Ad Config - Website header

 

Article_top

Интервюто по Нова на Бойко Борисов бе показателно за слабостите в позиционирането на ГЕРБ на тези парламентарни избори. Тази партия се опитва да се наложи като монополист в дясното и в известна степен го постига. Този успех на ГЕРБ идва на висока цена обаче, защото в сегашния си вид партията не може да даде смислени отговори на много от въпросите, които интересуват десния избирател (а и всеки разумен човек по принцип). Едната група такива въпроси са свързани с модела КОЙ, за който Борисов – иначе доста приказлив по природа – е необичайно несловоохотлив. Водещите в Нова усетиха тази слабост и създадоха известно напрежение, но поради липса на време в крайна сметка бързо преминаха към други, по-удобни теми.

Незададените подвъпроси останаха следните:

  1. Борисов никога не е казал в какво се състои моделът КОЙ според него. Има ли прекомерно корпоративно влияние от страна на бизнесмени и фирми, свързани с ДПС, върху съдебна власт и служби? Има ли проблем с монополизация на част от медийния пазар от същите тези интереси? Ако има, защо неговото правителство не направи нищо по темата. Ако няма, защо тогава той не иска да се коалира с ДПС и не “оправдае” г-н Пеевски и съдружниците/съпартийците му?
  2. Защо Борисов каза, че Пеевски си “отива”. Той негов говорител ли е? А и тази удобна теза отново се оказа невярна.
  3. Защо съдебната реформа трябваше да се съобразява с желанията на прокуратурата и Цацаров, след като фалитът на КТБ и Костинбродската афера ясно показаха, че прокуратурата действа политически пристрастно? Защо бяха блокирани всички опити да се търси каквато и да е била отговорност на Главния прокурор за злоупотреби с власт, като беше бламирана и единствената конституционна поправка в тази посока (прословутото 6 на 5, което и досега се опитват да омаловажават)? Безотговорността на прокуратурата продължава да е основен проблем, както е подчертано и в последните европейски препоръки и доклади по темата.
  4. Защо търсенето на отговорност за срутването на КТБ беше ограничено само до Василев, служителите му и няколко души в БНБ, когато е ясно, че подобен провал е възможен само при съдействие от широк кръг институции – служби, КФН, целия управителен съвет на БНБ и т. н. Политическа отговорност не беше поискана от тези лица и много от тях запазиха постовете си.

Втората група въпроси, по отношение на които ГЕРБ се чувства некомфортно, са свързани с коалиционната политика. Слабостта на позицията е в това, че ГЕРБ ще търси същите партньори – РБ-2 и “патриотите” – с които така или иначе имаше удобно мнозинство в парламента. В нова ситуация с повече “патриоти” в коалицията, управлението ще бъде много по-трудно и направо невъзможно. Борисов добре знае това, поради което тайният план Б е “голяма коалиция”. Като всяка голяма тайна в родината, обаче, и тя е известна само на Борисов, пресата и на всички, които имат желание да я научат.

Тази тайна прави “дебатите” между БСП и ГЕРБ до голяма степен безсмислени, защото или в тях се оставят много врати за съгласие (като между Влади Горанов и Драгомир Стойнев) или пък се свеждат до неуравновесени емоционални изблици (Цвета Карастоянова и Александър Симов), или дори приличат на леко абсурден скеч (Цветанов срещу “експерта” Славчо Велков).

Жанрът на един “мега-дебат” между Нинова и Борисов би бил комбинация от горните възможности. Затова и двамата нещо не могат да се споразумеят – просто съзнават, че няма как да им е от полза.

Проблемът за десния избирател е, че същите тези въпроси висят със страшна (дори още по страшна) сила и за БСП. В добавка към тях левицата има и други проблеми: тя например обещава и още десетки милиарди публични разходи за руски енергийни проекти, по които ГЕРБ е поне амбивалентен и обтекаем. Като добавим и прехласването й по режима на Путин, патриотарските й залитания, грозния й рев по бежанци и малцинства, БСП определено е по-малко приемлива опция за голяма част от десните. ГЕРБ греши, обаче, ако разчита, че с този аргумент ще мотивира много хора да гласуват за него. Този аргумент може да е достатъчен да го запази като лидер в дясно, но това ще е слаб, омаломощен лидер, който има все по-малка и по-малка легитимност.

В този смисъл фактът, че ГЕРБ не издържа поправителната сесия, на която се яви след успеха на изборите от 2014 г., си има своята цена. Мълчанието и шикалкавенето по ключови въпроси (КОЙ, КТБ и т.н.) може да бъде замазано от сръчна кампания или неумела журналистика. Но това мълчание се “капитализира” в отлив на гласове, растящо недоверие и износена харизма. Затова дори г-жа Цвета Караянчева всеки ден да размазва г-н Симов в телевизионен сблъсък по народен говор и г-н Цветанов да бъде обявен от международен консилиум за по-голям експерт по сигурност от г-н Славчо Велков, ГЕРБ ще има излъчването на онзи ученик, който не си е научил най-важния урок, а все гледа да завърти въпросите към този за краставичката. А тя, както се знае, съдържа 99% гола вода.

Коментарът на Даниел Смилов е написан за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

 

Интервюто по Нова на Бойко Борисов бе показателно за слабостите в позиционирането на ГЕРБ на тези парламентарни избори. Тази партия се опитва да се наложи като монополист в дясното и в известна степен го постига. Този успех на ГЕРБ идва на висока цена обаче, защото в сегашния си вид партията не може да даде смислени отговори на много от въпросите, които интересуват десния избирател (а и всеки разумен човек по принцип). Едната група такива въпроси са свързани с модела КОЙ, за който Борисов – иначе доста приказлив по природа – е необичайно несловоохотлив. Водещите в Нова усетиха тази слабост и създадоха известно напрежение, но поради липса на време в крайна сметка бързо преминаха към други, по-удобни теми.

Незададените подвъпроси останаха следните:

  1. Борисов никога не е казал в какво се състои моделът КОЙ според него. Има ли прекомерно корпоративно влияние от страна на бизнесмени и фирми, свързани с ДПС, върху съдебна власт и служби? Има ли проблем с монополизация на част от медийния пазар от същите тези интереси? Ако има, защо неговото правителство не направи нищо по темата. Ако няма, защо тогава той не иска да се коалира с ДПС и не “оправдае” г-н Пеевски и съдружниците/съпартийците му?
  2. Защо Борисов каза, че Пеевски си “отива”. Той негов говорител ли е? А и тази удобна теза отново се оказа невярна.
  3. Защо съдебната реформа трябваше да се съобразява с желанията на прокуратурата и Цацаров, след като фалитът на КТБ и Костинбродската афера ясно показаха, че прокуратурата действа политически пристрастно? Защо бяха блокирани всички опити да се търси каквато и да е била отговорност на Главния прокурор за злоупотреби с власт, като беше бламирана и единствената конституционна поправка в тази посока (прословутото 6 на 5, което и досега се опитват да омаловажават)? Безотговорността на прокуратурата продължава да е основен проблем, както е подчертано и в последните европейски препоръки и доклади по темата.
  4. Защо търсенето на отговорност за срутването на КТБ беше ограничено само до Василев, служителите му и няколко души в БНБ, когато е ясно, че подобен провал е възможен само при съдействие от широк кръг институции – служби, КФН, целия управителен съвет на БНБ и т. н. Политическа отговорност не беше поискана от тези лица и много от тях запазиха постовете си.

Втората група въпроси, по отношение на които ГЕРБ се чувства некомфортно, са свързани с коалиционната политика. Слабостта на позицията е в това, че ГЕРБ ще търси същите партньори – РБ-2 и “патриотите” – с които така или иначе имаше удобно мнозинство в парламента. В нова ситуация с повече “патриоти” в коалицията, управлението ще бъде много по-трудно и направо невъзможно. Борисов добре знае това, поради което тайният план Б е “голяма коалиция”. Като всяка голяма тайна в родината, обаче, и тя е известна само на Борисов, пресата и на всички, които имат желание да я научат.

Тази тайна прави “дебатите” между БСП и ГЕРБ до голяма степен безсмислени, защото или в тях се оставят много врати за съгласие (като между Влади Горанов и Драгомир Стойнев) или пък се свеждат до неуравновесени емоционални изблици (Цвета Карастоянова и Александър Симов), или дори приличат на леко абсурден скеч (Цветанов срещу “експерта” Славчо Велков).

Жанрът на един “мега-дебат” между Нинова и Борисов би бил комбинация от горните възможности. Затова и двамата нещо не могат да се споразумеят – просто съзнават, че няма как да им е от полза.

Проблемът за десния избирател е, че същите тези въпроси висят със страшна (дори още по страшна) сила и за БСП. В добавка към тях левицата има и други проблеми: тя например обещава и още десетки милиарди публични разходи за руски енергийни проекти, по които ГЕРБ е поне амбивалентен и обтекаем. Като добавим и прехласването й по режима на Путин, патриотарските й залитания, грозния й рев по бежанци и малцинства, БСП определено е по-малко приемлива опция за голяма част от десните. ГЕРБ греши, обаче, ако разчита, че с този аргумент ще мотивира много хора да гласуват за него. Този аргумент може да е достатъчен да го запази като лидер в дясно, но това ще е слаб, омаломощен лидер, който има все по-малка и по-малка легитимност.

В този смисъл фактът, че ГЕРБ не издържа поправителната сесия, на която се яви след успеха на изборите от 2014 г., си има своята цена. Мълчанието и шикалкавенето по ключови въпроси (КОЙ, КТБ и т.н.) може да бъде замазано от сръчна кампания или неумела журналистика. Но това мълчание се “капитализира” в отлив на гласове, растящо недоверие и износена харизма. Затова дори г-жа Цвета Караянчева всеки ден да размазва г-н Симов в телевизионен сблъсък по народен говор и г-н Цветанов да бъде обявен от международен консилиум за по-голям експерт по сигурност от г-н Славчо Велков, ГЕРБ ще има излъчването на онзи ученик, който не си е научил най-важния урок, а все гледа да завърти въпросите към този за краставичката. А тя, както се знае, съдържа 99% гола вода.

Коментарът на Даниел Смилов е написан за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.

Коментари

Радев's picture
Радев
Радев

Гледах точно три минути от

Гледах точно три минути от интервюто, но като видях колко насрани са Анка и Викторчо, както всеки път, когато им гостува Кратуната, превключих канала.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Мутрата всява страх.

Само един единствен път съм засичал журналист които игнорира страха и говори с Бойко Борисов със самочувствието на равен с равен - Георги Коритаров в предаването си "Свободна Заона".
kate pate's picture
kate pate
new

Отговори за модела Кой

Отговори за модела Кой Борисов не може да даде. Смилов да пита Радан кой сложи тополовградския кмет на второ място в листите им. И за Каназирева да пита. Тогава може и да му се изяснят нещата. Щом досега не ги е разбрал.

Отговори за модела Кой - продължение

Февруари 2009г.
Управителен съвет на „Съюза на издателите в България":
Тошо Тошев – Председател на УС
Венелина Гочева – Зам. председател на УС
Светлана Шаренкова - Зам. председател на УС
Иво Прокопиев - Зам. председател и Главен секретар на УС
Валери Запрянов, главен редактор на списание „Тема”
Сашо Дончев, издател на в. „Сега”
Степан Ерамян, управител на Издателски къщи „Марица” и „Струма”
Тодор Батков, издател на в. ”Стандарт”
Петър Манджуков, управител на ПМ Прес ООД– издател на в. „Дума”
Валентин Панайотов, издател на в. „Пари”.
Николай Даковски, издател на в. "Новинар"
Аксел Шиндлер, главен управител на Вестникарска група България“
kate pate's picture
kate pate
new

Най големия краставичар е

Най големия краставичар е Радан.

Радан Кънев: ГЕРБ и БСП преговарят за коалиция

Радан Кънев: Без съмнение ГЕРБ и БСП говорят за коалиция
.
Радан Кънев: ГЕРБ и БСП ще управляват заедно

Радан Кънев: ГЕРБ и БСП преговарят за коалиция


Радан Кънев: ГЕРБ и БСП си гладят чаршафите за коалиционно легло
Martin Martinov's picture
Martin Martinov
САМОсеПИТАМ

!!!!!!!!!!!!!!!!!!

„АЗ напрaвих магистрала“, обаче „НИЕ искаме дебат“
Kalin Todorov's picture
Kalin Todorov
Kalin Todorov

Борисов и моделът КОЙ

Борисов говори свенливо за модела КОЙ по една единствена причина. Самият той е важна част на същия този модел.
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Подкрепям те

колега! Не е нужно да ровиш в съмнителни клюкарски вестници и електронни медии или в сайта "Бивол" (където има много истини впрочем). Или в разни манипулативни анализи и писателски пристрастия. Погледни в реалните факти, в нещо което не подлежи на манипулация. Достатъчно е да следиш официалната политика, дейността в парламента и конкретните гласувания. Само да имаш малко мозък в главата си веднага ще ти светне в чии модел са ГЕРБ.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета