В края на тези седмица държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз се събират в Брюксел, за да изберат  следващия председател на своя съвет и да набележат насоки за развитие на ЕС след напускането на Великобритания, които се очаква да утвърдят окончателно на неговата 25-годишнина в Рим.

Каква е българската позиция по тези въпроси днес вицепремиерът Деница Златева не можа да каже. Тя участва в съвет на министрите по европейските въпроси, който подготви срещата на върха на ЕС в четвъртък и петък в Брюксел.

В четвъртък лидерите трябва да изберат приемник на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, чийто две и половина-годишен мандат изтича през май. През февруари дясноцентристът Туск (59 г.), бивш премиер на Полша, чиято партия "Гражданска платформа" вече е в опозиция, се кандидатира за следващ мандат. Миналата седмица обаче управляващите в страната му консерватори номинираха за негов приемник евродепутата Яцек Сариуш - Волски (68 г.), който доскоро също като Туск беше член на "Гражданска платформа" и на Европейската народна партия.

"Нашата позиция ще бъде изразена от президента (Румен Радев - б.а.) на съвета и  ще я чуете от него", отговори Златева на въпрос за това кого ще подкрепи България.

Туск е проевропейски политик, докато правителството на консервативната партия "Право и справедливост" в Полша е евроскептично. То е в обтегнати отношения с ЕС, който го постави под наблюдение заради опитите му да ограничи правомощията на Конституционния съд. 

На отделно заседание в петък 27-те държавни и правителствени ръководители, без британската министър-председателка Тереза Мей, ще разискват пет сценария за бъдещето на ЕС, които Европейската комисия представи в Бяла книга на 1 март.

Те се простират от редуцирането на ЕС до зона за свободна търговия, през хлабава общност от групи с различна степен на интегрираност, до значително по-дълбок политически и икономически съюз, прехвърлящ още власт от националните на европейските институции.

"Ако визирате Бялата книга, която беше публикувана в края на миналата седмица, дискусиите тепърва предстоят в страната. Има представени пет сценария, някои от тях са, бих казала, по-приемливи за държава членка като България, други - не", беше коментарът на Златева. "На предстоящия съвет по европейски въпроси, президентът на страната, който представлява България, ще изрази националната позиция".

По думите ѝ в София вече "вървят обсъждания" и Радев ще представи "виждането на България по отношение на пътя на развитие на ЕС".

"Едва ли ще дефинираме кой от петте варианта ще бъде предпочетен от нас, а по-скоро каква ще бъде посоката на развитие на ЕС", каза тя. "За нас като малка страна е изключително важно да защитим и собствения си интерес, а също така да дадем своя принос в дискусията за реформа на ЕС". 

Златева припомни, че в създалата се ситуация България има специфични интереси, свързани с това, че до момента не е сред 19-те държави приели общата валута, нито е част от европейската зона без вътрешен граничен контрол известна като Шенген.

Макар да не разкри какво Радев ще говори пред колегите си в четвъртък и в петък, Златева подчерта: 

"За мене е изключително важно в този процес на реформи на ЕС да бъдат включени всички участници, не само политическите лидери, които имат основна и водеща роля, но също така представителите на неправителствения сектор, гражданското общество, т.е. да имаме една наистина инклузивна дискусия за бъдещето на Европа и какви реформи трябва да бъдат предприети - дали ще бъде по линията на "продължаваме както е" или по-засилено сътрудничество, или засилено сътрудничество в по-малко области".

"Аз имам своето предпочитание, не бих искала обаче да ангажирам общественото мнение - все пак и съм вицепремиер в това правителство - но при дискусии в рамките на кабинета категорично ще изразя предпочитанието си за една или две опции", каза тя.

През изминалите седмици Златева се присъедини към протестите на председателката на БСП Корнелия Нинова срещу сценария за Европа на две или повече "скорости", който би пратил страната ни заедно с други новоприети членки на ЕС в неговата периферия и към който ред лидери от т.нар. "стара" Европа не крият предпочитанията си.

"Според председателя Туск ключовата дума трябва да е "единство", каза днес висш европейски представител, участващ в подготовката на срещата на върха. "Ако в Рим се роди бебе, името му трябва да е "Единство", а не "Много скорости". 

През февруари обаче председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, първият му заместник Франс Тимерманс, лидерите на Белгия, Холандия и Люксембург настояваха, че тези държави от ЕС, които не желаят още общи правила  и стандарти в икономиката, миграцията, човешките права и върховенството на закона, не бива да пречат на останалите, желаещи да задълбочат интеграцията си в изброените области. Договорът на ЕС им позволява да направят това по пътя на т.нар. "засилено сътрудничество", което е вратичка към т.нар. Европа  на "различни скорости".

"Целта, трябва да е единството, многото скорости са предупреждение", каза представителят.

Златева посочи, че България е между 17 страни-членки, които са пожелали да започнат засилено сътрудничество, за да създадат Европейска прокуратура, която ще преследва престъпления с парите от бюджета на ЕС. Очаква се срещата на върха в четвъртък да констатира официално, че за създаването на такава прокуратура 28-те нямат единодушие и да даде път за учредяването ѝ по пътя на засиленото сътрудничество.

Същият ден лидерите трябва да обсъдят как ЕС да консолидира икономическия растеж, завърнал се за първи път от началото на кризата във всичките му 28 икономики през 2016 г. и "да потвърдят недвусмислено европейската перспектива на Западните Балкани", където "трети страни търсят дестабилизация", каза представителят в очевиден намек за Русия.

Политическа интрига

Изборът на председател на Европейския съвет ще стане на първото заседание на лидерите в четвъртък. Вместо Туск ще го ръководи Джоузеф Мускат, министър-председател на Малта, която сега председателства Съвета на ЕС.

В Брюксел гледат на кандидатурата на Сариуш-Волски като лично отмъщение на лидера на "Право и справедливост" Ярослав Качински срещу политическия му опонент Туск. "Гражданска платформа" и ЕНП изключиха Сариуш-Волски, след като той прие номинацията. Той заяви, че сам ги е напуснал.

Полският външен министър Витолд Вашчиковски е поискал 28-те национални лидери в четвъртък да изслушат Сариуш-Волски, предаде "Политико".

Според договора на ЕС държавните и правителствените ръководители избират своя председател с квалифицирано мнозинство, но първите двама заемали тази длъжност - белгиеца Херман Ван Ромпьой и Туск - бяха избрани с консенсус.

При първото си посещение в Брюксел като президент Радев отклони въпрос на Клуб Z дали би подкрепил Туск. 

Седмица преди това председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев в интервю за Ройтерс се изказа против следващ мандат на Туск и поиска поста му да бъде зает от представител на европейската левица. Тя е недоволна, че в момента и трите най-високи длъжности в ЕС - на председател на Европейския съвет, на Европейската комисия и на Европейския парламент - са заети от хора на ЕНП. 

В петък лидерите ще продължат работата си с неформална среща на върха във формат ЕС-27, където ще обсъждат "елементи" на предстоящата Римска декларация, предложени от Туск, Мускат, Юнкер и италианския министър-председател Паоло Джентилони, каза представителят. Не се очаква те да бъдат публикувани, каза той.