Европейската комисия предложи днес законодателство, с което се надява да извади част от зъбите на евроскептичната и еврофобска критика, че ЕС не представлява гражданите си и позволява на безименни и безотговорни чиновници в Брюксел налагат решения на демократично избрани национални правителства. 

Комисията поиска законодателите на ЕС,  - държавите членки и Европейският парламент - да  променят регламент, който им позволява да ѝ прехвърлят отговорността за непопулярни решения, по които те не успяват да постигнат съгласие. 

Става дума за регламента за т.нар. комитология - процедура, която позволява комитети от национални експерти да гласуват за определени решения, когато в Съвета на министрите, където са представени държавите-членки, няма необходимото мнозинство те да бъдат взети.

Дотук обикновено се стига, когато министрите гласуват в Съвета по политически чувствителни в страните им въпроси като например разрешаване на генномодифицирани организми (ГМО), активни съставки на хербициди и инесктициди, прилагане на антидъмпингови мерки.

Ако Съветът се окаже окончателно неспособен да реши, той изпраща проекта в комитет, където всяка от държавите е представен от по един национален експерт. 

Този комитет гласува и взависимост от образувалото се мнозинство може да приеме положително, отрицателно или никакво становище. В последния случай той изпраща проекторешението в друг - апелативен комитет, който гласува по същия начин.

Положителното и отрицателното становище съответно задължават или забраняват на Комисията да приеме т.нар. прилагащ акт. С него проектът, по който Съветът не се произнесъл става правило.

Ако обаче и двата вида комитети също не успеят за стигнат до мнозинство, окончателното решение остава изцяло в ръцете на Комисията. Тя може да приеме проекта, или да не го приеме, изцяло по своя преценка и на своя отговорност. 

Това прави така приетите актове политически уязвими. В Съвета на министрите зад тях стоят демократично избраните правителства на държавите-членки. По взетите от тях решения след това гласуват открито депутатите в Европейския парламент.

Стигне ли до комитетите обаче, решението попада в ръцете на назначени от правителствата чиновници, които остават анонимни и не носят политическа отговорност пред избирателите. 

Гласуванията в комитетите са тайни. Нещо повече, те позволяват на държавите да крият позицията си по вътрешно и външно чувствителни въпроси, свързани например с ГМО, правата на потребителите, безопасността на храните и с опазването на околната среда.

Европейската комисия също не е пряко избрана от гражданите на ЕС. Нейния председател по договор номинират държавните и правителствените ръководители на 28-те страни-членки. Одобрява го Европейският парламент. Председателят назначава комисарите по предложение на националните правителства, те минават на прослушвания в парламента, който гласува и цялата Комисия ан блок.

Тя е единственият орган със законодателна инициатива в ЕС, но законодателите са Съветът и Европейският парламент, където заседават избрани, а не назначени представители на европейците.

Обявения днес проект за изменение на регламента за комитологията съдържа четири предложения:

  • промяна на правилата за гласуване в последния етап от процедурата (апелативния комитет), така че да се вземат предвид единствено гласовете „за“ или „против“ даден акт. Така се надява да отреже възможността на националните експерти да блокират докрай решението, гласувайки с „въздържал се“ и да ѝ наложат тя да го вземе без ясен мандат от държавите - членки;
  • ангажиране на министрите на отделните държави: тук Комисията иска възможност повторно да сезира апелативния комитет на равнище министри, ако националните експерти не изразят становище. По този начин тя се надява да гарантира, че политически деликатните решения се обсъждат на подходящото политическо равнище;
  • повишаване на прозрачността при гласуването на равнище апелативен комитет като той престане да бъде таен и се оповестява как са гласували представителите на отделните държавите-членки;
  • осигуряване на политически принос: това означав Комисията да получи право да отнася въпроса до Съвета, ако апелативният комитет не е в състояние да заеме позиция.

В прессъобщение към проекта Комисията посочва, че в 98 от случаите досега комитологията е работила и комитетите са приемали положителни становища, упълномощавайки я да приеме прилагащи актове.

В същото време обаче през 2015 и 2016 г. тя е била правно задължена да приеме 17 акта относно употребата на чувствителни продукти и вещества, като например глифозат или генетично модифицирани организми, след като държавите-членки не са постигнали съгласие нито за приемане, нито за отхвърляне на тези решения.