Двама известни съвременни историци, британецът Дейвид Ървинг и руснакът Андрей Фурсов, спокойно могат да бъдат наречени ревизионисти близнаци. Единият се прочу с това, че отрече холокоста, а другият с възхвалите си на Сталин и сталинизма. И ако Дейвид Ървинг беше подведен под съдебна отговорност, Андрей Фурсов живее необезпокояван, хвали съветския сатрап, гостува в България и дори през миналата година изнесе лекция в Софийския университет.

И двамата имат горещи последователи у нас. Трудовете на Ървинг често се цитират от някои от идеолозите на т. нар. Обединени патриоти, а кандидатът на БСП в предстоящите избори Иво Христов, не крие възхищението си от Фурсов. Твърди, че е негов ученик, ляга и става с неговите тези, а през миналия октомври дори получи високата чест да седне в университета зад катедрата на подиума до руския апологет на Сталин. 

Андрей Фурсов

В началото на този век английски съд установи, че Дейвид Ървинг е активен отрицател на холокоста, антисемит и расист, който настоятелно и многократно е манипулирал и изкривявал историческите факти заради собствените си идеологически пристрастия. Освен това съдът реши, че Ървинг без основание представя Хитлер в добра светлина, преди всичко в отношението му към евреите.

През ноември 2005 г. Ървинг беше арестуван в Австрия по обвинение за отричане на холокоста в две речи през 1989 г. През февруари 2006 г. беше осъден на три години затвор, но беше освободен предсрочно през декември същата година.

Дейвид Ървинг. Снимки Уикипедия

За разлика от британския ревизионист и отрицател на холокоста, който все пак за известен период търка наровете на австрийски затвор, руският му колега Андрей Фурсов продължава свободно да ни трови с панегериците си за Сталин. В последното си интервю преди няколко седмици за VIA EVRASIA и "ГЛАСОВЕ" Фурсов казва:

"Трябва да се знае, че 30-те години, които погрешно се свеждат до т. нар. Сталински репресии, са много сложен период. От една страна, това е последното десетилетие на руското “смутно време”, започнало през 60-те години на XIX век, а от друга - финалът на революционния процес от 1917 г., своеобразна “студена гражданска война”.

Генезисът, младостта на всяка социална система винаги е жестока и агресивна. Същевременно това е периодът на колосални социални възможности, перспективи за огромна маса от населението. Сталинската индустриализация се превръща в мост към бъдещето за преобладаващата част от съветските хора. Да, това са сурови и жестоки времена, но страхът не е бил доминанта, както антисталинистите и антисъветчиците се опитват да ни внушат."

За този дезинформатор - не мога да го нарека историк, макар че се кичи с титлата "академик", излиза, че ГЛАДОМОРА или масовите убийства на украинци в онзи период е някакъв незначителен щрих от пейзажа. Броят на загиналите е приблизително същият, както на загиналите евреи по време на Втората световна война. Дейвид Ървинг е осъден за лъжите си, Фурсов необезпокоявано ги разпространява в България. И какво пише нататък:

"Баща ми, който през 1937 г. е бил на 25 г. и по това време е следвал в академията “Жуковски”, на моя въпрос за страха през 30-те години каза: “Чуй музиката от 30-те. В условия на страх не може да се роди такава музика.” 30-те години са преди всичко социален ентусиазъм, взрив на съветския патриотизъм и устрем към бъдещето. И, разбира се, на всички нива остра социална борба за това бъдеще."

Действително в началото на 30-те години, за да рекламира социализма в Съветска Русия, Сталин успява да убеди няколко гениални руски творци да се завърнат в Русия. Сред тях е великият руски пианист и композитор Сергей Прокофиев. Той пише някои от най-значителните си произведения тогава. Но каква е цената? Никой или поне аз не съм чел, не е описал трагедията на този човек. Заради решението му да се върне в Русия съпругата му прекарва осем години в съветски концентрационен лагер. Осем години! Извергът и композиторът умират на една и съща дата - 5 март 1953 година. Какво ли му е било на Прокофиев в последните дни и часове на живота му? Каква е била тежестта на вината, която съм убеден, го е съсипвала? Едно неразумно решение да повярваш на Сталин е довело до каторга за Лина Прокофиева. Тази испанска оперна певица все пак би трябвало да е благодарна на 5 март. Тъжното е, че умира мъжът ѝ, но умира и нейният мъчител. И това е означавало...

И това е означавало край на ГУЛАГ-а. 

Но да цитирам друг пасаж от интервюто на нарочения историк Андрей Фурсов:

"Антисъветчиците, включително и призоваващият да се живее не в лъжа, но почти постоянно лъжещият Солженицин, рязко завишават цифрите на репресираните, говорейки за десетки (с подобна бездоказателственост, защо не и стотици?) милиони репресирани. И това, без да казва, че мнозина от репресираните, сред които и т. нар. стари болшевики, изобщо не са невинни жертви. Бухарин, Зиновиев и Тухачевски са до лактите в кръв – невинни жертви? Да не говорим за лежащите в ГУЛАГ не по политически причини, каквито са мнозинството."

Това вече преминава всякакви граници на историческа почтеност и на човешки морал. Като извадени под индиго от текстовете на Дейвид Ървинг са тези думи на руснака. Двамата "учени" се опитват да ни внушат, че ГУЛАГ на Сталин и концентрационните лагери на Хитлер са били просто малко по-строги балнеолечебни санаториуми. Дори не ми се коментира.

Какво ли ще стане, ако БСП и "Обединените патриоти" победят на изборите и съставят правителство?

Покана към Ървинг и Фурсов да разкажат пред Народното събрание как досега са ни лъгали за Хитлер и Сталин? Какво ли ни чака?