Европейският съюз се намира в екзистенциална криза. Занимават го предимно въпроси как да се разпознаят външни опасности, поради което не е в състояние да изработи обща концепция как да се реагира спрямо северноафрикански държави или Русия.

Отврътре ЕС е разпокъсан в различни фракции, които преследват свои, а не общи цели. На Юг това се отнася до по-либерална парична политика, на Изток реставрация на национални тенденции.

Липсва консенсус

През следващите години най-вероятно кризата ще се задълбочи. Няма да се намерят общи и единодушни отговори на политически въпроси относно демократичното развитие на държавите членки и на самия ЕС. Напротив. Демократичният основополагащ консенсус вече се разми. Различните интереси по политически теми – от икономическата политика до тази по бежанците, няма да намерят допирни точки. Що се отнася до външни заплахи за разцепление, те идват от три страни – от Русия, която се опитва да увеличи регионалното си политическо влияние при слаб ЕС; от Великобритания, която при преговорите за излизане от ЕС е принудена да раздалечава една от друга държавите членки и от САЩ, които искат да преследват икономическите си интереси чрез отслабване на ЕС.

В такава обстановка Европейската комисия представя Бяла книга, за да се отправи взор към 2025 г.

В първата част нагледно се скицира пред какви пердизвикателства е изправен ЕС.

Наложителни дебати по бъдещето на Европа

Петте сценария, които предлага Бялата книга, нито са нови, нито са годни да провокират крайно наложителни дебати за бъдещето на ЕС. Вместо въодушевление или критики те предизвикват единствено съжаление. Дори не е поставен въпросът защо Европейската комисия едва след вота за Brexit повдига идеята да се допуснат много изключения при интеграционния процес на Съюза. При преговорите за излизане на Великобритания от ЕС президентът на ЕК се опасява от тежки вреди за 27-те членки на Съюза. Едва сега?

Това е трагично, при положение че САЩ се сбогуват с подкрепящата си роля при европейския процес на единение, а от друга страна - искат да подкрепят Великобритания по пътя й на излизане от ЕС. Президентът Доналд Тръмп нарече Brexit „велико нещо”.

Самоосъзнаване по собствена инициатива

Ако отпаднат двете досегашни основни движещи сили – САЩ и процесът на институционализиране, то остава само инициативата да държавите членки на ЕС. На германската европейска политика се отрежда важна задача. Тя трябва да заеме водеща позиция – най-добре заедно с други, но в краен случай и сама. Въпреки многократни подобни твърдения това Германия още не го е направила.

Естествено това трябва да става с най-тесните партньори и с цел силен Европейски съюз. Но възникват въпроси, от които сега се бяга. Кои са водещите партньори? Кои не се числят към тях? Франция, Италия, Испания, Полша? Какви ще са съвместните политически приоритети и кои интереси ще бъдат загърбени?

Позицията на Германия в ЕС

На Германия няма да й се размине лидерската роля в ЕС, тъй като в момента няма друга сила, която да сплотява общността.

Лидерството се основава на доброволни последователи в лицето на други държави, което пък резултира в значително влияние на тези държави. Който се бои от лидерство, тъй като отхвърля господство, той греши. Лидерството е антипод на господството. Не определя силният. Другите държат сметка за изгодите от лидерската роля.

Лидерството може да е колективно, ако се конституира като такова. Това в ЕС е толкова пожелателно, както сега на практика е и невъзможно.

През годините, които са пред нас, държавите членки на ЕС се нуждаят от надеждно лидерство. То трябва да е колективно и това е важната задача на германската европейска политика.

----

* Томас Егер е професор по международна и външна политика и преподава в университета в Кьолн. Препечатваме анализа му от германското списание за политическа култура “Цицеро” с незначителни съкращения.