За богатите китайци (тези, които могат да си позволят пътувания) е известно, че обикалят с най-голямо удоволствие родината си. Но все повече си отварят очите и за „екзотични“ дестинации като Съединените щати, Малдивите или Япония. А Европа? Нея я възприемат като една държава – първо поради скромните ѝ размери, второ поради скоростта, с която се налага да я опознаят. Китайците разполагат само с десет дни отпуск в годината, което ги принуждава да препускат, докато са в Европа, и искат за кратко време да видят колкото може повече. Забележителностите трескаво се отмятат и фотографират – за да може на връщане в родината да се покажат колкото може повече снимки. Посещението на Лувъра е трофей от порядъка на флакон изискан парфюм или фин копринен шал – с което Европа също ги привлича, тъй като не оскъпява луксозните стоки с данъка, който съществува за тях в Китай.

Впрочем - заможните китайци отдавна са се превърнали в любимци на бутиците за луксозни стоки, а и всяка година стават все повече – вече са изместили германците от първото място по харчените за пътувания пари, икономическият бум в Китай си казва думата. Ваканциите в далечни страни са въпрос на престиж – който донесе скъпи сувенири или сватбени снимки от остров Санторини, може да е сигурен във впечатлението, което ще направи. 

Номер едно в предпочитанията е Париж – възприемат го като най-романтичния град в света. Харесват и Германия, но повече като цел за делови визити. "За китайците Федералната република е синоним на ефективност, работа и качество. Затова много се изненадват, когато поседнат през лятото в някое от берлинските кафенета и видят, че германците могат да бъдат и други", казва специалистът по туризма Ралф Остендорф. Той споделя, че редовно му се налага да разяснява на гостите си от Изтока европейските измерения. Защото като чуят, че Берлин има 3,5 милиона жители, неизбежно се учудват – това отговаря на размерите на малък провинциален град в Китай. А 80 милиона германци? Толкова живеят, например, само в провинцията Сечуан, или общо в трите най-големи китайски града Шанхай, Пекин и Чунцин.

Както се оказва – прави впечатление и това, че европейците съвсем не са така усърдни като китайците.

„Мързеливи са и не им се работи, в Китай отдавна да са ги уволнили – щом седят с кръстосани крака и дъвчат дъвка. При нас е друго – работим за бъдещето, докато те нямат амбиции и цели като нас. Може обаче след десет години и ние да станем като тях“, допуска един от посетителите от Далечния изток.

„Не се оригвайте, не плюйте и не говорете високо“

От 1 октомври 2013 г. в Китай има специален закон, регламентиращ маниерите на туристите зад граница, предназначен е да поддържа имиджа на страната в чужбина. „Всеки гражданин е задължен да бъде цивилизован турист“, гласят правилата. А който не ги спазва, е застрашен от санкции. Оттогава насам експертите в бранша наблюдават подобрение, но все още констатират, че при пристигането си в Европа китайците са склонни да се държат като у дома – по-скоро грубо и недодялано. Екскурзоводите обаче разполагат с достатъчно време за информация и поучения – по време на продължителните автобусни преходи, тъй като повечето китайски групи идват, за да посетят максимално количество европейски държави за минимален брой дни. Германия, например, нерядко се свежда до кьолнската катедрала, прочутата бирария „Хофбройхаус“ в Мюнхен и някой и друг мол. А за Бъкингамския дворец, Уестминстър и Британския музей рядко имат на разположение повече от ден. Но пък обичат да сравняват видяното с нещо познато – и щом Виктор Емануил е човекът, обединил Италия, тутакси се намират сходства между него и Мао.

Трябва да се има предвид обаче, че пътувания навън могат да си позволят само пет процента от китайците – най-богатите, т.е. хората, свикнали на хубав живот и на съответно отношение в родината си. Те логично имат и съответните претенции, идвайки в Европа, което ги превръща в сериозно предизвикателство за хотелиери и ресторантьори. Специално организирано проучване на написаното в китайските блогове след посещения на Европа показва следното: синьото небе, точността на транспорта, както и фактът, че градовете и превозните средства не са препълнени, се харесват. Но не и това, че магазините затварят рано, че ефективността на работата позволява да се желае повече, както и – че обслужващият персонал не е достатъчно. Гостите отдалеч се оплакват и от липсата на информация на родния им език, от трудностите при получаването на виза и срещаните проблеми с китайските кредитни карти. „Трябва  да е ясно, че китайците не са клиенти второ качество само заради това, че не знаят добре английски. Някои имат достатъчно пари да купят хотела, в който са отседнали, а ги възприемат като „гости от третия свят“, казва Волфганг Арлт, професор по туризъм.

Китайците обаче могат да бъдат и много капризни и да се ядосат, ако някой германски бижутер, например, не отвори специално заради тях в неделя в нарушение на законите – макар клиентите да са готови да оставят в магазина му няколко хиляди евро. Държат и да получават китайска закуска сутрин, както и да имат електрическа кана за варене на вода в хотелската стая – защото в Китай никой не пие студена вода от чешмата. 

Независимо дали на тях се гледа с добро око или не, китайските туристи вече са навсякъде из големите европейски градове и несъмнено са важен икономически фактор за тях. А през следващите години се очаква само да стават повече, както прогнозират експертите – тенденцията на годишен ръст от 10 процента е трайна и ще се задържи поне до 2018. Миналата година китайците (по данни на Министерството на търговията в Пекин) са предприели 120 милиона пътувания зад граница и са похарчили 200 милиарда евро, от които повече от половината – за покупки.