Ad Config - Website header

 

Article_top

Фронтменът на „Нирвана“ Кърт Кобейн – музикантът, който дефинира грънджа и даде тласък на алтернативния рок, би станал на 50 години на днешната дата. Неговото културно присъствие остава трайно, включително и за много млади хора – но какво би правил, ако беше жив днес? Отговорът на този въпрос търси „Франс прес“.

27-годишният Кобейн се застрелва в дома си в Сиатъл на 5 април 1994 г. и така слага край на живота си, на страданието си и ,най-малкото символично, на гръндж движението. Рокът продължава да се развива и след самоубийството му, но все още Nevermind, бруталният шедьовър на „Нирвана“ от 1991 г., масово се счита за един от най-влиятелните албуми в историята.

„Той остава най-важният музикант в последните две десетилетия, с албум, който все още е един от последните велики рок записи“, казва Чарлз Крос, написал три книги за Кобейн.

За Крос ключовият принос на фронтмена е откриването на пътя за композитори и текстописци да се занимават с по-широк емоционален диапазон. Сред песните на „Нирвана“ са Lithium, откровен поглед към маниакалната депресия на Кобейн, и изгарящата Rape Me.

„Неговото влияние върху създаването на музика направи възможно песните днес да са за болезнени емоции, тревога, депресия – дори и за нещо толкова отвратително като изнасилване“, обяснява Крос пред агенцията.

„Нирвана“ е в челните редици на бума на алтернативния рок, когато мейнстрийм публиката слуша все повече сиатълските гръндж банди, сред които са също и „Пърл Джем“ и „Саундгардън“ – както и групи от други части на Щатите, като „Грийн дей“ и „Смашинг пъмпкинс“.

Влиянието на „Нирвана“ може да се усети и в по-късни банди като „Клауд натингс“, „Кейдж дъ елефант“ и „Фол аут бой“ – но също и на далеч по-неочаквани места. Рап звездата Джей Зи например цитира първия им голям хит Smells Like Teen Spirit в парчето си Holy Grail, съвместно с Джъстин Тимбърлейк.

Стен Кеста, френски музикален журналист, написал книга за „Нирвана“, посочва, че фенската база на групата остава изненадващо млада. Smells Like Teen Spirit се радва на скорошно възраждане с близо 500 милиона гледания в YouTube.

„Публиката на „Нирвана“ днес не се състои от хората, които са слушали групата тогава. Това са младежи. Забавно е, че някои от тях дори не са били родени, когато Кърт Кобейн умира преди 23 години“, казва Кеста.

Кърт Кобейн в ерата на интернет

Но Кобейн – с вехтата си жилетка и характерни руси кичури – може да е по-известен пред някои свои млади почитатели повече с вида си, отколкото с музиката на „Нирвана“, добавя журналистът.

„Постер на Кърт е в спалнята на всеки – както преди имаше плакати на Че Гевара, дори и без хората да знаят много за политическата дейност на Че или музиката на „Нирвана“, твърди той.

Кобейн, чието предсмъртно писмо цитира стих на Нийл Йънг: „По-добре да изгориш, отколкото да угаснеш“, навярно би мразил съвременния си образ.

Но как би изглеждал той като 50-годишен през 2017-а – ера, в която повечето музиканти се чувстват задължени непрекъснато да се рекламират в интернет и мнозина правят музиката си на лаптопи, вместо в гаражи?

„Да започна с това, че не смятам, че „Нирвана“ щеше да съществува дълго – казва Кеста. – Самият Кобейн го казва тогава. Успехът му е тежал твърде много. Той би преследвал солова кариера по различен начин от този в началото.“

Възможен знак за това какъв би станал Кърт Кобейн може да се види в MTV Unplugged in New York - последния албум на „Нирвана“, пуснат само няколко месеца преди смъртта му.

Записан за поредица на MTV тогава, Кобейн със своята акустична китара изглежда много по-размекнат отпреди. В добавка към песни на „Нирвана“ сесията включва и множество кавъри, включително на The Man Who Sold the World на Дейвид Боуи и фолклорната класика Where Did You Sleep Last Night.

„Той би работил по нещо по-меко, по-акустично. Винаги е имал тази бленда за поп и пънк – обяснява Кеста. – Може би щеше да се впусне в нещо експериментално. Сред най-удовлетворителните му работи са записите с Уилям Бъроуз, легендарния бийт поет, който рецитира The ‘Priest’ They Called Him, докато Кобейн му акомпанира на китара.“

Кеста казва, че може да си представи 50-годишния Кобейн с разнообразна солова дискография, която, донякъде като тази на Нийл Йънг, би вървяла едновременно в електро- и акустична посока.

„Това е до голяма степен фантазия, но го виждам да остарява достойно.“

"Площад Славейков"

Ключови думи
 

Фронтменът на „Нирвана“ Кърт Кобейн – музикантът, който дефинира грънджа и даде тласък на алтернативния рок, би станал на 50 години на днешната дата. Неговото културно присъствие остава трайно, включително и за много млади хора – но какво би правил, ако беше жив днес? Отговорът на този въпрос търси „Франс прес“.

27-годишният Кобейн се застрелва в дома си в Сиатъл на 5 април 1994 г. и така слага край на живота си, на страданието си и ,най-малкото символично, на гръндж движението. Рокът продължава да се развива и след самоубийството му, но все още Nevermind, бруталният шедьовър на „Нирвана“ от 1991 г., масово се счита за един от най-влиятелните албуми в историята.

„Той остава най-важният музикант в последните две десетилетия, с албум, който все още е един от последните велики рок записи“, казва Чарлз Крос, написал три книги за Кобейн.

За Крос ключовият принос на фронтмена е откриването на пътя за композитори и текстописци да се занимават с по-широк емоционален диапазон. Сред песните на „Нирвана“ са Lithium, откровен поглед към маниакалната депресия на Кобейн, и изгарящата Rape Me.

„Неговото влияние върху създаването на музика направи възможно песните днес да са за болезнени емоции, тревога, депресия – дори и за нещо толкова отвратително като изнасилване“, обяснява Крос пред агенцията.

„Нирвана“ е в челните редици на бума на алтернативния рок, когато мейнстрийм публиката слуша все повече сиатълските гръндж банди, сред които са също и „Пърл Джем“ и „Саундгардън“ – както и групи от други части на Щатите, като „Грийн дей“ и „Смашинг пъмпкинс“.

Влиянието на „Нирвана“ може да се усети и в по-късни банди като „Клауд натингс“, „Кейдж дъ елефант“ и „Фол аут бой“ – но също и на далеч по-неочаквани места. Рап звездата Джей Зи например цитира първия им голям хит Smells Like Teen Spirit в парчето си Holy Grail, съвместно с Джъстин Тимбърлейк.

Стен Кеста, френски музикален журналист, написал книга за „Нирвана“, посочва, че фенската база на групата остава изненадващо млада. Smells Like Teen Spirit се радва на скорошно възраждане с близо 500 милиона гледания в YouTube.

„Публиката на „Нирвана“ днес не се състои от хората, които са слушали групата тогава. Това са младежи. Забавно е, че някои от тях дори не са били родени, когато Кърт Кобейн умира преди 23 години“, казва Кеста.

Кърт Кобейн в ерата на интернет

Но Кобейн – с вехтата си жилетка и характерни руси кичури – може да е по-известен пред някои свои млади почитатели повече с вида си, отколкото с музиката на „Нирвана“, добавя журналистът.

„Постер на Кърт е в спалнята на всеки – както преди имаше плакати на Че Гевара, дори и без хората да знаят много за политическата дейност на Че или музиката на „Нирвана“, твърди той.

Кобейн, чието предсмъртно писмо цитира стих на Нийл Йънг: „По-добре да изгориш, отколкото да угаснеш“, навярно би мразил съвременния си образ.

Но как би изглеждал той като 50-годишен през 2017-а – ера, в която повечето музиканти се чувстват задължени непрекъснато да се рекламират в интернет и мнозина правят музиката си на лаптопи, вместо в гаражи?

„Да започна с това, че не смятам, че „Нирвана“ щеше да съществува дълго – казва Кеста. – Самият Кобейн го казва тогава. Успехът му е тежал твърде много. Той би преследвал солова кариера по различен начин от този в началото.“

Възможен знак за това какъв би станал Кърт Кобейн може да се види в MTV Unplugged in New York - последния албум на „Нирвана“, пуснат само няколко месеца преди смъртта му.

Записан за поредица на MTV тогава, Кобейн със своята акустична китара изглежда много по-размекнат отпреди. В добавка към песни на „Нирвана“ сесията включва и множество кавъри, включително на The Man Who Sold the World на Дейвид Боуи и фолклорната класика Where Did You Sleep Last Night.

„Той би работил по нещо по-меко, по-акустично. Винаги е имал тази бленда за поп и пънк – обяснява Кеста. – Може би щеше да се впусне в нещо експериментално. Сред най-удовлетворителните му работи са записите с Уилям Бъроуз, легендарния бийт поет, който рецитира The ‘Priest’ They Called Him, докато Кобейн му акомпанира на китара.“

Кеста казва, че може да си представи 50-годишния Кобейн с разнообразна солова дискография, която, донякъде като тази на Нийл Йънг, би вървяла едновременно в електро- и акустична посока.

„Това е до голяма степен фантазия, но го виждам да остарява достойно.“

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията