Ad Config - Website header

 

Article_top

„Днес ние сме по-популярни от Иисус.“

Датата е 4 март 1966 г. Джон Ленън изрича тези думи и това води до протести, на които вярващи християни горят негови фотографии и записи на „Бийтълс“. Когато журналистката Морийн Клийв влиза в дома на музиканта в Уейбридж, открива разпятие в реален размер, костюм на горила, средновековна броня, добре организирана библиотека с Алфред Тенисън, Джонатан Суифт, Оскар Уайлд, Джордж Оруел, Олдъс Хъксли. И „Великденският заговор“ на Хю Шонфийлд, която вдъхновява идеите на Ленън за християнството.

Статията на Клийв, публикувана по-късно в „Лондон ивнинг стандарт“, споменава, че музикантът „чете много за религия“ и го цитира:

„Християнството ще си отиде. Ще избледнее и ще се свие. Не е нужно да споря за това; аз съм прав и това ще стане ясно. Днес ние сме по-популярни от Иисус; не знам кое ще изчезне първо – рокендролът или християнството. Иисус е бил напълно прав, но учениците Му са глупави и обикновени. Те обръщат нещата, което за мен съсипва всичко“.

Интервюто, част от поредица разговори с всеки от „бийтълсите“, първоначално не предизвика публична реакция във Великобритания. По това време Църквата там е в криза и за никого не е тайна, че има нужда от трансформация, за да е по-релевантна към модерното време. Няколко години по-рано вече е излязла противоречивата, но популярна книга „Честни пред Господ“, която призовава хората да отхвърлят традиционните църковни учения за морала и концепцията за Бот като „старец в небесата“, а вместо това да прегърнат универсалната етика на любовта.

В Щатите обаче религиозните институции са силни.

Ден след публикацията на Клийв, пиарът на „Бийтълс“ Тони Бароу предлага правата на четирите интервюта на американското тийн списание „Дейтбук“. Според него е важно феновете отвъд Океана да видят, че бандата прогресира отвъд обикновената поп музика и създава далеч по-интелектуални работи. „Дейтбук“ вече са публикували материали за модната дизайнерка Мери Куант и за ефектите от LSD – изданието изглежда повече от подходящо за целта.

Думите на Ленън се появяват в статия на списание „Ню Йорк Таймс“ на 3 юли. Не предизвикват реакция. След това, в края на същия месец, „Дейтбук“ препечатва интервютата, но арт редакторът Арт Ънджър решава да изведе част от цитата за християнството на корицата:

Джон Ленън: Не знам кое ще изчезне първо – рокендролът или християнството.

Отговорът от религиозната общност е опустошителен. Крак повлича DJ Томи Чарлс от WAQY, регионално радио в Алабама – той разбира за думите на Ленън и обявява, че повече в ефира му няма да звучи „Бийтълс“. Ал Бен от агенцията „Юнайтед прес интернешънъл нюз“ чува въпросното предаване и незабавно изпраща новината в Ню Йорк. Мащабен материал по темата излиза в „Ню Йорк Таймс“ на 5 август. Повече от двайсет други радиостанции следват примера на WAQY с подобни обещания.

Няколко радиа от южните щати стигат и по-далеч, като организират демонстрации и приканват легионите от тийнейджъри на тях публично да изгарят записи на „Бийтълс“ и снимки на членовете на Четворката.

Мениджърът на „Бийтълс“ Брайън Епщайн е толкова притеснен, че обмисля отмяната на предстоящото американско турне на бандата, тъй като смята, че музикантите могат да бъдат сериозно наранени „по някакъв начин“. След това лети до Ню Йорк, където на пресконференция критикува „Дейтбук“ за ваденето на изказването от контекста и от името на групата се извинява на „хората, чиито религиозни възгледи може да са били оскърбени“.

Но опитите на Епщайн да тушира проблема имат съвсем скромен ефект и скоро той прескача отвъд Щатите. В Мексико Сити се провеждат мащабни протести срещу „Бийтълс“, а ЮАР и Испания забраняват музиката им по националните радиа. Ватиканът излиза с публична позиция срещу коментарите на Джон Ленън.

Турнето в САЩ все пак започва – Четворката от Ливърпул заминава на 11 август 1966-а. Съпругата на Ленън, Синтия, по-късно разказва, че той е бил нервен и разочарован, че е ядосал хората само като е изразил мнението си.

В Чикаго се провежда пресконференция, на която музикантът не желае да се извини, както го съветва Епщайн. В крайна сметка пред журналистите Ленън заявява, че „ако бях казал, че телевизията е по-популярна от Иисус, би ми се разминало“ и набляга на това, че просто е коментирал как някои хора гледат и популяризират група. Категоричен, че не се сравнява с Христос, той опитва да обясни спада в популярността на християнството във Великобритания.

Притиснат от репортер за извинение, Ленън в крайна сметка заявява:

„Ако искате да се извиня, ако това ще ви направи щастливи, добре, извинявам се“.

Когато в крайна сметка турнето започва, концертите неизменно са съпровождани от протести. Получават се телефонни заплахи, на някои от участията има демонстрации на „Ку Клукс Клан“.

Градският съвет на Мемфис дори гласува концерт в „Мид-саут колизеум“ да бъде отменен, вместо „обществено място да бъде използвано като форум да се осмива религията на когото и да е“. Членове на „Ку Клукс Клан“ приковават албум на „Бийтълс“ към дървен кръст, кълнейки се, че ще отмъстят, а консервативни групи публично горят записи на групата. Концерт в Мемфис все пак има, макар и на друго място – и той е съпроводен от паника, когато фойерверк гръмва на сцената и групата решава, че е мишена за огнестрелен огън.

„Бийтълс“ намразват турнето. Противоречията около него продължават и покрай американското издание на албума им Revolver от същата година – албум, който бандата смята за най-зрялото си музикално послание до този момент. Джордж Харисън дори обмисля да напусне групата, но го убеждават да остане – при условие, че отсега нататък „Бийтълс“ ще се фокусират само върху студийната си работа.

Джон Ленън говори отново за скандала в Канада през 1969 г. Той потвърждава мнението си, че „Бийтълс“ са по-влиятелни за младите от Христос, като добавя, че някои свещеници са съгласни с него. Той нарича протестиращите в САЩ „християни фашисти“ и повтаря, че винаги е харесвал Иисус.

През 1978 г. Ленън благодари на Христос, че е сложил край на края на концертните турнета:

„Ако не бях казал това и не бях разстроил много християнски настроените „Ку Клукс Клан“, е, Господи, може би още щях да свиря по сцените с тези момчета! Бог да благослови Америка. Благодаря ти, Иисусе!“

Площад Славейков

 

„Днес ние сме по-популярни от Иисус.“

Датата е 4 март 1966 г. Джон Ленън изрича тези думи и това води до протести, на които вярващи християни горят негови фотографии и записи на „Бийтълс“. Когато журналистката Морийн Клийв влиза в дома на музиканта в Уейбридж, открива разпятие в реален размер, костюм на горила, средновековна броня, добре организирана библиотека с Алфред Тенисън, Джонатан Суифт, Оскар Уайлд, Джордж Оруел, Олдъс Хъксли. И „Великденският заговор“ на Хю Шонфийлд, която вдъхновява идеите на Ленън за християнството.

Статията на Клийв, публикувана по-късно в „Лондон ивнинг стандарт“, споменава, че музикантът „чете много за религия“ и го цитира:

„Християнството ще си отиде. Ще избледнее и ще се свие. Не е нужно да споря за това; аз съм прав и това ще стане ясно. Днес ние сме по-популярни от Иисус; не знам кое ще изчезне първо – рокендролът или християнството. Иисус е бил напълно прав, но учениците Му са глупави и обикновени. Те обръщат нещата, което за мен съсипва всичко“.

Интервюто, част от поредица разговори с всеки от „бийтълсите“, първоначално не предизвика публична реакция във Великобритания. По това време Църквата там е в криза и за никого не е тайна, че има нужда от трансформация, за да е по-релевантна към модерното време. Няколко години по-рано вече е излязла противоречивата, но популярна книга „Честни пред Господ“, която призовава хората да отхвърлят традиционните църковни учения за морала и концепцията за Бот като „старец в небесата“, а вместо това да прегърнат универсалната етика на любовта.

В Щатите обаче религиозните институции са силни.

Ден след публикацията на Клийв, пиарът на „Бийтълс“ Тони Бароу предлага правата на четирите интервюта на американското тийн списание „Дейтбук“. Според него е важно феновете отвъд Океана да видят, че бандата прогресира отвъд обикновената поп музика и създава далеч по-интелектуални работи. „Дейтбук“ вече са публикували материали за модната дизайнерка Мери Куант и за ефектите от LSD – изданието изглежда повече от подходящо за целта.

Думите на Ленън се появяват в статия на списание „Ню Йорк Таймс“ на 3 юли. Не предизвикват реакция. След това, в края на същия месец, „Дейтбук“ препечатва интервютата, но арт редакторът Арт Ънджър решава да изведе част от цитата за християнството на корицата:

Джон Ленън: Не знам кое ще изчезне първо – рокендролът или християнството.

Отговорът от религиозната общност е опустошителен. Крак повлича DJ Томи Чарлс от WAQY, регионално радио в Алабама – той разбира за думите на Ленън и обявява, че повече в ефира му няма да звучи „Бийтълс“. Ал Бен от агенцията „Юнайтед прес интернешънъл нюз“ чува въпросното предаване и незабавно изпраща новината в Ню Йорк. Мащабен материал по темата излиза в „Ню Йорк Таймс“ на 5 август. Повече от двайсет други радиостанции следват примера на WAQY с подобни обещания.

Няколко радиа от южните щати стигат и по-далеч, като организират демонстрации и приканват легионите от тийнейджъри на тях публично да изгарят записи на „Бийтълс“ и снимки на членовете на Четворката.

Мениджърът на „Бийтълс“ Брайън Епщайн е толкова притеснен, че обмисля отмяната на предстоящото американско турне на бандата, тъй като смята, че музикантите могат да бъдат сериозно наранени „по някакъв начин“. След това лети до Ню Йорк, където на пресконференция критикува „Дейтбук“ за ваденето на изказването от контекста и от името на групата се извинява на „хората, чиито религиозни възгледи може да са били оскърбени“.

Но опитите на Епщайн да тушира проблема имат съвсем скромен ефект и скоро той прескача отвъд Щатите. В Мексико Сити се провеждат мащабни протести срещу „Бийтълс“, а ЮАР и Испания забраняват музиката им по националните радиа. Ватиканът излиза с публична позиция срещу коментарите на Джон Ленън.

Турнето в САЩ все пак започва – Четворката от Ливърпул заминава на 11 август 1966-а. Съпругата на Ленън, Синтия, по-късно разказва, че той е бил нервен и разочарован, че е ядосал хората само като е изразил мнението си.

В Чикаго се провежда пресконференция, на която музикантът не желае да се извини, както го съветва Епщайн. В крайна сметка пред журналистите Ленън заявява, че „ако бях казал, че телевизията е по-популярна от Иисус, би ми се разминало“ и набляга на това, че просто е коментирал как някои хора гледат и популяризират група. Категоричен, че не се сравнява с Христос, той опитва да обясни спада в популярността на християнството във Великобритания.

Притиснат от репортер за извинение, Ленън в крайна сметка заявява:

„Ако искате да се извиня, ако това ще ви направи щастливи, добре, извинявам се“.

Когато в крайна сметка турнето започва, концертите неизменно са съпровождани от протести. Получават се телефонни заплахи, на някои от участията има демонстрации на „Ку Клукс Клан“.

Градският съвет на Мемфис дори гласува концерт в „Мид-саут колизеум“ да бъде отменен, вместо „обществено място да бъде използвано като форум да се осмива религията на когото и да е“. Членове на „Ку Клукс Клан“ приковават албум на „Бийтълс“ към дървен кръст, кълнейки се, че ще отмъстят, а консервативни групи публично горят записи на групата. Концерт в Мемфис все пак има, макар и на друго място – и той е съпроводен от паника, когато фойерверк гръмва на сцената и групата решава, че е мишена за огнестрелен огън.

„Бийтълс“ намразват турнето. Противоречията около него продължават и покрай американското издание на албума им Revolver от същата година – албум, който бандата смята за най-зрялото си музикално послание до този момент. Джордж Харисън дори обмисля да напусне групата, но го убеждават да остане – при условие, че отсега нататък „Бийтълс“ ще се фокусират само върху студийната си работа.

Джон Ленън говори отново за скандала в Канада през 1969 г. Той потвърждава мнението си, че „Бийтълс“ са по-влиятелни за младите от Христос, като добавя, че някои свещеници са съгласни с него. Той нарича протестиращите в САЩ „християни фашисти“ и повтаря, че винаги е харесвал Иисус.

През 1978 г. Ленън благодари на Христос, че е сложил край на края на концертните турнета:

„Ако не бях казал това и не бях разстроил много християнски настроените „Ку Клукс Клан“, е, Господи, може би още щях да свиря по сцените с тези момчета! Бог да благослови Америка. Благодаря ти, Иисусе!“

Площад Славейков

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията