Докладите на главния прокурор пред парламента, предвидени с последните конституционни промени, не включват конкретни наказателни производства – това е становището на ВСС, гласувано на пленума на съвета днес. Трима от кадровиците – Лозан Панов, Камен Иванов и Соня Найденова не бяха съгласни с мнозинството.

Като страна по конституционно дело №15/2016 г. ВСС ще изпрати становището в Конституционния съд.

Сотир Цацаров поиска от КС тълкуване на чл. 84, т.16 от основния закон по въпроса „какъв е обхватът на израза „други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика“ и включва ли се в него доклад по конкретно наказателно производство?“

Според Цацаров изявите му пред парламента би трябвало да се свеждат до представянето на обобщена аналитична информация за дейността на прокуратурата.

На друго становище застанаха от Съюза на съдиите. Според тях Народното събрание може да изслушва главния прокурор и във връзка с предмета и развоя на конкретно наказателно дело. Като това не нарушава разделението между властите, а е гаранция срещу произвол от страна на обвинителната власт.

Днес по въпроса заседава и пленумът на ВКС. А пред Висшия съдебен съвет предесдателят му Лозан Панов декларира вече своето становище – доклади пред НС по конкретни дела са възможни при спазване на принципа на следствената тайна.

"Разширяването на задължението на главния прокурор с възможността за предоставяне и на "други" доклади следва да се тълкува изцяло в контекста на досегашната практика, както и на всички конституционни и законови разпоредби, ограничаващи ясно и в пълнота правомощията и компетентността на отделните държавни органи...- пишат кадровиците. -

В заключение становището на ВСС... е, че обхватът на израза "други доклади на главния прокурор..." не включва доклад по неприключило досъдебно производство."

Толкоз по въпроса с "отчетността", рекламиран в т .нар. "съдебна реформа". 

С решение от 19 януари Конституционният съд допуска до разглеждане по същество искането на главния прокурор и се конституират като заинтересовани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет.