Европейската комисия цитира днес България сред държавите членки на ЕС, където икономическият растеж е заплашен от политически риск с оглед на предстоящите избори.

"Политическата несигурност е особено висока тази година заради идващите избори във Франция, Германия, Холандия, Чешката република, България и може би в Италия", каза еврокомисарят Пиер Московиси, представяйки редовните зимни икономически прогнози на Комисията. 

Според тях България ще отбележи икономически растеж от 2,9% тази година в сравнение с 3,3% през 2016 г. 

Комисията повиши очакванията си за растежа в целия ЕС и в Еврозоната т.г. до съоветно 1,8 и 1,6% в сравнение с 1,7 и 1,5% в предишната прогноза през ноември 2016 г.

"Рисковете за изгледите за растежа сочат надолу. Като такъв вътрешен риск значително по-бавното от очакваното усвояване на еврофондовете може да накърни инвестициите и растежа", пише в прогнозата си за България Комисията. "Политическата несигурност, свързана с идващите избори би могла също да забави потребителските и инвестиционни решения".

"Като се имат предвид отвореността на икономиката, по-малкото търсене на внос от главните търговски партньори, особено в Европа, и скачащите цени на петрола биха създали външни рискове", пише оше в прогнозата. 

Вътрешното потребление е било главният двигател на българския растеж през 2016 г. Комисията очаква той постепенно да се забавя до 2,8% през 2018 г.  След леко забавяне през 2016 г., дължащо се на по-малко усвояване на европейски фондове, растежът на инвестициите се увеличава до 3,2% през 2017 г. заради очаквано изпълнение на проектите в многогодишната финансова рамка 2014-2020 г., сочи прогнозата.

Българският износ се е развивал добре през 2016 г. заради "силния туристически сезон и благоприятните геополитически фактори" пише Комисията. Така излишъкът по текущата сметка във външната търговия на страната ни е 2,6% от БВП. През тази и следващата година обаче Комисията очаква той да изтънее до съответно 1,4% и 0,8% заради засиленото вътрешно търсене, което стимулира вноса и очакваното повишение на енергийните цени, особено на течните горива. Комисията очаква и приходите от туризма да са по-слаби през тази година.

Възстановяването в цените на петрола и хранителните продукти тази и следващата година според прогнозата означава край на дефлацията (минус 1,3% през 2016 г.). Инфлацията бавно ще се завръща през 2017 г. (0,8%) и 1,2% през 2018 г., предвижда Комисията. Според нея безработицата също ще намалява от 7,7% от работната сила през 2016 г. към 7,1% през 2017 г. и 6,8% през 2018 г.

Засега България остава сред държавите-членки със стабилни публични финанси. Правителството на Бойко Борисов е съкратило бюджетния дефицит на 0,4% от БВП през 2016 г. от 1,7% през 2015 г. За това са допринесли главно увеличените данъчни приходи и намалените публични инвестиционни разходи. Нарастването на приходите се дължи на цялостно подобрените макроикономически условия, но и на по-високите акцизи на течните горива и по-добрата събираемост на вземанията. Комисията прогнозира дефицити от съответно 0,5% и 0,3% от БВП тази и следващата година, при условие, че политиката на правителството остане непроменена. При същото условие съотношението на публичния дълг към БВП трябва да намалява от 29% през 2016 г. на 27,3% през 2017 г. и 26% през 2018 г.

Възстановяването на европейската икономика, макар и бавно се е оказало стабилно и е устояло на предизвикателствата през 2016 г., посочва Комисията. Сред тях тя откроява най-ниският ръст на световната търговия от 2009 г. насам, геополитическите напрежения, терористичните нападения в няколко държави-членки, проблеми в банковия сектор, британският референдум за напускане на ЕС и световната антиглобалистка вълна.

Икономиките в ЕС обаче са се облагодетелствали от сравнително ниските цени на петрола, отслабването на еврото спрямо долара, което е поощрило износа. Главен фактор на европейския растеж обаче продължава да бъде вътрешното потребление. 

Като благоприятни за растежа в ЕС прогнозата сочи намеренията на новия американски президент Доналд Тръмп да намали данъчната тежест и да увеличи публичните разходи за инфраструктурни проекти - мерки, които потенциално биха повишили потреблението и лихвите, т.е. биха запазили благоприятния за европейския износ силен долар. Като риск за възстановяването в ЕС обаче Комисията сочи протекционистките и изолационистки намерения заявени от Тръмп и сравнително бавното ускоряване на растежа в т.нар. нововъзникващи икономики, който се забавяше през последните пет години.