Ето на това му се вика  почтеност. Мотото на ГЕРБ в току-що обявената им предизборна програма е: „Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията.“ Така се говори – директно и честно. И като форма, и като съдържание това мото прилича на нещо, съчинено от Динко от Ямбол. Такъв е той – прям и родолюбив. Такова е и мотото на ГЕРБ. Да се опитаме да направим разбор, или както питат учителките, да видим какво е искал да каже авторът.

Имате, да речем, едно отвратително престъпление, което медиите свенливо наричат трагичен инцидент – осветление на тунел пада и убива жена. Инцидентът предполага стечение на две поотделно безопасни, но в комбинация смъртоносни случайности. Случайност ли е падналото осветление или закономерност? Случайно падат светкавиците, осветленията падат закономерно. Някой нещо е направил или не е направил, за да се стигне до падането. В случая се оказва, че някой нещо не е направил, но е взел пари, като да го е направил – ремонт. И този някой е бил депутат. И ще бъде депутат.

Долу-горе по същото време две афганистански деца, сираци от война, са настанени в общежитие в с. Широка лъка. Широка, широка, колко да е широка, щом всички жители се изказват, че е тясна. Тясна е за подобна доброта да приемеш две жертви на война, защото си убеден, че те ще започнат да талибанстват, да изнасилват местните девойки, мари, хубави и да режат главите на туристите. Или пък дрога от маковите полета на Афганистан да слагат в пататниците, което ще компрометира био- и екославата на туристическото селище. Селото е обзето от страх. Българското общество се разцепва по въпроса – едни са на страната на селяните, други против, но общо взето всички и през цялото време говорят за това. За тунела никой вече не се сеща, за депутат, който го ремонтирал, без да го ремонтира, също.

Ето това означава: „Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията!“

Страхът е мощен ресурс за управлението на държавата. Най-мощният, особено като се има предвид, че то други ресурси не останаха. Залежите от страх обаче са огромни, неизчерпаеми. Когато го е страх, на човек не му идва наум да се попита: Чакай сега, дай да видим колко българи убиха бежанците през миналата година в България и колко българи уби  и изгони държавата България? Колко бяха онкоболните, които не получиха добро лечение и си заминаха, колко души бяха избити по пътищата, колко души умряха в Хитрино, колко в трудови злополуки от липса на контрол…

Не, не се пита такива неща страхуващият се човек. Той си пази селото от араби и за по-добър живот изпраща децата си в Лондон, Париж, Берлин и други градове, в които няма дори един, ама нито един арабин. Такива неща прави страхуващият се човек. Такъв човек е надежда на нацията. Докато го има този човек, ще я има и надеждата за такава България. Това ни казва мотото на ГЕРБ „Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията“. Честно ни го казва. После да не им се сърдите, че не сте разбрали.

 

Бел. ред. Преди час ГЕРБ изтриха обявеното мото от програмата си, надяваме се, водени от разумни подбуди.