Развежда се с нея след 35 години брак.

Цветан Тодоров е известен преди всичко като литературен критик и теоретик. Неговите философски рефлексии за самоопределянето са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология.

Книгите на Цветан Тодоров, писани на френски език, се превеждат в България след 1984 г. Той е носител на испанската Награда на Принца на Астурия за обществени науки за 2008 г. 

Изнасял е лекции в университетите "Йейл" и "Харвард". Сред най-важните книги на смятания за един от най-изтъкнатите световни интелектуалци са "поетика на прозата", "Памет за злото, изкушение за доброто", "Живот с другите". На български са преведени и "Завладяването на Америка. Въпросът за Другия", "Страхът от варварите", "Несъвършената градина". 

Враговете на съвременните демокрации са вътре в тях...

Има ли един вълшебен начин да се преборим с всички тези вътрешни врагове?

Не вярвам. Нито чрез някоя нова революция, нито чрез напредъка на технологиите, които променят живота ни постоянно. Вярвам повече в традиционната ценност на образованието и възпитанието. Щом тези врагове са се родили един ден, значи могат и да умрат. Не се отчайвайте.

Това каза Цветан Тодоров на кръглата маса "Бъдещето на демокрацията в Европа" във Френския културен институт в София през септември 2014 г..

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?