Как се правят избори по "патриотски"? Лесно. Упорито и дълго насаждаш и умножаваш съществуващи страхове и заиграваш със стереотипите на хората. После сам създаваш проблем (законодателен), маскиран като "решение" на нагнетените страхове. Когато проблемът избие - пак ти си спасителят. Самоотвержено готов и на границата да лежиш даже... Срещу "избиратели завоеватели". Да, за гласуването в чужбина ще си говорим. Пардон. За това в Турция. Засега.

Историята е простичка, скучна и изключително предвидима. И популистка... Защо тогава ще говорим за нея? Защото резултатът може да е много опасен. 

Между другото, гласуването зад граница никога досега не е влияло на общата картина в парламента. Вотът в чужбина на парламентарни избори "генерира" средно 6-7 депутатски места, около половината - заради бюлетините от Турция. Но...

Предисторията

За да забъркаш "патриотична" манджа предизборно, трябва да си осигурил продуктите. "Турция се меси в българските избори" е лайтмотив преди всички избори от 27 години насам. Тази съставка си вирее в обществената градина, не без основание, но на предстоящия вот, изглежда, носителят на "чуждо влияние" според "Обединените патриоти" май е друг - досега беше ДПС, а сега май се оказва, че е "Обединение ДОСТ". 

Подготовката за "патриотската" кампания започва "законодателно". В отишлия си преждевременно 43-ти парламент. Мнозинството официално се състоеше от ГЕРБ, (част от) Реформаторския блок и Патриотичния фронт на Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. "Патриотите" бурно участват в ремонта на Изборния кодекс. Първо предлагат "задължително гласуване". Прие се - с любезното съдействие или мощното рамо на ГЕРБ - нали са партньори...

Последва обаче втори изборен законодателен залп - ограничаване броя на изборните секции за българи в чужбина. Причината - както откровено си признават патриотите, са българските турци, макар че конкретно на Валери Симеонов "му се мотаеха в краката" и разни българи от Великобритания, Германия, Испания, защото скочиха срещу слагането на таван върху правото им да упражнят вота си зад граница. ГЕРБ подкрепиха и това - първо максимум 35 секции в държава, без значение колко българи са подали заявление за вот. След малко протести мярката бе отменена за страните от ЕС. Е, за Турция (а и за САЩ и Канада, но на кого му пука) си остана. 

Технологията

Какво се случва, когато едно малцинство е нарочно сочено с пръст и ограничавано? Капсулира се. Мобилизира се, защото се чувства (основателно) заплашено. ЦИК реши - 35 секции в Турция за вота на 26 март. Точка. Закон. Мобилизацията на българските граждани там обаче този път е голяма и заради наложените ограничения, и защото битката за изселническите гласове между ДПС и ДОСТ обещава да е ожесточена. На президентските избори се видя, че на територията на южната ни съседка хората на Ахмед Доган търпят частично поражение от тези на бившия му заместник Лютви Местан.

Щом вече си ограничил вота на българските турци в Турция, вадиш призрак от миналото. Помните ли как ни плашеха с репортажи с едни автобуси с избиратели (тогава на ДПС), които газят границата и стоварват гласоподаватели като едни същински завоеватели? Беше много модерно през 90-те години и началото на XXI век. Е, призракът е изваден пак, започва ефективното му ловене:

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов призова за ефективна блокада на границата с Турция. Това съобщиха от ВМРО. Според Каракачанов 1000 автобуса с изборни "туристи" вече са подготвени.

Разбира се, пътуването с цел да се пусне бюлетина логично може да се случи - тези хора имат право да гласуват, защото са български граждани. Това е конституционен принцип. Но "патриотските" избори не се интересуват от принципните неща. Патриотите пак ще са спасители. На границата. Този път няма да я пазят от нелегални мигранти - "битката" с тях си тече планово по страната. Предизборно...

Резултатът

Българските граждани от турски произход и живеещите в южната ни съседка българи ще намерят начин да гласуват. Организирано или не. Винаги са намирали. Те имат това право. Както, пак ще припомним, пише в конституцията. 

Те ще са и обидени - пак - защото "патриотично" са третирани като безволеви хора, които гласуват под строй. А това, сигурна съм, е дълбоко невярно и нечестно. Това ще ги капсулира. И ще продължат да подкрепят тези, които не газят демонстративно правата им. Не, не ги газят само патриотите. Правили са го почти всички партии и политици у нас - някои по-деликатно, с измамната идея, че нещо рутят партиите, които получават този вот. 

Дали има други мотиви и стимули тези българи да подкрепят формациите, които подкрепят, когато стимулът "дискриминация" е налице - вече просто не е важно. Да не говорим, че обидени и посочени пръст с хора са доста по-отворени за хипотетични или реални влияния, отколкото тези, които знаят, че паспортът им гарантира защита, а не унижение и дискриминация.  

Патриотите, които уж се борят с ДПС, ДОСТ или каквото там е актуално към датата на поредния вот, всъщност наливат вода точно в тяхната мелница. Както винаги. Целта - да канализират страховете дотолкова, че да мобилизират и приберат "хейтърския вот" - патриотично е.

Ако беше предложено решение за всички българи "навън", пък било то и крайно - я отмяна на двойното гражданство или общо правило - зад граница не се гласува, поне нямаше да мирише на шашма. Защо не се прави? Вероятно целта е друга.

И ако цялата история започваше и приключваше с някакви си избори - с мед да ги намажеш. Разделението обаче е трайно. То се трупа. Като обидата. И ражда разбити нации. Толерирането на дискриминацията е първата стъпка към още дискриминация. Точно както на Валери Симеонов му се "мотаеха в краката" онези, дето са отишли на гурбет (хубава българска турска дума) в Европа и зад Океана. Току-виж те се окажат в бъдеще "родоотстъпници" - ходят по чужбината, раждат деца там, плащат данъци, а "клета майка България" - кучета я яли...

Ще кажете, че прекалявам. Може би. Ще ме обвините, че съм туркофил и Бог знае какво още... Знам. Няма да се изненадам. Нито ще се обидя. Както казва Самюел Джонсън: "Предразсъдъците нямат разумно основание, затова не трябва да бъдат опровергавани с разумни доводи."

Но съм сигурна, че изборите по "патриотски" са и най-краткият път към това българските турци да се чувстват много повече "турци", отколкото "български". И не, това далеч не важи само за изселниците ни, които живеят в Турция. Важи и за сънародниците ни тук, в България.

Питам се кои ще са следващите, които ще се чувстват имигранти в собствената си страна. Тази, чийто паспорт носят. България. И ако ще затваряме границите за движение отвън навътре - срещу мигранти, бежанци, избиратели, дали следващият акт на патриотизъм няма да е да я затворим и за движение навън. Да не изтичат "мозъци" например... Да не изтича електорат... Или просто защото е "патриотично"...