В Европа през тази година предстоят избори във Франция, Германия, Холандия, Чехия и, може би, в Италия. И европейските разузнавателни служби на континента получават тревожни сигнали за руските опити да влияят на резултатите чрез пропаганда и целенасочена дезинформация, така както изглежда са действали и по време на изборите в САЩ. Информационната война варира от разпространяването на фалшиви новини и конспиративни теории до раздухване на съществуващи проблеми – всичко това е насочено към подкопаване на общественото доверие в правителствата и институциите. На други места като балтийските държави и бившия СССР свързаната с Русия дезинформация действа, за да създава паника и да принуждава правителствата да влизат в първосигнални и контрапродуктивни отговори, които подпомагат целите на Кремъл в региона.

Но пред лицето на това растящо напрежение един от съседите на Русия се оказа необичайно устойчив на голямата информационна война, който води Москва в цяла Европа - Финландия. Подобно на други страни край Балтийско море или в Източна Европа и във Финландия има забележителен ръст на фалшивите новини и пропагандата, свързана с тях, може да бъде проследена до Русия – това е, след като Москва анексира Крим през 2014 г. Тези атаки се опитаха да отслабят управлението и често съвпадат с военни демонстрации на сила покрай руско-финландската граница.

Хелзинки смята, че има инструментите да даде отпор

Но за разлика от съседите си Хелзинки смята, че има инструментите да даде ефективен отпор на всяка информационна атака от източния си съсед. Властите във Финландия вярват, че силното публично образование в страната, дългата история на балансиране с Русия и ясната стратегия на правителството обезоръжават координираната пропаганда и дезинформация.

„Най-добрият начин да се отговаря е не толкова като се коригира информацията, а като предлагате собствен позитивен наратив и като се придържате към него“, така смята Джед Уилърд, директор на центъра „Франклин Рузвелт“ в Харвард. Уилърд, който в момента работи за шведското правителство, беше нает от финландските власти, за да им помогне да създадат публична програма по дипломация, чрез която да се разбират и идентифицират фалшивите новини, как те се разпространяват и каква да бъде контрапропагандата.

Тази инициатива започна отгоре. През октомври 2015 г. президентът на Финландия Саули Ниинистьо направи първата крачка, като призна, че информационната война е реална за Финландия и каза, че е дълг на всеки гражданин да се бори с нея. През януари 2016 г. кабинетът на премиера назначи 100 държавни служители в програма на различни нива на финландското правителство със задачата да идентифицират и осмислят разпространението на дезинформация, като следват съвета на Уилърд.

Повечето от правителствата на Запад нямат същия наратив като Финландия, за да отговорят, както прави Хелзинки.

Финландия е хомогенна страна с 5,4 млн. души население и обичайно тя е сред първите в класациите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за качество на живот, към това се прибавят силната социална държава и образователната система на страната, която е най-добрата в света според Световния икономически форум.

Според Уилърд тази комбинация от широко разпространено критическо мислене сред финландците и единен правителствен отговор изграждат силна защита срещу съгласуваните външни опити да се изкриви реалността и да се подкопае вярата в институциите.

„Това е реално. Реално е като война, казва Уилърд. - Но финландците го разбраха много бързо и се изправиха пред проблема.“

Рене Ниберг, бивш посланик на Финландия в Москва, казва, че финландците имат няколко ключови предимства, когато стане дума за противодействие на руската дезинформация. Хелзинки има болезнен опит в отношенията си с Русия, тъй  като е трябвало да минава през война и през анексиране, а в по-близко време са десетилетията от студената война. Така че Финландия има трезво разбиране на реалните мотиви на Кремъл. Помага и това, че Финландия все пак не е основната мишена на Русия, когато става въпрос за подкопаване на европейската цялост.

Меркел е главното блюдо

„Истинската цел е Германия. Меркел е главното блюдо“, казва Ниберг пред „Форин полиси“. И добавя: „Ние сме само допълнение.“

Случаят с фалшивата история на „Лиза“ в Германия от януари 2016 г. често се цитира като учебникарски пример за модерните информационни способности на Москва. Медиите на руски език информираха, че 13-годишно руско-германско момиче е било изнасилено от мигранти в Берлин, преди местните власти да имат време да изяснят достоверността на историята. След това тези руски информации бяха взети от основните медии в Германия и в други страни. И когато историята беше най-накрая разнищена и опровергана, последваха обвинения, че Берлин покрива нещата в репортаж на Канал 1, основния руски тв канал и дори имаше намеци от руския външен министър Сергей Лавров, който каза, че инцидентът „е потулван дълго време по някакви причини“ по време на пресконференция. Разпространението на фалшивата новина доведе до протести в страната от антиимигрантиски групировки и руски германци.

Според експерти е почти невъзможно да се проследи до каква степен тези проруски позиции са моделирани от Кремъл. Всъщност, за да бъде по-ефективна, Москва не измисля изцяло историите. Напротив, дезинформационните атаки, изглежда, раздухват съществуващи напрежения, като създават истории в интернет, които набират популярност и после се препечатват от местни медии и в социалните медии и те изкривяват политическите дебати за поляризиращи теми като Европейския съюз, имиграцията и НАТО.

Превръщането на информацията в оръжие има дълга история в Русия и Кремъл провежда разширена информационна кампания, за да руши основите на Запада в съветските времена. Във времената на социалните медии, когато новините могат бързо да се разпространят по цялото земно кълбо, Русия разгръща арсенала си от тролове, пропаганда и фалшива информация до нови нива, които позволяват на Москва да усъвършенства техниките си през последното десетилетие. Тези техники дори са заложени в официалната доктрина на Кремъл.

Защо Естония, Латвия, Литва, Украйна и Грузия не успяват

Да се отговаря на подобни тактики може да доведе до обратен ефект и създава риск да се копира наративът на Кремъл. Естония, Латвия, Литва, както и други бивши съветски републики като Украйна и Грузия са по-малко успешни в отблъскването на руската дезинформация. Проруските медии, в това число и държавният Канал1 достигат до огромно количество домове на територията на бившия СССР. В балтийските държави, където има големи руски говорещи малцинства, опитите да се спрат или забранят руските телевизии, уебсайтове или журналисти обикновено изострят отношенията с местните руски общности и дават още повече материал на поддържаната от Кремъл пропаганда и дезинформация.

В Украйна и Грузия руската пропаганда често преувеличава и изкривява истинския проблем за държавната корупция, като се опитва да унищожи доверието в прозападно настроените партии. Обратно, Финландия, която е на трето място по най-малко корупция в света според индекса на "Трансперънси интернешънъл" и която има само малко руски говорещо население има по-малко очевидни неща, които да се използват от Русия. През март 2016 г. изданието на финландски език на „Спутник“, държавна руска медия, трябваше да затвори, тъй като не привличаше достатъчно читатели.

„Досега за хората не е имало нищо много болезнено“, смята Марку Мантила, генерален директор за правителствените комуникации в кабинета на финландския министър-председател. „Финландците са добре образовани и по тази причина сме много устойчиви на подобни опити“, добавя той.

Но Финландия има нещо, което може да развлича Кремъл - 1313-километрова граница с Русия. Страховете за експанзия на НАТО на Изток - в това число потенциално и към Финландия - се крият зад голяма част от руските пози към Запада.

Властите във Финландия твърдят, че са документирали 20 дезинформационни кампании срещу тяхната страна, които са дошли директно от Кремъл. Тези опити се съсредоточават върху тясна, но чувствителна тема: внимателно балансираните отношения на Хелзинки с Москва.

След две войни с Русия  в продължение на две години през 40-те години на ХХ век по време на студената война Финландия следва внимателно изработена политика на неутралитет, която ѝ позволява да балансира между интеграцията с Европа и запазването на добрите отношения със съветския гигант в съседния двор. Страната се въздържа от присъединяването към НАТО и често отстъпва пред руските желания да запази независимостта си, поведение, което някои западни пропагандатори определят като твърде приближено до СССР. Бойците на студената война даже го кръщават подигравателно „финландизация“.

Финландия е цел на Русия заради НАТО

След краха на Съветския съюз през 1991 г. Хелзинки бързо се дистанцира от своя образ от времето на студената война, но финландските политически стратези продължават да ходят по опънато въже в отношенията си с Русия. Общественото мнение по въпроса за НАТО е силно разделено и това превръща Финландия във важна цел за Русия, тъй като тя се опитва да влияе върху публичния дискурс на съседите си и залага разделения в Европа.

Руските дезинформационни кампании разпространяват говорене за финландското правителство като дискриминиращо етническите руснаци. През февруари репортажи за  хора с двойна руско и финландско гражданство, които са отхвърлени от работа в армията и в чужбина, стават основна тема в прокремълските медии в Русия. В парламента на Финландия се обсъжда мярка, с която да се спрат руски граждани да притежават земя близо до военни обекти. Това също задвижва прокремълската пропагандна машина. В подобна линия на атака, в която са въвлечени манипулирани снимки, кремълските медии обвиняват финландските власти в отвличания на деца по време на обсъждания за социални грижи за децата и битките за попечителство във финландско-руски бракове. Обвиненията, които властите в Хелзинки отричат, за първи път се материализират през 2012 г., но продължават да избухват - като дават на руските законодатели повече възможности да правят възпламеняващи изказвания по повод техния съсед.

„Не става дума за отношенията на Финландия с Русия, казва Саара Янтунен, автор на "Инфо войната", книга за руската дезинформация във Финландия. - А за показването на какъв вид реторика е приемлива във финландското общество и медии.“

Една от отличителните черти на кремълския подход в други части на Европа е подкрепата за антисистемни сили, които често изразяват проруски позиции. Нещо подобно се случва и с Йесика Аро, разследващ журналист на финландската държавна телевизия, "Йеле Киоски", занимаваща се с разделението в социалните медии.

Случаят "Аро"

През 2014 г. Аро започва да разследва информации за руска „фабрика за тролове“ в Санкт Петербург, създадена да влияе върху общественото мнение на Запад относно действията на Кремъл зад граница. След като тя публикува своето първоначално разследване, което документира как проруските гласове се опитват да оформят публичния дискурс в Украйна, нейното име се появява в руски националистически сайтове, където тя е посочена като агент на западните тайни служби, бомбардирана е с анонимни обидни съобщения в социалните медии и ѝ лепват етикета „наркодилър“.

Човекът, който става острието на атаката срещу Аро, се казва Йохан Бакман. Той е финландец, неприкрит поддръжник на Кремъл, който говори добре руски и е отговорен за вълната обидни коментари, които се появяват за Аро. Бакман е представител в Северна Европа за Руския институт за стратегически изследвания, държавно финансирана изследователска група, известна със своите връзки с Кремъл по време на студената война и в момента оглавявана от офицер от разузнаването. (Ако се чудите откъде ви е познато името, това е институтът, на който доскоро началник беше Леонид Решетников - същият, който според Корнелия Нинова няма нищо общо с кандидатурата на Румен Радев за президент. Решетников е на различно мнение - б.р.) Бакман нарича коментарите си „свобода на словото“.

"MV-leht"i - новинарски сайт на фински език, който е хостван извън страната, е добре известен със своите десни, антиимигрантски и антиевропейски възгледи. Той също произведе част от фалшивите новини, свързани с Аро. Иля Яницкин, който е основател на сайта и негов главен редактор, живее в Испания. През 2016 г. пред „Ню Йорк таймс“ той каза, че няма връзки с Москва. Въпреки това и двамата мъже се разследват от финландската полиция за тормоз и реч на омразата, насочена към Аро. Финландските власти се опитват да екстрадират Яницкин от Испания, но той все още е на свобода.

Друго ниво в случая, за което съобщи полицията в Хелзинки през октомври 2016 г., е, че служител от "Йеле", финландската телевизия, за която работеше Аро, е заподозрян, че е предоставял информация, която е била използвана за дискредитирането ѝ. Случаят е в съдебна фаза. Аро каза пред "Форин полиси", че се е превърнала в мишена, защото нейният репортаж е поставил под съмнение обикновено премерената линия на Хелзинки с Русия.

„В сърцевината на всичко е НАТО, смята Аро. - Целта на тези кампании е да дикредитират гласовете във Финландия, които са критични към Русия.“

Рийд Стандиш е помощник-редактор във „Форин полиси“. Той пише за Русия, Украйна и Централна Азия. Живял е във Финландия, Казахстан, Киргизстан и Украйна, където е покривал всичко от Санта Клаус до трафика на наркотици. Материалът е публикуван във "Форин полиси".