Славчо Нейков има много дълга визитка в сектор енергетика за последните 22 години.

Бил е член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и главен  секретар  на  Министерство  на енергетиката. Работил е като експерт в Секретариата на Енергийната Харта в Брюксел и е бил директор на Секретариата на Енергийната Общност във Виена.

Ръководил е звеното за връзки  с  Европейския Съюз  и  е бил зам.-генерален  директор  на  "Нафтоиндустрия Србие" АД в Белград. В момента е  консултант  на  свободна  практика  в  областта  на енергийната политика.

 

Как ще коментирате предложените цени на тока от ДКЕВР? Регулаторът иска ново намаление, а ЕРП-тата казват, че това ще отвори дупка от 1,5 млрд. лева.

- Не мога да коментирам числото. Дупката може да бъде както 1,5 млрд. лева, така и 2 млрд. лева. Проблемите около ценовото предложение са два. Първият е, цялостният подход на ДКЕВР към въпросите за ценообразуването. За съжаление през последните 6 месеца комисията се държи повече като политически слуга, отколкото като независима институция. Подчертавам думата независимост. Тя трябва да бъде диригент на енергийния пазар. До 25 май - датата на евроизборите, комисията действаше на принципа: Те нашите да спечелят изборите пък после ще видим.

Нашите?

- Да, аз нямам друго обяснение. Не може една такава институция, чиито правомощия бяха увеличени, точно за да бъде независима, и която не трябва да има нищо общо с правителството. Не може тя да действа по указание. Излиза министър Драгомир Стойнев и обявява, че ще бъдат отнети лицензите и три дни след това започва процедура. Излиза Явор Куюмджиев (депутат от БСП) и обявява, че цената на тока няма да бъде увеличавана, а ще бъде намалявана, а ДКЕВР слуша. Три пъти я намаляват за половин година. Това е очевидна демонстрация на политическа обвързаност, която е абсолютно недопустима и забранена. 

За мен това, което е важно е при ценообразуването най-важното е да осъзнае най-после, че подходът при ценообразуването трябва да е в съответствие със закона. В Закона за енергетиката много детайлно е разписано какъв трябва да е подходът и ако се спазва този подход, тя няма от какво да се притеснява. Комисията трябва да чете закона. Иначе ефектът от поведението й ще бъде само негативен и ние ще го плащаме.

 

 Трябва ли да се предоговорят договорите с американските тецове Марица изток 1 и 3?


- Това е тема, която е част от цялостния проблем в енергийния сектор. Опираме пак до подход. Видяхме едно решение на регулатора, с което той казва на НЕК - трябва да предоговаряте договорите и то дори с какъв процент. Аз като юрист първо имам смущение за администриране на договори. За мен това априори са неща, които се бият. Ако се търси предоговаряне, то трябва да е на базата на разумни аргументи и за двете страни. Въпросът обаче е че от сключването на договорите вече е минало доста време. Второто е, че всеки от тези контракти е свързан със странично влияние. Сто на сто има заеми от банки, допълнителни условия. Така че предоговарянето няма да е толкова лесно колкото изглежда. В крайна сметка би било добре ако се стигне до по-ниска цена за изкупуване на тока, но такова предоговаряне не може да се налага по административен път.

 А със зеления ток какво да правим?

Ах, този зелен ток! Проблемът си го направихме ние като държава. Безусловно има европейски изисквания в това отношение, но става въпрос за директива, която е част от националното ни законодателство. Тя е от 2009 г. Тоест ние като страна сме имали възможност да анализираме на много по-ранен етап последствията от прилагането й. Пак опираме до т. нар. административен капацитет. Основният проблем със зеления ток е, че досега не съм видял конкретен анализ какъв е делът на зеления ток в цената. Без него е много трудно да се определят конкретни действия какво да се прави. Нека не забравяме, че тук става дума за серия договорни отношения и тяхното изменение не е лесно. При "Мариците" имаме двама контрагенти, а тук са стотици. Към тях не трябва да се подхожда различно.  

Има взаимна обвързаност. Както при мариците за изграждането на зелените централи също са вземани заеми. Назначени са хора. Въпросът е какво става, ако договорите бъдат предоговорени или прекратени. Става въпрос за човешки съдби и за бизнес. Нещата не са елементарни и има необходимост от анализ на държавно ниво. Трябва да се кажат реално фактите, за да се намерят решения. Да не забравяме, че решенията на ДКЕВР подлежат на съдебен контрол, така че ще се отвори една огромна вълна от съдебни дела, че просто ни е бедна фантазията.