Ad Config - Website header

 

Article_top

Европейската комисия предлага пет сценария за бъдещето на ЕС, вариращи от свеждането му само до единен пазар до значително задълбочаване на интеграцията.Те са описани в Бяла книга, която председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви днес пред Европейския парламент в Брюксел. 

Комисията съобщи, че иска книгата да предизвика дебат за устройството, целите и правилата на ЕС, след като Обединеното кралство го напусне. Документът има и амбицията да стане принос към декларация за бъдещето на Европа, която държавните и правителствените ръководители се очаква да приемат в Рим на 25 март. Там те ще отбележат 60-годишнината на европейския проект.

"Това няма да е само честване на рожден ден, но и раждането на Европейския съюз от 27", каза Юнкер пред евродепутатите.

Той не изрази отношение към никой от сценариите с изключение на един - обяви се твърдо против свеждането на ЕС само до общ пазар. Ето как изглеждат те накратко според съобщение на Комисията: 

  • Сценарий 1: Продължаваме, както досега – ЕС от 27 държави (ЕС-27) "се съсредоточава върху изпълнението на програмата си за положителни реформи в духа на програмата Ново начало за Европа от 2014 г. и Декларацията от Братислава, приета от 27-те държави членки през 2016 г". Това означава, че съюзът продължава да поддържа досегашния си курс и да изпълнява досегашния си дневен ред. Приоритетите се актуализират, на проблемите се реагира, когато те възникнат, със съответното законодателство. Бързината, с която се вземат решенията зависи от това за колко време страните могат да постигнат съгласие. Досегашният опит с няколкото кризи на съюза показа, че това не е лесно. 

Европейските приоритети остават същите - растеж, заетост, инвестиции - особено в изграждането на енергийната, дигиталната и транспортната инфраструтура с оглед завършване на единния пазар. Този сценарий включва и постепеннен и умерен напредък във функционирането на общата валута, борбата срещу тероризма и общата външна политика и политиката за сигурност и отбрана. Държавите-членки засилват сътрудничеството си във всяка от тези области, но основни линии евентуалната промяна зависи пребладаващо от добрата воля на националните власти.

"Единството на ЕС-27 е запазено, но все пак може да бъде поставено на изпитание в случай на големи спорове. Само колективна решимост за общи резултати по важните неща ще помогне да се затвори празнината между обещания на книга и очакванията на гражданите", обобщава за този сценарий Комисията.  

  • Сценарий 2: Остава само единният пазар – той постепенно застава в центъра на ЕС-27, тъй като 27-те държави членки не успяват да намерят общ език във все повече области. Това означава, че те не работят повече над общи политики за миграцията, сигурността, отбраната. Възникващите проблеми се решават на двустранна основа. Значително намалява европейската регулация. Премахването на съществуващи стандарти обаче съдържа риска от "надпревара към дъното", предупреждава Комисията. Тя посочва, че този сценарий осигурява свободното движение на стоки и на капитали, но не и на работна сила и на услуги. Т.е. той може да лиши европейците от една от най-ценните им придобивки - да пътуват и да се установяват свободно във всички страни на съюза.

"Правата на гражданите, произтичащи от законодателството на ЕС, могат да станат по-ограничени с времето", пише за този сценарий Комисията. "Вземането на решенията може да е по-просто за разбиране, на възможостта за колективно действие е ограничена. Това може да увеличи разстоянието между очаквания и изпълнение на всички нива".

  • Сценарий 3: Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС-27 продължава както досега, но дава възможност на желаещите държави да правят повече заедно в определени области, като отбраната, вътрешната сигурност или социалните въпроси. Възникват една или няколко „коалиции на желаещите“.

Това е Европа "на различни скорости", за която се говори усилено след британския вот за напускане на ЕС. Лисабонският договор предвижда възможности страните, които желаят да задълбочат интеграцията си да правят това, без другите да им пречат. Като такива инициативи на групи държави са възникнали еврото и зоната без вътрешен граничен контрол Шенген. Засиленото сътрудничество е отворено и позволява нови страни да се включват в него. Този сценарий обаче определено води до сърцевинна и периферна Европа, предупреждава Бялата книга:

"Единството на ЕС с 27 членки се запазва, като по-нататъшното сътрудничество става възможно за тези, които искат. Гражданските права, произтицащи от законодателството на ЕС, започват да варират взависимост от това дали гражданите живеят в страна, която е избрала да прави повече. Възникват въпроси за прозрачноста и отговорността в различните слоеве на вземането на решения. Разстоянието между очаквания и изпълнение започва да намалява в страните, които искат и избират да правят повече".

  • Сценарий 4: Правим по-малко, но по-ефективно – ЕС-27 се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по-малко в други области, за които се смята, че действията му нямат добавена стойност. Вниманието и ограничените ресурси са насочени към определени области на политиката. Това може да значи, че едни области като например иновациите, търговията, сигурността, миграцията, управлението на границите и отбраната могат да получат повече ресурси и да станат по-строго регулирани за сметка на други като например регионалното развитие, здравеопазването, части от социалната политика и заетостта. Близко до ума е "малкото", което да остане от европейска компетентност да е скъпото, където финансовите възможности на отделните му страни не стигат - като например космически и ядрени изследвания, върхови технологии, отбрана. 

Като предимство на този сценарий Бялата книга сочи по-ясното разграничение какво в ЕС се прави национално и какво - на съюзно ниво. Тя обаче посочва, че точно за приоритетите на ЕС има най-малко съгласие между неговите държави. Както и при втория сценарий и тук би имало печеливши и губещи от ограничената интеграция области, страни и граждани.  

  • Сценарий 5: Правим много повече заедно – държавите от ЕС решават да споделят повече правомощия и ресурси и да вземат повече решения заедно във всички области. Вземат се по-бързи решения на европейско равнище, които бързо се прилагат.

Този сценарий предполага споделяне на повече власт и ресурси от държавите членки на европейско ниво. Укрепва Еврозоната, ЕС говори като един на международната сцена и има един представител в различните международни форуми. Европейският парламент има последната дума по всички международни търговски споразумения. Отбраната и сигурността са приоритети. Създава се Съюз за отбрана като европейски стълб на НАТО. Сътрудничеството в сигурността става рутинно. Предприемат се амбициозни стъпки за завършване на единния пазар в енергетиката, дигиталната сфера и услугите. Данъчните и социалните политики на страните от Еврозоната. и в държавите, които искат да се присъединят към нея, стават по-координирани. Установява се единен европейски надзор над финансовия сектор. Бюджетът на ЕС се захранва преобладаващо със собствени ресурси, а не с вноски от държавите-членки, както е сега. Еврозоната има собствен бюджет, който подпомага развитието на икономиките в нея и стабилизирането им при шокове на регионално, секторно и национално ниво.

"На ниво ЕС се вземат далече по-големи и по-бързи решения", е коментарът за този сценарий в Бялата книга. "Гражданите имат далече повече права, произтичащи  пряко от законодателството на ЕС. Има обаче риск от отчуждаване на части от обществото, които чувстват, че на ЕС му липсва легитимност , или че е отнел твърде много власт от националните власти".

“Няма да ви кажа кой от тях е моето абсолютно предпочитание, въпреки че ще ви кажа, че Европа не може да бъде сведена до зона за свободна търговия", каза за сценариите Юнкер.

В увода на Бялата книга Комисията признава, че ЕС е в борба за оцеляване с ред кризи - на миграцията, еврото и "Брекзит". Документът посочва, че делът на Европа в световната икономика (22% през 2015 г. при 26% през 2004 г.) и население (6% през 2015 г. при 11% през 1960 г.) намалява, а населението ѝ застарява. 

"Предизвикателствата пред Европа не дават признаци да намаляват", пише Комисията. "Много европейци смятат съюза или за много отдалечен (от тях) или за твърде вмешателски".

В речта си Юнкер обаче подчерта, че с всичките си недостатъци днешният ЕС е много по-добър от континента преди началото на обединението след Втората световна война.

“Най-черният ни ден през 2017 г. все пак ще бъде много по-светъл от който и да е прекаран от нашите предци по бойните полета", каза Юнкер. "Бъдещето на Европа не бива да става заложник на избори, партийни политически или краткосрочни възгледи за успех".

“Колкото и болезнен да е "Брекзит", той няма да спре ЕС, докато той се движи към бъдещето", добави той Юнкер.

Подкрепа за Бялата книга той получи от Европейската народна партия, към която принадлежи и от федералистки настроените либерали. Лидерът на Социалистите и демократите Джани Питела го критикува за липса на политическа смелост да предложи един сценарий, а именно - петия. Против вижданията на Комисията очаквано се обявиха крайната левица, евроскептиците и еврофобите.

 
Жан-Клод Юнкер. Снимка ЕПА/БГНЕС

Европейската комисия предлага пет сценария за бъдещето на ЕС, вариращи от свеждането му само до единен пазар до значително задълбочаване на интеграцията.Те са описани в Бяла книга, която председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви днес пред Европейския парламент в Брюксел. 

Комисията съобщи, че иска книгата да предизвика дебат за устройството, целите и правилата на ЕС, след като Обединеното кралство го напусне. Документът има и амбицията да стане принос към декларация за бъдещето на Европа, която държавните и правителствените ръководители се очаква да приемат в Рим на 25 март. Там те ще отбележат 60-годишнината на европейския проект.

"Това няма да е само честване на рожден ден, но и раждането на Европейския съюз от 27", каза Юнкер пред евродепутатите.

Той не изрази отношение към никой от сценариите с изключение на един - обяви се твърдо против свеждането на ЕС само до общ пазар. Ето как изглеждат те накратко според съобщение на Комисията: 

  • Сценарий 1: Продължаваме, както досега – ЕС от 27 държави (ЕС-27) "се съсредоточава върху изпълнението на програмата си за положителни реформи в духа на програмата Ново начало за Европа от 2014 г. и Декларацията от Братислава, приета от 27-те държави членки през 2016 г". Това означава, че съюзът продължава да поддържа досегашния си курс и да изпълнява досегашния си дневен ред. Приоритетите се актуализират, на проблемите се реагира, когато те възникнат, със съответното законодателство. Бързината, с която се вземат решенията зависи от това за колко време страните могат да постигнат съгласие. Досегашният опит с няколкото кризи на съюза показа, че това не е лесно. 

Европейските приоритети остават същите - растеж, заетост, инвестиции - особено в изграждането на енергийната, дигиталната и транспортната инфраструтура с оглед завършване на единния пазар. Този сценарий включва и постепеннен и умерен напредък във функционирането на общата валута, борбата срещу тероризма и общата външна политика и политиката за сигурност и отбрана. Държавите-членки засилват сътрудничеството си във всяка от тези области, но основни линии евентуалната промяна зависи пребладаващо от добрата воля на националните власти.

"Единството на ЕС-27 е запазено, но все пак може да бъде поставено на изпитание в случай на големи спорове. Само колективна решимост за общи резултати по важните неща ще помогне да се затвори празнината между обещания на книга и очакванията на гражданите", обобщава за този сценарий Комисията.  

  • Сценарий 2: Остава само единният пазар – той постепенно застава в центъра на ЕС-27, тъй като 27-те държави членки не успяват да намерят общ език във все повече области. Това означава, че те не работят повече над общи политики за миграцията, сигурността, отбраната. Възникващите проблеми се решават на двустранна основа. Значително намалява европейската регулация. Премахването на съществуващи стандарти обаче съдържа риска от "надпревара към дъното", предупреждава Комисията. Тя посочва, че този сценарий осигурява свободното движение на стоки и на капитали, но не и на работна сила и на услуги. Т.е. той може да лиши европейците от една от най-ценните им придобивки - да пътуват и да се установяват свободно във всички страни на съюза.

"Правата на гражданите, произтичащи от законодателството на ЕС, могат да станат по-ограничени с времето", пише за този сценарий Комисията. "Вземането на решенията може да е по-просто за разбиране, на възможостта за колективно действие е ограничена. Това може да увеличи разстоянието между очаквания и изпълнение на всички нива".

  • Сценарий 3: Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС-27 продължава както досега, но дава възможност на желаещите държави да правят повече заедно в определени области, като отбраната, вътрешната сигурност или социалните въпроси. Възникват една или няколко „коалиции на желаещите“.

Това е Европа "на различни скорости", за която се говори усилено след британския вот за напускане на ЕС. Лисабонският договор предвижда възможности страните, които желаят да задълбочат интеграцията си да правят това, без другите да им пречат. Като такива инициативи на групи държави са възникнали еврото и зоната без вътрешен граничен контрол Шенген. Засиленото сътрудничество е отворено и позволява нови страни да се включват в него. Този сценарий обаче определено води до сърцевинна и периферна Европа, предупреждава Бялата книга:

"Единството на ЕС с 27 членки се запазва, като по-нататъшното сътрудничество става възможно за тези, които искат. Гражданските права, произтицащи от законодателството на ЕС, започват да варират взависимост от това дали гражданите живеят в страна, която е избрала да прави повече. Възникват въпроси за прозрачноста и отговорността в различните слоеве на вземането на решения. Разстоянието между очаквания и изпълнение започва да намалява в страните, които искат и избират да правят повече".

  • Сценарий 4: Правим по-малко, но по-ефективно – ЕС-27 се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по-малко в други области, за които се смята, че действията му нямат добавена стойност. Вниманието и ограничените ресурси са насочени към определени области на политиката. Това може да значи, че едни области като например иновациите, търговията, сигурността, миграцията, управлението на границите и отбраната могат да получат повече ресурси и да станат по-строго регулирани за сметка на други като например регионалното развитие, здравеопазването, части от социалната политика и заетостта. Близко до ума е "малкото", което да остане от европейска компетентност да е скъпото, където финансовите възможности на отделните му страни не стигат - като например космически и ядрени изследвания, върхови технологии, отбрана. 

Като предимство на този сценарий Бялата книга сочи по-ясното разграничение какво в ЕС се прави национално и какво - на съюзно ниво. Тя обаче посочва, че точно за приоритетите на ЕС има най-малко съгласие между неговите държави. Както и при втория сценарий и тук би имало печеливши и губещи от ограничената интеграция области, страни и граждани.  

  • Сценарий 5: Правим много повече заедно – държавите от ЕС решават да споделят повече правомощия и ресурси и да вземат повече решения заедно във всички области. Вземат се по-бързи решения на европейско равнище, които бързо се прилагат.

Този сценарий предполага споделяне на повече власт и ресурси от държавите членки на европейско ниво. Укрепва Еврозоната, ЕС говори като един на международната сцена и има един представител в различните международни форуми. Европейският парламент има последната дума по всички международни търговски споразумения. Отбраната и сигурността са приоритети. Създава се Съюз за отбрана като европейски стълб на НАТО. Сътрудничеството в сигурността става рутинно. Предприемат се амбициозни стъпки за завършване на единния пазар в енергетиката, дигиталната сфера и услугите. Данъчните и социалните политики на страните от Еврозоната. и в държавите, които искат да се присъединят към нея, стават по-координирани. Установява се единен европейски надзор над финансовия сектор. Бюджетът на ЕС се захранва преобладаващо със собствени ресурси, а не с вноски от държавите-членки, както е сега. Еврозоната има собствен бюджет, който подпомага развитието на икономиките в нея и стабилизирането им при шокове на регионално, секторно и национално ниво.

"На ниво ЕС се вземат далече по-големи и по-бързи решения", е коментарът за този сценарий в Бялата книга. "Гражданите имат далече повече права, произтичащи  пряко от законодателството на ЕС. Има обаче риск от отчуждаване на части от обществото, които чувстват, че на ЕС му липсва легитимност , или че е отнел твърде много власт от националните власти".

“Няма да ви кажа кой от тях е моето абсолютно предпочитание, въпреки че ще ви кажа, че Европа не може да бъде сведена до зона за свободна търговия", каза за сценариите Юнкер.

В увода на Бялата книга Комисията признава, че ЕС е в борба за оцеляване с ред кризи - на миграцията, еврото и "Брекзит". Документът посочва, че делът на Европа в световната икономика (22% през 2015 г. при 26% през 2004 г.) и население (6% през 2015 г. при 11% през 1960 г.) намалява, а населението ѝ застарява. 

"Предизвикателствата пред Европа не дават признаци да намаляват", пише Комисията. "Много европейци смятат съюза или за много отдалечен (от тях) или за твърде вмешателски".

В речта си Юнкер обаче подчерта, че с всичките си недостатъци днешният ЕС е много по-добър от континента преди началото на обединението след Втората световна война.

“Най-черният ни ден през 2017 г. все пак ще бъде много по-светъл от който и да е прекаран от нашите предци по бойните полета", каза Юнкер. "Бъдещето на Европа не бива да става заложник на избори, партийни политически или краткосрочни възгледи за успех".

“Колкото и болезнен да е "Брекзит", той няма да спре ЕС, докато той се движи към бъдещето", добави той Юнкер.

Подкрепа за Бялата книга той получи от Европейската народна партия, към която принадлежи и от федералистки настроените либерали. Лидерът на Социалистите и демократите Джани Питела го критикува за липса на политическа смелост да предложи един сценарий, а именно - петия. Против вижданията на Комисията очаквано се обявиха крайната левица, евроскептиците и еврофобите.

Коментари

Mark Watson's picture
Mark Watson
Mark Watson

тези не ни харесват

Искаме да ходим свободно и на всякъде из Европа, да работим където искаме, но държавата да е национална – да си вземаме сами решенията без намеса от ЕС, САЩ. Намеса да има само от Русия и руската армия да ни защитава. Демокрацията на другите ни е изгодна- у нас обаче искаме диктатура – силни вождаве не разсейвани от цености. Искате да стреляме по арабите а германците да ни дават пари без да питат какво ги правим. Искаме да сме живарни в Европа и да си запазим кочината.
Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Пет са прекалено много.

Пет значи, че нито един не е обмислен и не се предлага сериозно.

Това налива вода единствено в мелницата на тия, които (с право) са критични към некадърният и импотентен мандат на ЕНП и Юнкер.

Големите "европейски" партии стават единствено да хрантутят изкуфели дебили и да ги уреждат с работа в лешояди като Голдман и Световната Банка след това.

Ако това ще е ЕС, закривай.
bguenovic's picture
bguenovic
bguenovic

А ти предлагаш закриваме и

А ти предлагаш закриваме и назад към Евразия?

За съжаление, именно тези ще

За съжаление, именно тези ще закрият ЕС.
Ние колкото и да слушкаме и папкаме - ТЕЗИ ще закрият ЕС, защото ще накарат развитите държави една по една да излязат. Великобритания повлече крак, тази година има избори в четири решаващи държави. Тука не става въпрос какво Путин иска да направи.
Макар че, след като Путин победи в Америка и Великобритания, тоя Джънкър как си мисли, че Путин няма да победи в Париж, Рим, Хага и Берлин?
От петте сценария на джънкър, няма нито един, в който ЕС се разпада, а при сегашното положение това е най-възможният сценарио.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?