Ad Config - Website header

 

Article_top

Накъде са се запътили българските партии, вървейки към предсрочните избори на 26 март? Всяка сигурно ще каже, че се е запътила към победа или поне към много висок резултат. Логично. Вървят към избирателите, търсят ги. Но накъде вървят в политиката си, накъде искат да поведат България, ако получат тази възможност? Въпреки гръмогласните и привидно ясни отговори, които партиите дават на този въпрос, той всъщност остава висящ. Защото българските партии не смеят да водят избирателите. Те просто вървят подир тях.

Популизъм по български

В момента да водиш се смята за опасно, в противоречие с духа на времето. На мода е пряката демокрация, на мода са референдумите и облаците гневни хора в социалните мрежи, които с пяна на уста виртуално громят така наречените елити - тоест, онези, които би трябвало да ги водят.

При различните „Патриоти”, ДПС-та и Марешки тази нагласа може да ти извади очите, така че изобщо не си струва да се коментира. Изброените просто са си таргетирали една група избиратели и подтичват подире ѝ.

Но и двете партии, които в момента водят в допитванията, също усърдно участват в подтичването. И също подклаждат страховете на хората, само и само да могат в следващия миг да яхнат белия кон като спасители. Страховете са реални, спор няма. Безспорно е обаче също така, че те са най-вече ирационални, в повечето случаи без връзка с реалното положение. Бежанци и мигранти? В България на практика няма. Поголовно обедняване? Статистиката сочи обратното. Глобализацията като убиец на българския производител? Вижте външнотърговския баланс на страната. Хомотът на евробюрокрацията? Та нали тъкмо този „хомот” осигури на страната десетки милиарди евро чисти пари!

Най-удобният враг

В периоди на несигурност, какъвто е сегашният, винаги се търси враг и сплотяване срещу него. Част от хората в Европа, към които явно се присъединява и лидерката на БСП Корнелия Нинова, си изнамериха тъкмо Брюксел като най-удобен враг. „Брюксел” можеш да го ругаеш колкото си искаш, и то съвсем безопасно. „Брюксел” е най-удобната боксова круша, плашилото, което отклонява вниманието на хората от провалите на техните местни политици. Включително и от провалите на уж проевропейската партия ГЕРБ, чийто лидер, вярно, последователно поддържа европейската ориентация на страната, но иначе всячески обслужва собствените си избиратели. Включително и с гротескни сцени като онази, в която подава на верни съпартийци ръката си за целувка.

А какво правят през това време трите малки, по дефиниция либерални партии, които обаче явно се боят от тази навикана думичка и се самонаричат с различни евфемизми? Те се карат помежду си, защото не могат да си поделят скромните като количество гласове на разумно мислещите избиратели. С други думи: и те дезертират от задължението си да водят. И те просто вървят подир избирателите си.

Двайсет дни преди изборите картината е тъжна...

Препечатваме коментара от Дойче веле.

 

Накъде са се запътили българските партии, вървейки към предсрочните избори на 26 март? Всяка сигурно ще каже, че се е запътила към победа или поне към много висок резултат. Логично. Вървят към избирателите, търсят ги. Но накъде вървят в политиката си, накъде искат да поведат България, ако получат тази възможност? Въпреки гръмогласните и привидно ясни отговори, които партиите дават на този въпрос, той всъщност остава висящ. Защото българските партии не смеят да водят избирателите. Те просто вървят подир тях.

Популизъм по български

В момента да водиш се смята за опасно, в противоречие с духа на времето. На мода е пряката демокрация, на мода са референдумите и облаците гневни хора в социалните мрежи, които с пяна на уста виртуално громят така наречените елити - тоест, онези, които би трябвало да ги водят.

При различните „Патриоти”, ДПС-та и Марешки тази нагласа може да ти извади очите, така че изобщо не си струва да се коментира. Изброените просто са си таргетирали една група избиратели и подтичват подире ѝ.

Но и двете партии, които в момента водят в допитванията, също усърдно участват в подтичването. И също подклаждат страховете на хората, само и само да могат в следващия миг да яхнат белия кон като спасители. Страховете са реални, спор няма. Безспорно е обаче също така, че те са най-вече ирационални, в повечето случаи без връзка с реалното положение. Бежанци и мигранти? В България на практика няма. Поголовно обедняване? Статистиката сочи обратното. Глобализацията като убиец на българския производител? Вижте външнотърговския баланс на страната. Хомотът на евробюрокрацията? Та нали тъкмо този „хомот” осигури на страната десетки милиарди евро чисти пари!

Най-удобният враг

В периоди на несигурност, какъвто е сегашният, винаги се търси враг и сплотяване срещу него. Част от хората в Европа, към които явно се присъединява и лидерката на БСП Корнелия Нинова, си изнамериха тъкмо Брюксел като най-удобен враг. „Брюксел” можеш да го ругаеш колкото си искаш, и то съвсем безопасно. „Брюксел” е най-удобната боксова круша, плашилото, което отклонява вниманието на хората от провалите на техните местни политици. Включително и от провалите на уж проевропейската партия ГЕРБ, чийто лидер, вярно, последователно поддържа европейската ориентация на страната, но иначе всячески обслужва собствените си избиратели. Включително и с гротескни сцени като онази, в която подава на верни съпартийци ръката си за целувка.

А какво правят през това време трите малки, по дефиниция либерални партии, които обаче явно се боят от тази навикана думичка и се самонаричат с различни евфемизми? Те се карат помежду си, защото не могат да си поделят скромните като количество гласове на разумно мислещите избиратели. С други думи: и те дезертират от задължението си да водят. И те просто вървят подир избирателите си.

Двайсет дни преди изборите картината е тъжна...

Препечатваме коментара от Дойче веле.

Коментари

Ivan Tcholakov's picture
Ivan Tcholakov
Ivan Tcholakov

Ами преди упреците бяха

самозатваряме в някаква идеология, ограничаване на посланията само до "твърдото ядро", "малка злобна партия", ако не се добереш до властта някак си, какво съществено можеш да направиш и подобни. Проблемът е, че упреците бяха послушани.

Авторът казва "... защото не могат да си поделят скромните като количество гласове на разумно мислещите избиратели." Кои са тези разумно мислещи избиратели? И трите малки партии предадоха последното, което имаха - твърдите си ядра. Гласовете, които ще привлекат ще са по-скоро случайни, а не информирани. Отказ от политика и замяна с PR виждам.

Обективно погледнато, програмите им са леви, което също е проблем, най-малкото, защото това пространство е пренаселено с играчи. :-)

Мисля, че избирателите с десни нагласи нямат работа на тези избори. Вдясно трябва да се започне начисто, с доктринална партия. В устава трябва да има гаранции, че няма по същия начин да се практикува тази демагогия да се търсят гласове от всякакви избиратели.
kate pate's picture
kate pate
new

Докато мафията държи всички

Докато мафията държи всички медии и журналисти без изключение, партиите нямат шанс да говорят непопулярни в обществото неща, защото веднага ще бъдат разбити и маргинализирани от същите тези медии.

Да кажем че ГЕРБ кажат че трябва да сме по толерантни към сирийците получили законен статут на бежанци, веднага всички медии вкупом - от ПИК до приближените на Радан ще се нахвърлят върху тях и няма да вземат и 10% на изборите.
Ivan Tcholakov's picture
Ivan Tcholakov
Ivan Tcholakov

Дотам сме се докарали,

медиите да управляват държавата... Като няма принципна политика, накрая всички ще ходим със зелени гащи.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Патка шматка

Патенце безграничната любов към ГЕРБ и най вече към Лентореза ти замъглява мисленето , медиите в България ги държи Прасето и приятели защото Лентореза им позволи това да стане , както им позволи да опраскат едни 4,5 милярда от КТБ , както им позволи да крадат наволя от БДЖ , от пътища и магистрали , от ВиК мрежи и т.н. , та мисълта ми е че Бая ти Ху... просто си е част от мафията за която говориш , да не кажа че тя го създаде и че го слага и маха от властта когато реши . За цялото това крадене и монополи говори точно омразния ти Радан , но Бая ти Ху... и Краставичката Курни си траят като пръдня в гащи , замагьосват ви с някъкви бежанци , с некви Пера , докато в това време Прасето отново ни оножда ......

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета