Срещу парадния вход на Народното събрание се извисява паметникът на руския цар Александър II. Зад Народното събрание се намира най-големият храм в България, носещ името "Св. Александър Невски", руски светец. Правителството на България заседава на адрес бул. "Дондуков" 1, а сградата на президентството е отсреща, на бул. "Дондуков" 2. Ако някой не знае Дондуков е руски княз. Трите сгради са свързани, посредством бул. "Цар Освободител" - иде реч отново за Александър II.

Каква по-голяма признателност към Русия, с помощта на която България се е появила отново на политическата карта на Европа и света на днешния ден преди 139 години?

Русия ни освободи? Недостойно е да се отрича ролята на Русия в нашето освобождение. Още по-недостойно е обаче да се принизяват заслугите на нашите прадеди за свободата на България. Защото руско-турска война през 1877-1878 г. изобщо нямаше да има, ако не беше вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски и Априлското въстание, чиито апостоли, по собствените им признания, са вървели из пътеките на Дякона, докато го подготвят. А и не е много ясно как точно щеше да завърши тази война ако не беше не само епопеята на Шипка, с решаващото участие на българските опълченци в нея, но и разузнавателната, логистичната и всякаква друга помощ, оказана на руските войски от българското население в хода на бойните действия.

Всички дължим признателност на обикновените руски войници, които са воювали със съзнанието, че помагат на братя славяни и православни. Неблагодарност ли е обаче да се обръща внимание на факта, че руската държава е имала малко по-различна мотивация за започването на войната? Неблагодарност ли е да се чете внимателно историята, да се проследяват процесите в нея и да се отбелязва, че Русия си е имала свои интереси, които през 1877-1878 г. са съвпаднали с българските, но това не винаги е било така? Неблагодарност ли е да се знае, че Русия, подобно на всички останали големи държави и велики сили, отстоява своите интереси последователно, във всички исторически епохи? Включително днес?

Ето един от възможните отговори на тези въпроси. И преди, и след 1878 г. Русия винаги е считала и ще счита България за своя сфера на влияние. Възможно е някой ден това схващане, този подход на Русия към България, който вреди на отношенията ни, да се промени. Но поне засега такива изгледи няма. Свободната българска държава устоя на щенията на Русия да се превърне в Задунайская губерния, но не можа да избегне трагичната съдба на съветска република. Този разговор не е подходящ за празник, но ще бъде актуален у нас винаги.

Ако наистина ценим свободата си, която е извоювана с помощта на руските воини, ние трябва да я отстояваме по възможно най-добрия за нас начин. Да я браним от всички посегателства, независимо от къде идват.

Честит празник! И нека бъдем наистина свободни!