Ad Config - Website header

 

Article_top

Големите проекти за превъоръжаване на военновъздушните и военноморските сили на България могат да не се осъществят тази година, въпреки, че за тях има отделени пари, съобщи днес министърът на отбраната Стефан Янев.

С тях разходите за отбрана на страната ни стават 1,63 на сто от БВП при поставена цел от 2 на сто най-късно до 2014 г. Без тях отбранителните разходи достигат 1,12-1,13 на сто от БВП, посочи Янев пред журналисти след среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел. 

Служебното правителство ще се постарае да подготви основата за дебат за повишаване на разходите за отрбана в следващия парламент, каза Янев. По думите му България се нуждае от "пътна карта" за целта.

"В момента, ако към настоящия бюджет за отбрана прибавим и тези средства, които са в отделна графа в Закона за бюджета, (делът на отбраната) е от порядъка от 1,63 на сто от БВП", каза Янев. "Условността е дали ще успеем да реализираме до края на годината тази част за инвестиционните проекти - за нов самолет и за нови кораби. Без тях нашият отбранителен бюдет е от порядъка на 1,12 -1,13 процента от БВП, ако не се лъжа".

"Ние всички сме длъжници към сектора за сигурност и в частност - към отбраната, защото през последните седем-осем години... от началото на световната икономическа и финансова криза не само че бяха отнети около 40 на сто от нашия бюджет за отбрана, но нивото на тези 40 процента не е достигнато през годините, т.е. ние сме в едно почти замразено състояние като бюджетиране на армията".

Това по думите на вицепремиера води до недостиг на военнослужещи, затруднено повишаване на бойната подготовка и за изоставане от график за сформирането на определени сили, за които България има задължение към НАТО .

Секретарят по отбраната на САЩ Джеймс Матис вчера предупреди колегите си от съюзните държави, че ако те не увеличат своите отбранителни разходи и принос в колективната отбрана, САЩ "ще намалят ангажимента си" към НАТО. Той обоснова това с новите "политически реалности" във Вашингтон. Засега САЩ плащат 70 на сто от сметката в НАТО и многократно са призовавали европейските си съюзници и Канада да поемат по-големи отговорности. Само пет от 29 държави членки на алианса в момента покриват изискването за отбранителни разходи от 2 на сто от БВП - САЩ, Гърция, Великобритания, Естония, и Полша. 

Янев коментира, че америкарското искане не е ново и че не вижда в него ултиматум. 

"Солидарността на НАТО остава неделима, солидарността а ключова дума за всички държави-членки и от двете страни на Атлантически океан. Доколкото коментираме секретаря по отбраната Матис, по-скоро предупреждението е, че Америка няма да бъде толкова склонна в бъдеще да толерира държави, които не споделят тези разходи", каза Янев. "Необходимо е да започне дебат на национално ниво как точно ние постигаме тези разходи какъв е нашият път, който следва да извървим, да не кажа пътна карта, но в един момент трябва да се стигне и до пътна карта".

"Ние като служебно правителства ще подготвим основата за такъв дебат и когато имаме избран парламент, политическите партии, представени в него, ще имат възможност върху тази основа да надграждат и да предприемат необходимите мерки", каза той.

Днес министрите взеха решение да модернизират командната структура на НАТО, съобщи не пресконференция генералният секретар Йенс Столтенберг.

Те направиха преглед на разполагането на четири многонационални батальона в Балтийските държави и в Полша. През юни тези войски ще бъдат напълно оперативно готови.

Засилено присъствие в Черно море

Съюзниците разгледаха и присъствието си в Черноморския регион. В сухопътните сили то се основава на многонационална бригада, базирана в Румъния, в която принос имат осем държави, включително България.

"Днес се споразумяхме за две допълнителни морски мерки - увеличено натовско военноморско присъствие в Черно море за усилени учения и за наблюдение на обстановката и координационна функция за съществуващите ни военноморски сили", каза Столтенберг.  

"Всичко, което правим, ще бъде в съответствие с нашите международни ангажименти и задължения, включително с конвенцията от Монтрьо", каза генералният секретар, визирайки конвенцията от 1936 г., която регулира достъпа на кораби на нечерноморски държави в Черно море.

"Ще имаме засилено присъствие в Черно море, но то ще бъде премерено и отбранително и по никакъв начин няма да провокира конфликт или да ескалира напрежения", добави той.

Столтенберг припомни,че по бреговете на Черно море са трима натовски съюзници - България, Румъния и Турция, както и две партньорски държави - Грузия и Украйна. 

Днес министрите одобриха и актуализиран план за киберзащита. Целта е да развият спосоностите на съюзниците в тази област и да обменят информация в отговор на хибридната война.

Вчера НАТО реши да създаде нов наблюдателен център в Неапол, който ще държи под око развитята в Африка и Близкия изток. Непосредственият му обект е нестабилната Либия, където въоръжени групировки оспорат властта на международно признатото правителство, Даеш е създала свои бази и процъфтява нелегалният трафик на хора от Африка към Европа.

Снощи международно признатият министър-председател на Либия Файез ал Сараж е отправил официална молба към НАТО за съдействие в изтраждане на институциите на страната му в отбраната и сигурността, съобщи Столтенберг. Съюзниците тепърва ще решат как да окажат исканата им помощ.

 

 

 

 

 

Големите проекти за превъоръжаване на военновъздушните и военноморските сили на България могат да не се осъществят тази година, въпреки, че за тях има отделени пари, съобщи днес министърът на отбраната Стефан Янев.

С тях разходите за отбрана на страната ни стават 1,63 на сто от БВП при поставена цел от 2 на сто най-късно до 2014 г. Без тях отбранителните разходи достигат 1,12-1,13 на сто от БВП, посочи Янев пред журналисти след среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел. 

Служебното правителство ще се постарае да подготви основата за дебат за повишаване на разходите за отрбана в следващия парламент, каза Янев. По думите му България се нуждае от "пътна карта" за целта.

"В момента, ако към настоящия бюджет за отбрана прибавим и тези средства, които са в отделна графа в Закона за бюджета, (делът на отбраната) е от порядъка от 1,63 на сто от БВП", каза Янев. "Условността е дали ще успеем да реализираме до края на годината тази част за инвестиционните проекти - за нов самолет и за нови кораби. Без тях нашият отбранителен бюдет е от порядъка на 1,12 -1,13 процента от БВП, ако не се лъжа".

"Ние всички сме длъжници към сектора за сигурност и в частност - към отбраната, защото през последните седем-осем години... от началото на световната икономическа и финансова криза не само че бяха отнети около 40 на сто от нашия бюджет за отбрана, но нивото на тези 40 процента не е достигнато през годините, т.е. ние сме в едно почти замразено състояние като бюджетиране на армията".

Това по думите на вицепремиера води до недостиг на военнослужещи, затруднено повишаване на бойната подготовка и за изоставане от график за сформирането на определени сили, за които България има задължение към НАТО .

Секретарят по отбраната на САЩ Джеймс Матис вчера предупреди колегите си от съюзните държави, че ако те не увеличат своите отбранителни разходи и принос в колективната отбрана, САЩ "ще намалят ангажимента си" към НАТО. Той обоснова това с новите "политически реалности" във Вашингтон. Засега САЩ плащат 70 на сто от сметката в НАТО и многократно са призовавали европейските си съюзници и Канада да поемат по-големи отговорности. Само пет от 29 държави членки на алианса в момента покриват изискването за отбранителни разходи от 2 на сто от БВП - САЩ, Гърция, Великобритания, Естония, и Полша. 

Янев коментира, че америкарското искане не е ново и че не вижда в него ултиматум. 

"Солидарността на НАТО остава неделима, солидарността а ключова дума за всички държави-членки и от двете страни на Атлантически океан. Доколкото коментираме секретаря по отбраната Матис, по-скоро предупреждението е, че Америка няма да бъде толкова склонна в бъдеще да толерира държави, които не споделят тези разходи", каза Янев. "Необходимо е да започне дебат на национално ниво как точно ние постигаме тези разходи какъв е нашият път, който следва да извървим, да не кажа пътна карта, но в един момент трябва да се стигне и до пътна карта".

"Ние като служебно правителства ще подготвим основата за такъв дебат и когато имаме избран парламент, политическите партии, представени в него, ще имат възможност върху тази основа да надграждат и да предприемат необходимите мерки", каза той.

Днес министрите взеха решение да модернизират командната структура на НАТО, съобщи не пресконференция генералният секретар Йенс Столтенберг.

Те направиха преглед на разполагането на четири многонационални батальона в Балтийските държави и в Полша. През юни тези войски ще бъдат напълно оперативно готови.

Засилено присъствие в Черно море

Съюзниците разгледаха и присъствието си в Черноморския регион. В сухопътните сили то се основава на многонационална бригада, базирана в Румъния, в която принос имат осем държави, включително България.

"Днес се споразумяхме за две допълнителни морски мерки - увеличено натовско военноморско присъствие в Черно море за усилени учения и за наблюдение на обстановката и координационна функция за съществуващите ни военноморски сили", каза Столтенберг.  

"Всичко, което правим, ще бъде в съответствие с нашите международни ангажименти и задължения, включително с конвенцията от Монтрьо", каза генералният секретар, визирайки конвенцията от 1936 г., която регулира достъпа на кораби на нечерноморски държави в Черно море.

"Ще имаме засилено присъствие в Черно море, но то ще бъде премерено и отбранително и по никакъв начин няма да провокира конфликт или да ескалира напрежения", добави той.

Столтенберг припомни,че по бреговете на Черно море са трима натовски съюзници - България, Румъния и Турция, както и две партньорски държави - Грузия и Украйна. 

Днес министрите одобриха и актуализиран план за киберзащита. Целта е да развият спосоностите на съюзниците в тази област и да обменят информация в отговор на хибридната война.

Вчера НАТО реши да създаде нов наблюдателен център в Неапол, който ще държи под око развитята в Африка и Близкия изток. Непосредственият му обект е нестабилната Либия, където въоръжени групировки оспорат властта на международно признатото правителство, Даеш е създала свои бази и процъфтява нелегалният трафик на хора от Африка към Европа.

Снощи международно признатият министър-председател на Либия Файез ал Сараж е отправил официална молба към НАТО за съдействие в изтраждане на институциите на страната му в отбраната и сигурността, съобщи Столтенберг. Съюзниците тепърва ще решат как да окажат исканата им помощ.

 

 

 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Какво се случва в съдебната система според вас?