Днес е денят, в който би било добре всички да сведем глава и да помълчим в знак на уважение към паметта на Васил Левски. На мястото, където преди 144 години Апостола на свободата е увиснал „със страшна сила“, довечера ще има мероприятия с участието на политици, ще присъстват важни хора, ще държат речи и ще бъдат отправяни призиви за вярност към неговото дело и идеали:

„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“

„Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

„Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“

Е, може би, точно тези думи на Левски няма да чуем, това ще стане ясно довечера. А дотогава пред паметника идват да се поклонят – като в храм – обикновени хора. Те са хиляди – млади, стари и деца, много деца. Чакат мълчаливо на опашката за да оставят цвете и да сведат за миг глава. А около този храм на народната памет, както обикновено се навъртат търговците – с обичайната си стока от политическа пропаганда и знамена на чужди държави. Няма ли кой да ги изгони?

И другото лице на деня

 Площад Славейков