Нека да започна с това, че ще обърна подобаващо внимание на г-жа Нинова, както по-долу на г-н Борисов в първия удобен момент, когато го заслужи. Сега направо към темата.

Първото, което Бойко Борисов заяви на организираната в Стара Загора от фондация “Конрад Аденауер” и ГЕРБ-жени среща е, че заради агресивната и дори озлобена кампания на БСП, лично срещу него и срещу ГЕРБ, в следващото Народно събрание ще има лоша политическа среда. В нея, поне на теория, ще е много трудно да бъдат създадено политическо мнозинство и да бъдат постигани консенсуси по каквито и да е въпроси.

БСП стартира настоящата изборна кампания с две дебели лъжи по отношение на ГЕРБ - “ще бъдат спирани европейски фондове” и “ще има режим на тока”. Когато Корнелия Нинова се упражнява по темата “промяна”, на Позитано вероятно си представят парламентарните избори като трети тур на президентските. Огромната заблуда е, от която страда левицата е, че вотът на хората за Румен Радев е вот за връщането на власт на БСП и за това Корнелия Нинова да стане министър председател.

Второто, което поради някаква причина всички български медии изпуснаха, са думите на Бойко Борисов, цитирам ги дословно:

“Ние направихме една задълбочена проверка на приватизацията и сме я изпратили така, както е описано в закона на прокуратурата. Щом искат да си правим ревизии... това най го мога, другото... в главата са ми всичките”.

Тези думи практически означават, че Борисов и ГЕРБ са готови да отворят разговора за това как няколко български правителства са продавали държавни активи. Темата за корупционната приватизация е една от най-болезнените за българското общество в 27-те години демокрация. По нея са уязвими няколко правителства с участието на БСП, ДПС и НДСВ. Могат ли Корнелия Нинова и подкрепящите я червени барони на БСП, чиито листи са пълни с две поколения политическа номенклатура да участват в разговор за политическото наследство на левицата от последните 27 години? Такъв разговор би бил много полезен за обществото.

Третото нещо, което Борисов каза е, че “ГЕРБ може само по любов”, тоест могат да сдават сами властта и “със сила не могат да ни наделеят никога”. Това е предупреждение към БСП, че подадената от него оставка е политически жест към обществото, което с вота си на президентските избори е дало знак, че не е доволно от неща свързани с предишното управление. Оставката на Борисов обаче не зелен светофар за връщането на БСП на власт.

Г-н Борисов цитира хумористично-патриотично-циничната песен на руския певец Симеон, която започва с фразата “Америка нас не любит”. Посланието към БСП тук е ясно “аз разбирам Русия по-добре от Вас, разбирам руската политика, разбирам какви да са отношенията с Русия”. Мога да си представя как отеква в ушите на червената политическа номенклатура посланието, че БСП не разбират Русия. Последното, всъщност е вярно, защото знанията на Корнелия Ниновият вариант на левица за Русия се изчерпват със сервилна политическа стойка спрямо Кремъл. Прекият резултат от нея е нов период на икономически загуби за България по енергийни проекти важни за Москва не за нас.

Четвъртото нещо, което Борисов не изказа директно е на БСП е, че европейските лидери вярват на него и на ГЕРБ, а не на г-жа Нинова и на БСП. Причината за това обаче бе заявена директно. Заради изказвания като това на Корнелия Нинова, че който е гласувал за търговското споразумение СЕТА е предател (тя каза “български предатели”), БСП загуби политическо доверие, включително сред европейските социалисти. Позицията на Нинова срещу СЕТА постави БСП в нехигиенна политическа среда плътно до крайно левите и крайно десните националистически партии в Европейския парламент.

Политици и партии, които нямат уважението и доверието на партньорите си в ЕС, не могат да защитават националните интереси и да развиват България в общия пазар. Това се случва на г-жа Нинова и на БСП в момента.

Петото нещо, което г-н Борисов не каза, но г-жа Нинова и другарите й на "Позитано" вероятно са чули добре е, че БСП влизат в опасна игра, която не познават и не могат да спечелят, поради две причини.

Едната е, че обвиненията на БСП за лошо политическо наследство, оставено от ГЕРБ, се оказват лъжа опровергана от служебния премиер Огнян Герджиков, назначен от президента Радев.

Другата е, че Корнелия Нинова не е естествен лидер на “Позитано”. Тя бе поставена на председателския пост на БСП след вътрешнопартийна сделка между няколко червени партийни организации. Г-жа Нинова не е лидер, а партиен председател под условие, който е длъжен да се подчинява на интересите на вътрешно-партийната върхушка. Тя не е овластена да поема политически ангажименти към дадени съсловия или изпълнява политическите приоритети на БСП, без да получи благословията на червеното задкулисие. Ако някой се съмнява в това, нека разгледа историята на БСП-София и БСП-Пловдив от последното десетилетие, заедно с техните кадрови и политически решения.

Обратно, лидерството на г-н Борисов в ГЕРБ (независимо дали го харесваме или не, дали сме привърженици на ГЕРБ или на друга партия) не може да бъде оспорвано и това е толкова очевидно, че няма нужда от обяснение или от анализ. На него не му се налага да проявява партиен канибализъм и да отсранява “неудобни другари” за разлика от Корнелия Нинова, която не позволи участието на предишния председател на БСП г-н Михаил Миков в депутатските листи. Добре познатата народна поговорка “Каквото повикало, такова се обадило”, ясно казва какво очаква г-жа Нинова и какви са шансовете й да остане в политиката като червен депутат при следващия председател на БСП.

Стара Загора, където г-н Борисов отправи посланията изложени по-горе е побратимен с руския град Самара. Така е с много други български и руски градове. Пътят на старозагорци и на всички останали българи обаче е в посока Брюксел и други градове в ЕС, не към политически изостаналият североизток, към който къде по-явно, къде по-задкулисно се опитва да ни завърти БСП на г-жа Нинова.

Нещо повече, пътят към Брюксел и ЕС е двупосочен. От там към България идва огромна финансова подкрепа, за която трябва да сме благодарни. По този път сънародниците ни пътуват и в двете посоки, защото Европа е част от националното ни развитие. Европейският път е трудният път на свободата и на търсене на националния ни интерес в честен съюз на 28 държави. Пътят на североизток, който ни посочва БСП е лош спомен - мрачен и еднопосочен.