Мнозинство от 73% от пълнолетните българи одобрява да са забрани на граждани на някои мюсюлмански страни да влизат у нас – по подобие на политиката на новия американски президент Доналд Тръмп. 1,7 милиона българи вече съобразяват бъдещето си с опасенията от тероризъм. В последните четири години тревогата и нетърпимостта към мигрантите са нараснали осезаемо. 

Това са част от данните от последното национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено сред 822 пълнолетни българи, чрез пряко интервю, между 3 и 10 февруари.

Проучването опита да провери за пореден път темите за миграцията и тероризма, които междувременно отново станаха актуални покрай политиката на президента Тръмп, напрежението у нас в град Елин Пелин и др., обясняват от агенцията.

"Тръмписти" ли са българите

"Някои" е твърде условно във въпроса на "Галъп интернешънъл" , в света има изобилие от мюсюлмански държави.

Мнозинство от 73% от българите одобрява да се забрани влизането на граждани от различни мюсюлмански държави в България. 14% са „против“, а останалите се колебаят. С това българите на практика одобряват идеята на президента на САЩ, който се опита да въведе подобна забрана за гражданите на седем мюсюлмански страни.

68% на сто от анкетираните смятат, че трябва да се спрат всякакви социални и здравни помощи за ромите. 19% са против такава идея, а останалите се затрудняват да отговорят. Очевидно, обществото не би имало много против и радикална социална и здравна реформа в духа на Тръмп.

Данните са от провокативни въпроси от последното национално представително изследване на „Галъп интернешънъл“, които целят да проверят обществените реакции по модната напоследък тема „консервативно или либерално“, уточняват от агенцията.

Основните източници на неодобрение в масовото съзнание отново се потвържават - роми и "новите роми" мюсюлманите, бежанците. Както и че тези нагласи са добра хранителна среда за всякакви националистически и "патриотични" политически формации. 

Българите обаче са избирателно консервативни - най-вече свързано с омразата към другите и различните. Когато стане дума за оръжие или за аборти, нагласите им са доста либерални.

Либерални за оръжия и аборти

Една друга идея от политическия дебат в САЩ обаче по-скоро стъписва българите – всеки да може да носи оръжие. Само 11% са „за“, а 76% са против. Останалите се колебаят. Сред по-младите обаче носенето на оръжие са радва и на малко по-радушен прием. 

Сходна е картината и по отношение на евентуална забрана на абортите – друга знакова идея, позната от американския дневен ред, предизвикала наскоро дискусия и в Полша. Само 12% у нас са „за“. 69% са „против“, а останалите се затрудняват да отговорят. Сред отговорилите „за“ личат по-скоро възрастни хора.

Очевидно, някои консервативни идеи изглеждат по-скоро чужди за обществото ни, но когато се отнася за мигрантите, малцинствата и т.н., българите са привърженици на послания, подобни на тази на Тръмп. 

Преди изборите в САЩ водещата глобална изследователска асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“ провери отношението към Тръмп и Клинтън в 45 страни по света. Клинтън беше изключително популярна в Западна Европа, Латинска Америка и Африка. Тръмп беше популярен в Русия и Китай.

България тогава се нареди сред страните, в които подкрепата за Клинтън преобладава, но тук тази подкрепа беше сравнително ниска в сравнение с другите страни. България беше едва на 38-о място по този показател – сред 45 изследвани страни. Още тогава беше ясно, че немалка част от обществото ни гледа благосклонно на Тръмп и на послания като неговите.

Все по-уплашени от миграцията и тероризма 

30% от анкетираните казват, че опасността от терористични атаки влияе на плановете им за бъдещето. 53% отричат да усещат такова влияние, а останалите се затрудняват да отговорят. Това означава, че около 1,7 млн пълнолетни българи смятат, че непосредственото или по-далечното им бъдеще се влияе от терористичната опасност.  

Данните говорят за все по-големи страхове от миграцията. Вече три пъти в последните четири години „Галъп интернешънъл“ проверява мнението по някои тестови твърдения, които да уловят настроенията по тази тема. Първото мерене беше в края на 2013 г., когато се разрази особен обществен интерес по този въпрос. 

Очевидно последната една година рязко е променила нагласите по темата. В това отношение 2016 г. беше ключова, а 2017 г. обещава дори да бъде по-тревожна.      

Отговорите показват преди всичко страх от неизвестното и непознатото. Показват и липса на увереност, че България има достатъчно съпротивителни сили.

Някои от тестваните твърдения и идеи са крайни – за да се провери до каква степен  обществото ни е радикализирано. Очевидно, радикалността расте, макар да не достига до екстремни нагласи.

Обществото вече трудно прави разлика между бежанци и икономически мигранти. Понятията се сливат. Нещо повече, в редица изследвания вече проличава сливане и на понятията „миграция“ и „тероризъм“.

Не личат и особени различия в мненията между различните групи в обществото ни. Може би има малка по-либерално настроена част от него, но преобладаващите навсякъде нагласи са по-скоро традиционалистки и резервирани към чуждото и външното, обясняват от "Галъп интернешънъл".

Изследването е проведено сред 822 души, от 3 до 10 февруари, чрез преки интервюта „лице в лице“. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3,5%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни изследвания на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 г. насам.  Изследването е проведено със собствени средства.