Антиутопия: Как НАТО умря през 2020 г.

СЕПТЕМВРИ 2020 г.

НАТО стартира славно преди 71 години с подписването на Вашингтонския договор от августейшите представители на 12 страни, решени безсрочно да се защитават една друга. Тя позорно свърши в четвъртък с окачването на катинар на вратата на централата на НАТО в Брюксел от фламандски охранител на име Карел ван Аахен.

Технически Организацията все още съществува. Договорът все още е в сила. 28-те страни членки на алианса все още на теория са се зарекли да се защитават взаимно срещу агресия. Конференциите на мозъчните тръстове продължават да обсъждат безкрай "накъде върви НАТО" в окрасени с орнаменти зали. Грузия продължава да заявява на висок глас амбицията си да се присъедини към алианса в някакво далечно бъдеще.

Но дълго преди генералният секретар на НАТО Герхард Шрьодер да напусне миналия месец почти опразнената централа, на всички наблюдатели бе ясно, че само за няколко години НАТО се превърна от най-силния и най-успешния съюз в празна черупка и нещо неуместно. Пактът бе разрушен не от руските армии, а от липса на заинтересованост от страна на членките му. Историята на края на НАТО показва, че понякога съюзите не свършват с взрив, а с хленчене.

Дългото хленчене

В случая с НАТО продължителното хленчене, довело до края й, започна с встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп през 2017 г. По време на кампанията си през 2016 г. Тръмп скочи срещу съюзниците на Америка, които според него не носеха бремето на собствената си отбрана. Той мрачно намекна, че като президент няма да защити съюзниците, които не плащат своя дял. Похвалите му към руския президент Владимир Путин усилиха още повече опасенията в Източна Европа, че той ще ги изостави на волята на Русия.

Щом стана президент, поведението на Тръмп към Европа и НАТО стана също толкова променливо, колкото и лудата му кампания. Той назначи министри, които хвалиха НАТО при изслушванията им. Той позволи на дошлата на визита британска премиерка Тереза Мей да даде уверения, че той "подкрепя НАЕТО на 100 процента". След това също толкова неочаквано той направи завой и започна да хока съюзниците, да нарича НАТО отживелица или да напада ЕС, като го обявява за германски заговор.

Всяка нова тирада бе последвана от нова врява в пресата и кършене на ръце в Европа. Промениха се обаче малко неща. Американските сили останаха в Европа, американски самолети участваха в патрулите в небето над Прибалтика, а американски войници продължиха да участват в учения на НАТО. Между редовете, НАТО тихомълком остана на хартия най-силният военен съюз в света.

В началото заплахите на Тръмп не само че не разрушиха алианса, но дори, изглежда, мотивираха европейците така, както не можаха предишните президенти. Европейските разходи на отбраната тръгнаха към обещаните 2 на сто от БВП и европейците създадоха нови механизми за сътрудничество в отбраната в рамките на ЕС след "Брекзит". По настояване на Тръмп НАТО обяви, че борбата с тероризма е първостепенна мисия и се впусна в многобройни проучвания как ще може да изпълни новата си цел.

В крайна сметка новото предназначение на НАТО не се промени особено по отношение на ресурсите. Алиансът просто спря да говори за предишната си основна мисия да защитава Европа от руска агресия. Но тези козметични промени позволиха на Тръмп да заяви, че е успял в адаптирането на алианса към неговата философия "Америка преди всичко". В знаменитата си реч, произнесена пред копието на Айфеловата кула в Лас Вегас, той обяви, че "сега, вместо Америка да работи за НАТО, НАТО работи за Америка". Тръмп повече не смяташе НАТО за отживелица. Обратното - алиансът стана за него символ на това как той може да преструктурира американсикте съюзи, за да служат на американските цели.

Изгниване до кости

Но извън символиката не бе ясно дали НАТО работи още за някого.

Когато Русия засили пълномащабната си война в Украйна в средата на 2017 г., НАТО обсъждаши отговор, но след като енергията на американците бе насочена към изграждането на стена по южната им граница, тя не успя да постигне консенсус за нови санкции или за подсилване на съществуващите дислокации на изток. Полша, Франция и Германия решиха, че новият механизъм на ЕС за отбрана "Постоянно структурирано сътрудничество" (ПСС) е по-пригоден за тази цел. Заедно с повечето си европейски партньори те започнаха да го използват, за да снабдяват с оръжие и обучават украинското правителство. Официално НАТО обяви неутралитета си. Руската пропаганда спря да осъжда САЩ и НАТО и се насочи към нападки срещу Германия и ЕС.

В началото на 2018 г. икономиката на Египет се оказа в състояние на свободно падане и правителството падна. На фона на царящия в Кайро хаос стотици хиляди бежанци започнаха да пристигат по бреговете на Гърция и Италия. НАТО отново започна да обсъжда действия - в случая военноморска мисия за прехващане и връщане на лодки с бежанци, смятана и за хуманитарна, и за защитна мярка, подобна на мисиите й в Средиземно море през 2016 г. Но този път източноевропейските страни членки, попарени от неутралитета на НАТО в Украйна, се противопоставиха на участието на алианса в усилията. САЩ, разтърсени от скандал със закупуването на в. "Ню Йорк таймс" от Роджър Ейлс (медиен консултант на няколко републикански кандидат-президенти, включително Тръмп - б.р.) на данъчен търг в Националната служба за приходите, не заеха страна и в крайна сметка НАТО не направи нищо.

След това, през януари 2019 г., в отговор на американското решение да бъдат претърсвани за оръжие иранските товарни кораби в Персийския залив Техеран организира преврат в Багдад. Иранският марионетен режим нареди на американските сили да напуснат Ирак, а смесените иракско-ирански сили атакуваха турските сили в Иракски Кюрдистан и започнаха да въоръжават кюрдските бунтовници в Югоизточна Турция. Турция, подкрепяна от администрацията на Тръмп, поиска НАТО да приложи своя свещен Член 5, т.е. да обяви действията на Иран за агресия срещу членка на НАТО и да дойде на помощ на Турция.

Повечето европейски членки на НАТО, включително Франция, Германия, Полша и Италия, категорично отказаха. Интересното е, че тези страни изпълниха ангажимента си за отбранителни разходи в размер на 2 на сто от БВП и дори подкрепиха НАТО да се фокусира върху борбата с тероризма. Но те отказаха да използват новата си военна мощ срещу това, което САЩ и Турция смятат за ирански "тероризъм" в Северен Ирак и Югоизточна Турция.

Отказът на НАТО на отговори на искането за Член 5 доведе до оставката на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. В писмото за оставката си Столтенберг отбеляза, че няма смисъл да ръководи организация, която не би могла или не би отговорила на нуждите на своите членки.

Мнозина в Европа бяха съгласни, че времето на НАТО е отминало, но САЩ и Великобритания не бяха готови да се предадат. С подкрепата на оглавяваната от социалдемократите голяма коалиция в Германия те намериха в бившия канцлер Герхард Шрьодер компромисния кандидат за генерален секретар, който да поеме предизвикателството и да преустрои НАТО за новата епоха, макар че така и не стана ясно какво значи това. Руснаците приветстваха назначаването му и заявиха, че вече не са против членството в НАТО на Черна гора и дори на Сърбия. Те дори заявиха, че евентуално ще обсъдят своето присъединяване към алианса. Администрацията на Тръмп публично приветства това изявление.

Подкрепата на Русия обаче не помогна на Шрьодер да спре упадъка. Повечето европейски членки, гневни зарази добрите отношения на НАТО с техния враг в Украйна, изпратиха малко на брой офицери в европейското командване. Вниманието на САЩ бе погълнато от процеса срещу Ерик Тръмп (син на Доналд Тръмп - б.р.) по обвинение в незаконни операции с ценни книжа и от войната между Турция и Иран. Американски представители редовно не се появяваха на срещите на НАТО, а мащабните военни учения просто спряха. Повечето страни тихомълком престанаха дори да си плащат вноските в общия бюджет на НАТО, като пренасочиха парите към техните национални патрули срещу имигрантите в Средиземно море или за военно обучение в Украйна.

Като се бореше отчаяно, Шрьодер получи през 2020 г. подкрепата на Русия и САЩ да премести централата на НАТО в бивша военна база в България, където се надява евентуално да бъде географският център на алианса. Европейците не възразиха, но повечето хора от щаба на НАТО дори не си направиха труда да го последват там.

Солидарността, глупако!

В ретроспекция е ясно защо НАТО умря. В продължение на десетилетия членките на НАТО се фокусираха върху това, което ги разделяше. Те ожесточено спореха за споделената тежест и как да отговорят на руската агресия или безпорядките в Северна Африка. Тези въпроси бяха от изключителна важност, но споровете отклониха вниманието от това, което направи НАТО специална - дълбокото ангажиране на страните членки с взаимната сигурност. Разбира се, членките на НАТО не винаги се съгласяваха какви да бъдат приоритетите на Организацията, но НАТО като цяло възприе сериозно заплахите, която всяка отделна членка видя за своята национална сигурност.

В резултат през повечето от своите 70 години НАТО изобщо не стана отживелица, а бе инструмент, към който американските и европейските политически стратези прибягваха в редуващите се една след друга кризи. По време на Студената война, на Балканите, в Афганистан, в Либия и навсякъде американските президенти и европейските лидери видяха, че НАТО гарантира не само военна сила, но и механизъм за обединяване на съюзниците и гарантиране на по-голяма легитимност за собствените си отбранителни приоритети. НАТО работеше, защото членките й вярваха, че партньорите им имат тяхната подкрепа. В основата бе солидарността.

Сега е лесно да се види, че Тръмп разреши дилемата за споделената тежест в НАТО като унищожи солидарността. В поставянето на Америка преди всичко и пренебрежението към техните проблеми той накара съюзниците да плащат повече, но също така гарантира, че ще ги е по-малко грижа. НАТО, изградена, за да работи предимно за Америка, вече изобщо не работеше. И затова европейските съюзници на Америка не са с нея в настоящата й борба срещу Иран, както и Америка не е с тях в Украйна.

Ако погледнем назад в годините на успехите на НАТО, това изглежда срамно. Но предвид факта, че сме в нов световен безпорядък, изглежда, на никого не му пука. Ван Аахен - охранителят, който затвори централата на НАТО, бе наскоро попитан какво е направил с ключа за знаменитата някога сграда.

"Мисля, че е у дома, в най-горното чекмедже, - призна той. - Никой не ме е питал за него."

-----

* Авторът е директор „Анализи“ в Европейския съвет за външна политика. Статията му е публикувана в изданието "Форин полиси".