Постигнатото с Русия споразумение за ремонт на самолетите от българската военна авиация е първият военен успех на новия президент Румен Радев след встъпването му в длъжност на 22 януари.

Това твърди руската международна телевизия RT в репортаж за страната ни. Той е озаглавен "Ще стане ли по-близка България до Русия във военно-техническата сфера".

България е от 13 г. член на НАТО и досега използва военна техника съветско производство. Наскоро станало ясно, че София и руската корпорация "МиГ" са сключили редица договори за ремонт на изтребителите "МиГ-29".

В края на 2016 г. в българската политика бяха извършени големи промени, отбелязва RT, която е едно от главните оръжия на кремълската официална пропаганда. И допълва, че тогава за президент е избран Румен Радев, който преди е командвал ВВС и се позиционира като национално ориентиран политик.

"Струва ли си да очакваме тласък във военното сътрудничество?", пита телевизията.

И обяснява, че българските ВВС са в окаяно състояние, което Радев не може да не разбира. Ударната и изтребителната авиация на страната ни се състои най-вече от съветски самолети - 12 бойни "Су-25" и 12 изтребителя "МиГ-29", без да се броят учебните машини.

През 2015 г., когато Радев командва ВВС, от въоръжение са снети 12 изтребителя "МиГ-21", които не се произвеждат от 1985 г. Загубата на "МиГ-29" изцяло ще лиши България от изтребители. Именно затова подписаните договор с Русия са успех на Радев.

Несбъднати надежди

България е член на НАТО от 2004 г. Но откакто е в алианса, армията ѝ не е преживяла нито едно мащабно превъоръжаване. И най-зле според RT са нещата в авиацията и противовъздушната отбрана (ПВО), където са най-големите разходи за отбрана.

От 90-те г. на ХХ век България е получила от запасите страни близо 20 хеликоптера и 8 транспортни самолета. Не ѝ е доставена обаче нито една бойна машина.

Предишният премиер Бойко Борисов искал да купи западни изтребители, като подели разходите с Румъния, Хърватия и Турция. Страните обаче не успели да се договорят.

Дори и не най-модерният западен изтребител струва близо 70-100 милиона долара. А военният бюджент на България в най-добрите времена - средата на първото десетилетие на века, е бил малко повече от 1 милиард долара. От 2009 г. разходите за отбрана постоянно намаляват, като през 2015 г. достигат историческия минимум от 599 милиона долара.

По настояване на НАТО предишното българско правителство се е съгласило да увеличи военния бюджет. През 2016 г. той нараства със 100 милиона долара и достига 700 милиона. За сравнение - през 1989 г. България е харчила за армията си 4,1 милиарда долара, т.е. 6 пъти повече.

Очевидно е, че повече от 25 години пред България не стои задачата да отблъсква военна агресия. Страната е плътно обкръжена от съюзници в НАТО, но отделянето на ресурси не стига дори за поддържане на боеспособността на скромната ѝ 35-хилядна армия.

Днес за закупуването на една партида бойни самолети може да не стигне годишният военен бюджет. За София купуването на военна техника се превърна в недостъпен разкош. При това положение България е принудена да поддържа авиацията си чрез редовни ремонти. Но и тук за малко да възникнат проблеми - трябват резервни части, възли, агрегати. А Западът прекъсна отношенията с Русия по военна линия.

През август 2016 г. ЕС наложи срещу Русия пакет от санкции. Брюксел забрани оттам да се купува оръжие и са се оказва всякакво съдействие за развитието на отбранителната промишленост на Москва.

В документите на ЕС обаче тактично са предвидени изключения, засягащи предоставянето на резервни части и услуги да обслужване и сигурност на съществуващите в рамките на Съюза мощности.

По този начин бивши членки на Варшавския договор и други притежатели на съветско въоръжение като Гърция имат правото да получават от Русия резервни части и да ремонтират военната техника в руски предприятия.

Избирателният подход към санкциите е свързан с нежеланието на Запада да харчи пари за укрепване на отбранителния потенциал на източноевропейските членки, включително България. такова е мнението и на Иван Коновалов - шефа на сектора за военна политика към Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Според него София се оказала в капан и може да разчита само на наследничката на СССР.

"България се надяваше, че членството в западни блокове ще и донесе разцвет. Като влизаше в НАТО, София смяташе значително да намали военните разходи и да получава от Запада пари за развитието на въоръжените сили. Но в крайна сметка българите загубиха боеспособната си армия. Мисля, че това унижение, през което те минаха, ще бъде добър урок за тях", казва той.

Коновалов е убеден, че България, която е съгласна на територията ѝ да бъдат разположени елементи от глобалната противоракетна отбрана, не трябва да очаква преференции от САЩ:

"Тръмп още по време на предизборната си кампания даде да се разбере, че политиката към съюзниците ще бъде прагматична. Колкото сте спечелили, толкова и харчете за отбрана. Българите нямат никакви шансове за каквато и да било помощ отвън."

Руският военен експерт Владислав Шуригин нарича Румен Радев "заложник на сегашната ситуация".

"Сега новият президент демонстрира определени симпатии към Русия. Но трябва да се разбере, че предишният режим на практика изцяло скъса отношенията с Русия, присъедини се към всички одобрени санкции и водеше много недружелюбна политика", отбелязва Шуригин.

Макар да е за членство в ЕС и НАТО, Радев е представител на намиращия се все още в малцинство лагер, а противниците на санкциите срещу Русия, припомня RT.  Но според Шуригин балансираният му подход дава повод за ликуване.

"България в НАТО остава плацдарм за антируски инициативи. Това не значи, че трябва да се отказваме да ремонтираме "МиГ-29". Но е логично, че България, останала сама с проблемите на остарялата техника, трябва да преосмисли отношенията си с НАТО", заявява експертът.