Нали сте гледали от ония американски хоръри, в които главният герой се оказва в малък град, който не може да напусне? Тръгва към единия изход, после към другия, третия – и все нещо става, та се връща обратно. После го изяждат зомбитата.

Което, разбира се, е дефиницията на „стабилност” в Кеймбриджския речник: „ситуация, при която някое нещо не е вероятно да се помръдне или промени”.

Една такава стабилност ми се случва на 22 февруари. Тръгнал бях към София и изведнъж се оказа, че всички – ВСИЧКИ – северни пътища към София са блокирани (освен, може би, откъм Видин, където обаче не бях, идвайки от Миндя).

Та. Пърпоря си с голфа по магистралата, минавам Правец. Навън – дълго чаканата пролет. Слънце, въздух, птички. Преди разклона за Ботевргад, обаче – бариера. До нея – търбухест милиционер. До него – табела „София” вдясно.

Никой нищо, естествено, не беше предупредил.

Хубаво. Караме по „стария път”, успявам да се свържа с Пътна инфраструктура. Трите тунела, барабар с Витиня, били на „обследване”; до столицата се стигало по оня път, дето едно време баща ми с Москвича го минаваше за около пет часа.

Движението спира на разклона за Врачеш, на около два километра от Ботевград. Напред, докъдето ти стига поглегът – стотици МПС. Стоим. Минават коли наобратно със свалени прозорци. Уведомяват: отпред се обърна ТИР.

ОК, давам обратен. Ще мина през Искърското дефиле. Да, ама малко след Скравена – пак спряла колона. Връщащи се отпред автомобилисти информират: обърнат влекач.

И – стоп. Няма ход към София. Гониш самолет? Имаш важна среща? Береш душа в линейка? Оправяй се. Път към столицата – няма. Никъде не се вижда милиционерска униформа.

Обръщам пак наопаки, спирам в едно крайпътно заведение. Обяснявам, в каква стабилност съм се оказал, питам за таен път към София, знаен само на местните. Няма такъв. Няколко хиляди МПС са блокирани на едни 20-тина квадратни километра.

През половин час в заведението акостират други хора, оказали се в сърцето на стабилността.  Всички тапи са си налице. Между тях се мятат стотици хора, бягащи от стабилността в търсене на изход. Такъв няма.

Пускам интернет. Никаква информация – нито при МВР, нито при Пътна инфраструктура (която, междувременно, е спряла да си вдига телефона). Стабилност.

Два часа след началото на това приключение продължава никъде да няма никакви милиционерски униформи. И останалите колеги, попаднали в стабилността, споделят, че такива не се виждат никъде в рамките на тия 20-тина квадратни километра.

Междувременно оглежачите на тунелите продължават да ги оглеждат. Може би са чули по Хоризонт (обадих се да им кажа на колегите), че всички пътища към София са отрязани. Не се сещат обаче да спрат оглеждането и да пуснат магистралата – поне хора в линейки да не берат душа. Не им пука. Те са директори и си въртят синджирчета. Ние, раята, крепостните, „тия, дето ни се мотаят в краката” – сме в стабилността. Те са на работа до 5.

В крайпътното заведение продължават да прииждат жертвите на стабилността, псувайки и описвайки онова, което аз вече съм видял три часа по-рано. Нищо не е мръднало. Милиционери няма никъде. Никой никъде нищо не прави. Огледът на тунелите продължава. Стабилност.

Така, уважаеми, изглежда една държава, в която има стабилност – състояние, при което не се придвижваш от точка А до точка Б. И държава, в която нито една институция не работи – защото на всяка институция са й важни единствено обслужваните от нея мутри, който на свой ред й дават самочувствието на мутра, презираща безпомощната рая. Който не дава големите подкупи – да се чуди, какво става и кога ще се прибере.

Стабилност...

Тази стабилност, драги, заслужава само едно: връзка динамит. А нейните стожери – затвор за престъпно бездействие, защото от такъв непукизъм умират хора (да, рабирам, че в техните господарски очи хората са крепостна рая, „матриал”, но не и в моите либерастки такива). Знам, какво казвам. Затвор за всички, градили до последно точно тази стабилност, която заслужава единствено връзка динамит.

Чакайте... Едни наши познати (запознахме се преди два часа покрай стабилността), тръгнали преди малко на разузнаване в северна посока докладват по телефона, че раята се е мобилизирала и е избутала малко встрани обърнатия влекач. Милиционери няма, но затова пък пътят към Искърското дефиле е отворен.

Тръвам, пък да видим. Вие си стойте в стабилността. И, ако ви е толкова акълът, пак гласувайте за нея. Аз мисля да се осведомя, откъде мога да закупя връзка динамит.

Защото, не забравяйте, какво става във филмите: стабилност, стабилност, а накрая ви изяждат зомбитата.