Световния ред е в безпорядък. Светът се плъзга към значителни безредици, без международна структура, способна да се справи с видовете проблеми, които има вероятност да изригнат почти едновременно. Съставлявайки неделима част от всичко това хаосът сред големите сили би могъл да генерира наистина катастрофални последици.

Досега президентът Тръмп не е успял да формулира някакви значителни, уместни изявления за състоянието по света. Вместо това, светът е оставен да тълкува понякога безотговорни, некоординирани и невежи изявления от неговия екип.

На самопопуляризиращи се хора, търсещи важни позиции, не трябва да се разрешава да създават впечатлението, че тяхната понякога опростена и екстремистка терминология се превръща в национална политика. Последното неудобно положение в американската политика към Кремъл, което завърши с оставката на Майкъл Флин като съветник по националната сигурност, след само 24 дни на работа, говори само по себе си.

Макар да не подкрепяме Тръмп, той е президентът на САЩ. Той е нашият президент и ние искаме той да бъде успешен. Точно сега нтой не изглежда по този начин нито за останалата част от света, нито за нас. Уязвимият свят се нуждае от Америка, характерна с по-голяма яснота на мисълта и лидерство, което дава представа за оптимизъм и напредък. "Да направим Америка отново велика" и "Америка на първо място" са много добре като стикери на бронята, но външната политика на Съединените щати трябва да бъде повече от лозунг на кампания.

Така че бихме посъветвали президента да произнесе реч, която представлява смела декларация за неговата визия , включително и неговата решимост да осигури лидерство на Америка в усилието да се оформи по-стабилен свят. Тази реч не трябва да бъде подробен план за американската външна политика, а по-скоро да служи като много по-необходимо напомняне, че президентът на САЩ наблюдава, занимава се активно и има чувство за историческата посока.

Това, което ние имаме нужда да чуем от нашия президент, е защо Америка е важна за света и защо светът се нуждае от Америка. В същото време той може да се възползва от възможността да посочи какво очакват САЩ от света.

Може и да не сме съгласни с президента Тръмп по отношение на всекидневните решения, но го призоваваме да признае, че идеалното дългосрочно решение е такова, в което трите военно доминиращи сили - Съединените щати, Китай и Русия - работят заедно в подкрепа на глобалната стабилност.

Много зависи от степента, в която Америка и Китай могат да се включат в успешен диалог. Това ще отвори пътя за по-сериозно, стратегическо китайско-американско разбиране. Това, от своя страна, може да създаде основа за по-трайно разбирателство между трите основни сили, тъй като Русия ще осъзнае, че ако тя не е била включена в процеса на китайско-американско приспособяване, нейните интереси ще бъдат изложени на риск.

Америка не трябва да забравя за опасността, че Китай и Русия може да образуват стратегически съюз. Поради тази причина Съединените щати трябва да внимават да не се действа към Китай като към подчинен: това почти ще гарантира по-тясна връзка между Китай и Русия.

По-непосредствено тревожен е проблемът, породен от Северна Корея, който ще изисква засилено сътрудничество между по-силни съседи на Северна Корея, включително Китай и Япония (и потенциално Русия), както и Съединените щати. Малко вероятно е изолирани американските усилия да тласнат Пхенян в положителна посока.

Ако Съединените щати ще подобряват отношенията си с Русия, то трябва да се поднови потвърждението на двете страни, че ангажиментът да спазват закона е от централно значение за международния ред. Повърхностна демонстрация на по-добри отношения не трябва да е прикритие за измама, маневриране или насилие срещу по-слаби съседи. Желанието на президента Тръмп за конструктивно ангажиране с Русия е разумно, но трябва да има рамка на приемливо поведение, което, за съжаление, не съществува в момента.

Русия се сблъсква с неруски бивши съветски републики като Украйна и Узбекистан, консолидиращи своята независимост, докато икономическото проникване на Китай в Централна Азия също намали ролята на Русия в този регион. Залозите за трите основни сили са високи, но такива са и потенциалните ползи - и те го знаят.

В краткосрочен план Америка трябва да се стреми към специфичните регионални споразумения с партньори като Япония и Великобритания, като тези отношения ще бъдат от съществено значение за управлението на регионални въпроси. В тази връзка стъпки на администрацията за потвърждаване на ангажимента на Америка за защитата на Япония и Южна Корея са окуражаващи. Но като свързващо звено на НАТО, Америка трябва да бъде готова да защитава Западна и Централна Европа.

При своето минало президентът Тръмп знае силата на бизнеса. Съединените щати трябва да направят ясно и за Русия, че всяко военно нахлуване в Европа, включително и тактиката със "зелените човечета" , наблюдавана в началото на конфликта в източната част на Украйна, ще навлекат наказателна блокада на морския достъп на Русия към Запада, което ще засегне почти две трети от цялата руска търговия по море.

Като се има предвид изключително лошото изпълнение на администрацията на Тръмп досега в налагането на лидерство, което да е в състояние да взима стратегически решения, от решаващо значение е Америка и светът да чуят визия за лидерство и ангажираност от нашия президент. Доктрината "Тръмп", всякаква доктрина повече или по-малко, е крайно необходима.

-------

* Автори на коментара във в. „Ню Йорк таймс“ са Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на президента Джими Картър от 1977 до 1981 г., и попечител на Центъра за стратегически и международни проучвания и ученият Пол Васерман. Препечатваме го от БГНЕС. Подзаглавието е на Клуб Z.